Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2380 от 30.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7653/2025
Вид
Решение № 2380
Подписан
30.06.2025
Състав
МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.140, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.2, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.278, ал.1 и ал.6 · Наказателен кодекс
  • чл.278, ал.1 и ал.6 · Наказателен кодекс
  • чл.321, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2380 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело № 20251110207653 по описа за 2025 година

СЪДЪТ, в присъствието на адв. А. и юрк. ***, след съвещание обяви своето Р Е Ш Е Н И Е

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР и е образувано по жалба на К. Х. Р. чрез адв. А., срещу Заповед за задържане рег. №***., издадена от полицейски орган при *** – В. И. Г..

Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна, тъй като Р. не разбрал за какво е задържан, както и причината за извършване на претърсване и изземване от дома му, като не бил получил препис от заповедта, с което се ограничавало правото му на защита. Посоченото представлявало съществено нарушение на чл.74, ал.6 от ЗМВР, както и в противовес с чл.6, §2 от Директива 2012/13/ЕС.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. А. поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта, като депозира писмени бележки, в които акцентира на съображенията от жалбата. Допълва, че при вписване на процесната заповед в Книгата за задържани лица е нарушена Инструкцията на ***, тъй като Р. е задържан в РУ-***, а не в структура на ***. Претендира присъждане на разноски по списък.

Ответникът - ***, чрез юрк. ***оспорва жалбата и моли заповедта да бъде потвърдена въз основа на подробно изложени съображения от депозиран писмен отговор вх.№*** в който поддържа, че заповедта е с предписаното съдържание по 1 чл.74, ал.2 от ЗМВР, издадена е от компетентен орган и на основание, предвидено в чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Към момент на задържането лицето е било запознато с фактическите основания, водещи до неговото задържане, обстоятелствата, свързани с необходимостта от претърсване, както и целта на ограничавана на неговото свободно предвижване. Препис от заповедта, както и докладната записка са връчени на лицето, за което се е подписал, както и е присъствал на извършеното претърсване. Що се отнасяло до възражението по Инструкцията, то в Книгата за задържани лица било вписано, че Р. е задържан в ***, тъй като ***не разполагат с помещения за задържане.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, намира за установено от фактическа страна следното:

Вино от изготвената Заповед за задържане рег. №***., издадена от полицейски орган при*** В. И. Г., на осн. чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, лицето К. Х. Р. е задържано за срок до 24 часа, считано от 07:30 часа до 15:20 часа на 23.04.2025г., поради данни за съпричастност към извършено престъпление по чл.278, ал.1 и ал.6 от НК – откриване на културна ценност, за което не се съобщава и държане на археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, както и чл.278а, ал.2, вр. чл.321, ал.2 от НК – предлагане за отчуждаване или отчуждаване на културна ценност като част от ОПГ, с цел пресичане на извършваната от него престъпна дейност, осигуряване на присъствието му при извършване на действия по разследването, предотвратяване на евентуално уведомяване на други лица, съпричастни към извършената престъпна дейност – обстоятелства, които биха довели до разконспириране на извършените мероприятия, укриване на всички участници в престъпната дейност, възпрепятстване на възможността за укриване на вещи, относими към предмета на разследване и възможността за събиране на годни доказателства.

Заповедта е отразена в Книгата за задържани лица на ***.

В докладна записка /ДЗ/ с рег.№***, но съставена на 22.04.2025г. и връчена на Р. на 23.04.2025г. са изложени данните за извършени престъпления, даващи основание за задържане на лицето до 24 часа по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и необходимостта от извършване на претърсване на регистрирания за него постоянен адрес.

Видно от удостоверение от ****., В. И. Г. е назначен като държавен служител в ***– полицейски орган по ЗМВР, която длъжност заема и към момента.

Според протокола за претърсване и изземване в неотложни случаи, без приложено определение за одобряване от съда, действието е извършено на 23.04.2025г. за времето от 08:30 до 09:30 часа от обект – къща, находяща се в ****, в присъствието на К. Х. Р., като в съставения протокол са описани иззетите предмети като веществени доказателства.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения 14-дневен срок по чл.140, ал.1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и пред компетентния съд, според правилата на 72, ал.4 от ЗМВР, с оглед на седалището на органа, издал Заповедта да задържане, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – полицейски орган при ***, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание по чл.74 от ЗМВР.

В процесната заповед е записано, че е издадена на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, т.е., че за лицето има данни, че е извършило престъпление. Към момент на задържане такива данни са изложени както в мотивите на заповедта, където е посочено цифрово и текстово престъплението, но е обоснована и конкретната цел, налагаща задържането.

