Решение № 1472 от 29.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1472 гр. Пловдив, 29.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330114362 по описа за 2025 година

Предявени са обективносъединени искове по чл. 128, т. 2, вр. чл. 124, ал.1, вр.чл. 270 от КТ; 224, ал. 1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД по искова молба на О. П., гражданин на *** с ЛНЧ ********** с адрес *** против ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕ КЛУБ БОТЕВ ЕАД ЕИК: 201468114. със седалище гр. Пловдив, бул."Източен № 10 (Стадион „Х. Ботев“) представлявано от В. Й. Б. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1278,23 евро-трудово възнаграждение за м. юни 2025 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от 1248,55 евро- обезщетение за неползвани платен годишен отпуск за 2024 и 2025 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Притендират с разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало трудово правоотношение от ***. Същото е прекратено от 30.06.2025 г. с издадена заповед от работодателя. Към този момент не е използван платен годишен отпуск за 2024 г.-6 дни и 10-за 2025 г.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва исковете. Признава съществуването на трудовото правоотношение в заявения период. Твърди, че м. юни ищцата не е изпълнявала трудовите си задължения. Оспорва размер на притендираното трудово възнаграждение. Заявява, че полагащият се годишен платен отпуск е използван.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

1

От представените писмени документи –трудов договор от ***; заповед от ***; заповеди от *** ; ***; е видно, че на *** между ищцата и ответното дружество е възникнало трудово правоотношение за неопределено време по силата, на което ищцата е поела задължение да престира труд в полза на ответника на длъжност „***“- *** ***, с място на работа в *** , *** "Н. Щ. С.“ и ***, ***, при месечно трудово възнаграждение от 2500 лв., допълнително трудово възнаграждение от 0,6 % от основното трудово възнаграждение за всяка прослужена година, при петдневна работна седмица и осемчасов работен ден. Служителят има право на 20 работни дни платен годишен отпуск. От 30.06.2025 г. трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. На 18.07.2025 г. от работодателя е разпоредена отмяна считано от 01.06.2025 г. на режима на хранене и компенсация на пари за храна, начисляване на пътни разходи, начин на начисляване на допълнително трудово възнаграждение.

От показанията на свидетелката Т. О., ***, без родство с ищцата и отношения с ответника се установява, че свидетелката работила заедно с ищцата във *** в базата в ***. Свидетелката била ***. През месец юни 2025 г.

О. П. продължавала да работи като „***“ и изпълняваше задълженията си.

От показанията на свидетелката Д. Г. Л., без родство с ищцата, *** в ответното дружество се установява, че през месец *** същата работила на *** на базата в К.. По това време в кухнята, която е в подземието, работили шест или седем човека. Към края на м. май месец се хранили около 160-170 човека.

В началото на юни останали около 30-40 човека персонал и администрация.

Не е въведне достъп-контрол и няма човек, който да проверява кои служители са на работа. През м. юни стола работел.

От изготвеното заключение от 10.12.2025 г. по извършената ССЕ е видно, че за периода м. 05.2025 г.-м.06.2025 г., вкл . на ищцата е начислено нетното трудово възнаграждение, след приспадане на удръжките за (ДОО, ДЗПО, ЗО И ДОД), за сметка на осигуреното лице, в размер на 5120,96 лв. В изготвения фиш за заплати в м.06.2025 г. е начислено обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 2973,44 лв. (брутна сума) за 16 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2024 г. и 2025 г. Трудовото възнаграждение за м.05.2025 г. е изплатено на ищцата чрез банков превод на 27.06.2025 г. Начисленото БТВ за трудово възнаграждение за м. 06.2025 г. и 2 обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 16 работни дни неизползван платен годишен отпуск или общо в размер на 5057,05 лева ( нетна сума), след приспадане на удръжките за (ДОО, ДЗПО, ЗО и ДОД), за сметка на осигуреното лице не са изплатени на ищцата.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ответника е работил по трудово правоотношение в ищцовото дружество в периода ***, когато същото е прекратено от по взаимно съгласие между страните, както и, че на ищцата е заплатено трудово възнаграждение за м. май 2025 г., но не изплатено възнаграждение за м. юни 2025 г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

