Решение № 772 от 21.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330106499 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т“ бл., вх.**, ет.**, ап. ** против „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, ЕИК 203336022, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Тутракан“ № 100, център Булмаркет, ет.6, офис 3, представляван от ****** С. М. И., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 от КТ.

В исковата молба се твърди, че на ****** г. ищецът сключил Трудов договор № *******г. с ответното дружество, на длъжност : ********, с място на работа – *********, на пълно работно време. На *****г. страните сключили допълнително споразумение към трудовия договор, с което изменили клаузите касаещи трудовото възнаграждение. На *****г. на ищеца била връчена Заповед № ** / *****г. издадена от работодателя, с която на основание чл.188, т.3, чл.330, ал.2, т.6 във вр. с чл.190, ал.1, т.7 от КТ, вр. с чл.187, ал.1, т.3 предл.второ от КД, му било наложено ******* „*******“. Непосредствено след това на същата дата ********г. му била връчена и Заповед №******г., с която се прекратява трудовото му правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Счита така издадените заповеди, а именно: Заповед № *****г. и Заповед № *****г. за незаконосъобразни. В Заповед № ********г., с която е наложено дисциплинарно наказание „******“ и дадената от ответника правна квалификация, същият е счел, че ищецът не бил изпълнил вменените му задължения в длъжностната характеристика. Била цитирана разпоредбата на чл.249, т.1 от Правилата за движение на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт.

Счита, че цитираната от ответника норма не урежда задълженията на ищеца свързани с 1 трудовата му дисциплина, които той е бил длъжен да изпълни. Съгласно чл.249, т.1 от Правилата, след прикачване на локомотива към състава ******* е длъжен да се убеди, че локомотивът е правилно прикачен към първия вагон на влака, че съединителните ръкави на главния въздухопровод между локомотива и влака са свързани и спирателните им кранове са отворени. Счита цитираната норма за неприложима тъй като не било извършено прикачване на локомотив *****, управляван от ищеца. Твърди се, че влакът пристигнал на гара ***** - разпределителна от гара ****** /******/. На гара разпределителна било извършено само смяна на екипа, без да се прикачва друг локомотив, нито били извършени промени в композицията. Счита, че настоящия случай попада в хипотезата на чл.298, т. 4 от Правилата, съгласно която разпоредба при отвозване на влак, който не е претърпял промяна в състава и е престоял в гара повече от 60 мин. без локомотив или с локомотив в неработно състояние е следвало да бъде извършена проба „**“ от съответното длъжностно лице – *********. Твърди, че в мотивите за налагане на ********, работодателят по никакъв начин не е обсъдил факта, че проба „В“ не е извършена от съответното длъжностно лице. Твърди се, че при налагане на ***** работодателят не бил спазил разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ. В заповедта не били изложени, каквито и да било аргументи защо работодателят счита така извършеното ******** нарушение за толкова тежко, че същото да бъде санкционирано с най – тежкото предвидено в закона наказание. Липсвала мотивирана заповед. Въпреки, че формално в заповедта били посочени мотиви, то реално такива липсвали. Не били посочени в мотивите негативните последици от нарушението, как процесния случай се отличавал от другите такива. Не се коментирала каква била трудовата дисциплина на работника до момента. Н е ставало ясно имал ли е други нарушения на трудовата дисциплина, респективно това първото такова ли е. Липсвали мотиви и защо работодателят счита, че безспорно е доказана вината на работника. Твърди се, че поради ******** ищецът останал без работа от *******г. до ******г., на която дата постъпил при друг работодател.

С оглед изложеното се моли съдът да признае за ***** и като такова да го отмени, като ищецът бъде възстановен на предишната работа, както и да му се присъди обезщетение, за оставане без работа, в размер на сумата от 1952 лева за периода 08.03.2022 г. – 08.04.2022 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – ****** г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Признава за съществуващото между страните трудово правоотношение въз основа на Трудов договор № ******г., прекратен със Заповед № ********г., с която на работника – ищец е наложено ******* „******“. Причините за налагане на най-тежкото ******* били, че на *******г. влак № ***** на дружество „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД пристигнал от гара ****** на гара ****** разпределителна на шестдесет и четвърти коловоз в **** ч., в състав 16 вагона, обслужван от локомотив №******. На шестдесет и пети коловоз бил друг локомотив с № *****, който бил помощен влак № ******. Около **ч. на гара ******* - разпределителна се явили на работа А. А. *******, Х. А.- ********, *******, който обслужвал локомотив № ***** и ищеца – К. М., 2 назначен за обслужване на локомотив № ******. Всеки от работниците имал задачи преди потегляне на влака. А. и Х. трябвало да извършан работа А на влака, а ищецът – К. М. трябвало да се убеди, че съединителните ръкави на главния въздухопровод между локомотива и влака са свързани и спирателните им кранове са отворени. Всички тези действия били насочени към обезпечаване на техническата изправност на влака най – вече за осигуряване на необходимата спирачна маса. В ****ч. влак № ***** с локомотиви № **** начело и № **** е заминал от гара П. разпределителна за гара П. и гара К. По време на движението до предупредителния светофар на гара К. влакът не е спирал, като ****** А. използвал само влакова спирачка. Влакът бил спрял и тръгнал назад – самопридвижил се е , тъй като това движение не било под контрола на екипажа. Причина за това била, че въздухопровода на влаковия състав не бил с отворени кранове и вагоните от влаковия състав не са били заредени с необходимото работно налягане от 5 бара нужни за задействане на спирачките. В ****ч. влакът преминал през гара Б. със скорост около 80 км./ ч. и се отправил в междугарието Б. – Д., като на ***** км. влак № ****окончателно спрял, като от влаковия локомотив се появили пламъци. Пламъците не били овладяни с наличните пожарогасители и се наложило да бъдат изгасени с помощта на противопожарни автомобили, дошли от гр.К. Твърди се, че работниците са дали противоречиви обяснения за това каква работа са свършили преди потеглянето на влака. Според Х. А. била направена проба А /пълна проба/ на влака, а според А. А. е направена проба D /съкратена проба/.