Данните за задържането се извеждат от докладната записка и протокола за претърсване и изземване, които са връчени на Р. именно на датата и в момента на извършване на предприетите действия спрямо него. Затова и заповедта е мотивирана, със задължителното съдържание по чл.74, ал.2 от ЗМВР, включително с посочване на фактическите и правните основания за задържането по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, визирани подробно и изчерпателно. Въпрос на индивидуална интелектуална възможност е, лицето да разбере основанията и целите на задържане и не е свързано с допуснати нарушения на материалния закон при оформяне на задържането от формална страна и предприемане на фактическите действия по ограничаване правото на предвижване за срока на Заповедта за задържане.

По делото не се спори, че на обитавания от Р. адрес, който е регистриран за негов постоянен и настоящ адрес е извършено претърсване именно на датата и в срока на задържането му, при което действие са иззети предмети – монети, части от монети и метал-детектори, които могат да бъдат предмети на престъпленията, за които има данни за съпричастност на лицето. При това положение, Р. е бил наясно по каква причина са предприети действията срещу него за задържане, за да може да организира защитата си. В конкретния случай, е необходимо да са били налице доказателства за осъществено от него престъпление, от които да може да се обоснове предположение, че той е съпричастен към съставите на престъпления по чл.278, ал.1 и ал.6 от НК и чл.278а, ал.2, вр. чл.321, ал.2 от НК. Такива категорично са били налице, явяващи се в докладна записка и протокола за претърсване и изземване.

Тук е без правно значение, че лицето не е привлечено в качеството на обвиняем, тъй като е необходимо фактическите и правни основания за задържането да са посочени към момент на самото задържане, за да може да се запознае лицето, за какво е задържано. Става въпрос за посочване на конкретни обстоятелства, сочещи на 3 обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението, за което се води разследване или да е съпричастно с него. В този смисъл е Решение от ***. по жалби №***и №*** срещу ********, според което не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние.

Данните за извършено престъпление са били налични преди издаване на Заповедта, респ. преди задържането на лицето, поради което не може да се говори за полицейски произвол и необосновано задържане, което да противоречи на целта на тази мярка - не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на заподозрения в извършването му, да се укрие или да извърши друго престъпление, както и да осуети наказателно преследване. В случая, е ясно, защо е бил задържан жалбоподателя, както и наличието на достатъчно данни за съпричастността му в извършване на престъпленията, както и какви са конкретните данни за престъпления към момента на задържане. Освен това, в съответствие с ***№****г. ***на **, **. е бил запознат с мотивите за задържането си, тъй като му е предявена докладната записка, за което се е подписал на датата на задържането, присъствал е на претърсването и е получил препис от Заповедта за задържане.

Оспорената заповед съответства с целта на закона - ***.

По своята правна същност, заповедта по чл.72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.22 от ЗАНН. За прилагането, на която е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено конкретно от задържаното лице. Следователно, за да бъде законосъобразна наложената ПАМ, се изисква да има данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило, или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. Всяка ПАМ, като задържането за срок от 24 часа налага неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на правно определен резултат. Тази мярка в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема, било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител.

Доколкото по реда на чл.72 от ЗМВР се ограничава правото на свободно придвижване на едно лице, то тази мярка следва да се прилага по изключение, а не безразборно. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок до 24 часа, следва да се упражняват само, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. В конкретният случай, Р. е задържан при 4 наличие на обосновано предположение да е съпричастен към престъпление по конкретно ДП.

Процесната заповед не е издадена в нарушаване на принципа на чл.6, ал.2 от АПК за съразмерност, т.е. административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, като е в съответствие и с целта на закона, поради което задържането на жалбоподателя е пропорционално и съставлява акт на административна принуда, който не противоречи на същността и предназначението на ПАМ по чл.22 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че задържането е продължило няколко часа, когато активно са извършвани процесуално-следствени действия, в това число и с участието на задържания.

По изложените съображения, задържането на Р. с оспорената заповед е законно, а Заповедта за задържане рег. №*** издадена от полицейски орган при ***следва да бъде потвърдена, тъй като е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба, посочена като правно основание за издаването й, и съответства на целта на закона, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, в полза на***следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по правилата на чл.143, ал.3 от АПК, тъй като съдът отхвърли оспорването, определено съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото и приключването му в едно съдебно заседание, счита че следва да присъди минималния размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, като осъди жалбоподателя да го заплати.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Х. Р. чрез адв. А., срещу Заповед за задържане рег. №***, издадена от полицейски орган при ****, тъй като задържането е законно.