С оглед установените данни от показанията на разпитаните свидетелки Т. и Л. съдът намира за доказано, че ищцата е продължила да осъществява трудовите си функции и през м. юни 2025 г., тъй като ***, за чийто *** е била назначена е работела, не е установено същата да е нарушила трудовата дисциплина и да не се е явявала на работа, както и да е отсъствала поради ползване на платен или неплатен отпуск, включително и по болест. До този извод съда достига като кредитира изцяло показанията на свидетелките, които намира за безпристрастни и обективни, еднопосочно установяващи значимите за спора факти. Предвид това съдът намира за установена предпоставката на чл. 128, т.1 и 2 от КТ за начисляване и изплащане на договореното в полза на О. П. трудово възнаграждение. Доколкото от изготвеното заключение по извършената ССЕ, което съдът приема за обстойно и компетентно извършено, се установява, че работодателя е спазил задължението си по чл. 128, т. 1 от КТ и е начисли размер на дължимо брутно трудово възнаграждение, като е определил и размер на нетно трудово възнаграждение дължимо за заплащане на ищцата за м. юни 2025 г. от 2380,95 лв., съответстващо на 1217,36 евро, но не го е изплатил, тъй като не се ангажират доказателства за това от ответната страна, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 128 т. 2 от КТ, което се явява основание за уважаване на предявения иск за заплащане на дължимото трудово възнаграждение до установения размер от 1217,36 евро като за разликата над него до притендирания от 1278,23 евро иска следва да бъде отхвърлен.

3

Уважаването на иска за главницата е основание за уважаване и на обективносъединия с него такъв за заплащане на законна лихва за периода от завеждане на делото до окончателното плащане.

По отношение иска по чл. 224 от КТ съдът намира, че факта на прекратяване на трудовото правоотношение, който не е спорен между страните се явява основание за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Съобразно уговорените клаузи на сключения между страните през 2024 г. трудов договор ищцата има право на ползване на 20 работни дни платен годишен отпуск. Това сочи 11 дни за 2024 г. и 10 дни за 2025 г. По делото не се ангажираха доказателства, каква част от полагащия се отпуск е ползван от ищцата през двете години, но съобразно изготвеното заключение по ССЕ, сочещо, че работодателя е начисли обезщетение за 16 дни неизползван платен годишен отпуск в размер от 2676,10 лв. равняващо се на 1368,27 евро е се формира извод, че подлежащата на изплащане на ищцата сума на това основание надхвърля притендираната от нея такава в размер от 1248,55 евро. Ето защо иска и за заплащане на обезщетение по чл. 224 от КТ следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва за периода от завеждане на делото до окончателното плащане поради липса на представени доказателства за изплащане на задължението.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и доказателства за сторени такива и съразмерно на уважените притенции или 396,19 евро за адвокатско възнаграждение.

Тъй като ищеца е освободен от предварително внасяне на държавна такса за производството дължимата такава по уважените притенции в размер от 98,64 евро следва да се постави в негова тежест.

На ответника не следва да се присъждат разноски поради липса на представен списък и доказателства за сторени такива.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕ КЛУБ БОТЕВ ЕАД ЕИК:

201468114. със седалище гр. Пловдив, бул."Източен № 10 (Стадион „Х.

Ботев“) представлявано от В. Й. Б. да заплати на О. П., гражданин на *** с 4

ЛНЧ ********** с адрес *** сумата от 1217,36 евро (хиляда двеста и седемнадесет евро и 36 евро цента) за трудово възнаграждение за м. юни 2025 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 23.09.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 1248,55 евро(хиляда двеста четиридесет и осем евро и 55 евро цента)- обезщетение за неползвани платен годишен отпуск за 2024 и 2025 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 23.09.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 396,19 евро (триста деветдесет и шест евро и 19 евро цента) за разноски по производството.

ОСЪЖДА ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕ КЛУБ БОТЕВ ЕАД ЕИК:

201468114. със седалище гр. Пловдив, бул."Източен № 10 (Стадион „Х.

Ботев“) представлявано от В. Й. Б. да заплати в полза на бюджена на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 98,64 евро(деветдесет и осем евро и 64 евро цента) за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5