Твърди се, че от исковата молба ответника разбира, че ищецът К. М. счита, че изобщо не е имал задължение да се убеди, че локомотив № ******* е правилно прикачен към първия вагон на влака, че съединителните ръкави на главния въздухопровод между локомотива и влака са свързани и спирателните им кранове са отворени. Това обаче не било така и говорело за непознаването на работата от страна на *******. Извършена била проверка, за което е съставен доклад. Установено било, че влак № **** е заминал от гара П. разпределителна неосигурен с необходимата спирачна маса. Влакът заминал при затворен въздухоспирачен кран на първия вагон до локомотива и затворен спирателен кран на влаковия локомотив, а главния въздуховод на влака не бил зареден със сгъстен въздух с предписаното налягане. Твърди, че първо и основно задължение на ищеца , включено под №1 в длъжностната характеристика на длъжността „******* “ е при изпълнение на задълженията си да спазва Наредба № 58 за правилата за техническа експлоатация, движение на влаковете и сигнализация в железопътния транспорт, това включвало и актовете издадени за нейното приложение. Такъв акт били Правилата за движение на влакове и маневрената работа в железопътния транспорт, които били издадени на основание чл.7, ал.1 от същата наредба. Ищецът като част от трудовата дисциплина следвало да спази тези правила. Съгласно чл.249 от Правилата след прикачване на локомотива към състава на влака ******* бил длъжен да се убеди, че локомотивът е правилно прикачен към първия вагон на влака, че съединителните ръкави на главния въздухопровод между локомотива и влака са свързани и спирателните им кранове са отворени. Счита ищецът да е приел, че след като това евентуално е направено веднъж на друга гара К., той при встъпването си на смяна не е длъжен да извършва действията по чл.249 от Правилника. Твърди, че няма правило за 3 приемане – предаване състоянието съединителните ръкави на главния въздухопровод и спирателните им кранове. Обстоятелството, че локомотив № **** вече е бил прикачен към влака не било основание ищецът да пропусне проверката по чл.249, т.1 от Правилата, а точно обратното – да се извърши. Като не го е направил работникът е нарушил техническите правила, които следвало да спазва като част от трудовата си дисциплина.

Твърди се, че нарушението било установено и от оперативната група. До същият извод достигнала и районната разследваща комисия при ДП „******“. Твърди, че ищецът тълкувал превратно нормата на чл.249, т.1 от Правилника. Това дали ******* е трябвало да извърши проба „Б“ или проба „А“ не освобождавало ******* от задължението му. Твърди се, че в Заповед № **/******г. ясно били посочени аргументите защо е прието извършеното ******** нарушение за толкова тежко. При издаването на заповедта за ******* били взети предвид и обясненията на работника. Счита, че те не оправдават поведението му , а потвърждават становището на ответника и това на всички проверяващи. Поведението на работника било укоримо и довело до настъпване на инцидента, затова било наложено най – тежкото *********. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

344, ал.1, т. 1 и т. 2. Основният спорен въпрос в настоящия случай касае законността на извършеното уволнение, а същата се определя от установяването на вменените ******** със Заповедта за налагане на ******** „*******”. ******** като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на *********, които го характеризират като вид правонарушение са: деяние/действие или бездействие/, противоправност и вина, поради което следва да бъдат изследвани посочените белези за вмененото ******** с процесната заповед.

Между страните не съществува спор, а и се изяснява от приетите по делото доказателствени материали, че е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът сключил Трудов договор № ** /******г. с ответното дружество, на длъжност :

*********, с място на работа – ********– П., на пълно работно време, както и че на ******г. страните сключили допълнително споразумение към трудовия договор, с което изменили клаузите касаещи трудовото възнаграждение. Не е спорно между страните, че на *******г. на ищеца била връчена Заповед № ** /*******г. издадена от работодателя, с която на основание чл.188, т.3, чл.330, ал.2, т.6 във вр. с чл.190, ал.1, т.7 от КТ, вр. с чл.187, ал.1, т.3 предл.второ от КД, му било наложено ******** „**************“.

С горепосочената заповед за налагане на ********* „*******“, на ищеца са вменени ****** нарушения по смисъла на чл. чл.190, ал.1, т.7 от КТ, вр. с чл.187, ал.1, т.3 предл.второ от КТ, му било наложено ******** „******“. КТ. Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че спорът се съсредоточва дали посоченото от правна 4 страна в заповедта нарушение по смисъла на чл.187, ал.1, т.3 предл.второ от КТ – неспазване на технически и технологични правила е извършено и по-конкретно дали е приложима разпоредбата на чл.249, т.1 от Правилата за движение на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт.