Решение № 1718 от 14.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1718 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20261110202282 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от „,,***''“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 22-2500754/14.01.2026 г., издаденo от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1050,00 евро на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл.

413, ал. 2 от КТ и за нарушение на разпоредбата на чл. 16, т. 1, б. „б“, вр. чл.

60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд за извършване на строителни и монтажни работи (Наредбата).

В жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен. Посочва се, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП било прието, че жалбоподателят се явява „строител“ единствено по информационната табела, без да се направи проверка на строителните книжа, от които се установявало, че жалбоподателят не е строител, а участник в строителния процес. Твърди се, че дружеството първоначално е било вписано като възложител само при изработване на ПУП-ПРЗ за имот ,,***''. При суперфицията приемател на правото на строеж в имота, т.е. инвеститор/възложител бил „,,***''“ ЕООД, а договорът за строителство бил 1 сключен със строителя „,,***''“ ЕООД. Възразява се, че дружеството няма и качеството „работодател“ по смисъла на параг. 1, т. 10 от Наредба № 2/22.03.2004 г. или по КТ. Поддържа се, че „на височина“ и „от височина“ е височина, по-голяма от 1,5 м, измерено от пода или терена. Според фактическата обстановка в АУАН и НП ставало въпрос за изкопни работи, които работи били визирани в чл. 49, раздел III, а не в чл. 60 и сл. от раздел IV от Наредбата. Нито в АУАН, нито в НП, било посочено каква е височината – котата, дали е по-голяма от 1,5 м, в които случаи били приложими разпоредбите за обезопасяване. Твърди се наличието на съществено процесуално нарушение, тъй като подадените от дружеството възражения не били обсъдени. В мотивите на акта липсвала преценка за приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Възразява се срещу санкцията над предвидения по закон минимален размер, доколкото нямало никакви описани отегчаващи вината обстоятелства. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт, респ. – за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не е бил представляван.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна и административнонаказващ орган, редовно призован, е бил представляван от упълномощен юрисконсулт. Направено е искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на издаденото НП. Посочва се, че е била нарушена разпоредбата на чл. 16, т. 1, б. „б“, вр чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредбата, установено при случайна проверка от компетентно лице. На посочения в информационната табела технически ръководител на обекта била наложена санкцията. Не били налице основания за приложение на разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН или чл. 415в, доколкото с нарушението се създавала опасност за застрашаване живота и здравето на работещите в обекта. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на страната.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.11.2025 г. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ извършили проверка на строителен обект, находящ се в гр. София, район Искър, УПИ VII-,,***'', поземлен имот ,,***''. Сред служителите бил и 2 свидетелят Н. Л. В., изпълняващ длъжността „главен инспектор“. От информационната табела на строителния обект и представени книжа служителите възприели, че строител е жалбоподателят. В обекта служителите констатирали изкоп, който около строежа в западната и северната част не бил обезопасен срещу падане на хода и предмети от височина. За констатациите бил съставен протокол за извършена проверка № ПР2544137/27.11.2025 г. и снимков материал.

На 07.11.2025 г. бил съставен на техническия ръководител „,,***''“ ЕООД акт за спиране извършването на строително-монтажните дейности в обекта с изключение на дейността по обезопасяване.

Свидетелят В., в качеството му на главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – София, съставил АУАН № 22-2500754/27.11.2025 г., в който било прието, че на 07.11.2025 г. в проверения обект жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 16, т. 1, б. „б“, вр чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредбата поради констатираното необезопасяване на изкопа около строежа от западната и северната част против падане от височина и предмети. АУАН бил съставен при свидетели и връчен на 27.11.2025 г. на упълномощен представител на жалбоподателя (л. 35 от делото).

В законоустановения срок постъпили възражения от жалбоподателя.

При идентични изводи от фактическа и правна страна на 14.01.2026 г.

Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, оправомощен съгласно заповед № 3-0693/15.08.2022 г., издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1050,00 евро. НП било връчено на жалбоподателя на 19.01.2026 г.

Съдът кредитира изцяло представените с административнонаказателната преписка и в открито съдебно заседание от въззиваемата страна доказателства, на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 и чл. 284 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира тези доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка. В синхрон с писмените доказателства се явяват и гласните такива, събрани чрез разпит на свидетеля В.. Предвид подробността и логичността на показанията му, съдът счита, че не е налице съмнение за 3 тенденциозност на свидетеля, въпреки изпълняваната от него длъжност към момента на проверката. От показанията му се установява завареното положение на място в деня на проверката в обекта и проведената процедурата по съставяне на приложения по делото АУАН.

Съдът не основа изводите си от фактическа страна на представените с жалбата писмени доказателства, коментирани по-долу. Представеният нотариален акт за учредяване на правото на строеж единствено отразява към датата 22.05.2025 г. кой е бил собственикът на поземлен имот ,,***'' и в полза на кое дружество е учредено правото на строеж. Суперфициарът обаче не винаги е строителят, доколкото същият може да възложи тази работа на друго лице, което от своя страна може да ангажира подизпълнители. Що се отнася до представения акт за установяване състоянието на строежа и СМР от 09.12.2025 г., същият отразява положение след извършената проверка, поради което съдът не кредитира документа като относим. От друга страна, с административнонаказателната преписка са представени снимки на наличната към датата на проверката информационна табела, протокол за установяване състоянието на строежа и продължаване на строителството от 10.11.2025 г., протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 19.06.2025 г., в които са вписани данните на жалбоподателя като строител. В този смисъл съдът счита представените доказателства от жалбоподателя и за изолирани от останалата доказателствена маса.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и 4 са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. И двата процесуални акта са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно, конкретно и подробно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Относно възраженията за непълнота в описанието касателно височината, в случая касаеща и дълбочина на процесния изкоп, съдът счита, че от направеното фактическо описание и събраните доказателства не се констатира нито пропуск в параметрите на обвинителната формулировка, нито в изводимата я доказателствена маса. От свидетелските показания на проверяващия, представените снимки и посоченото в актовете като „изкоп“, включително описвайки липсата на ленти, перило и други алтернативи с оглед конкретно посочени части на човешкото тяло, до които да достигат, става ясно, че за необезопасеност на изкоп около изграден строеж от определени страни, доколкото издълбаното в дълбочина в терена е било толкова дълбоко, че е представлявало изкоп, в който човек може да пропадне, ако липсва преграда.

Съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата оплакване, касаещо това, че при издаването на обжалваното НП е било допуснато нарушение на чл. 54, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се в това, че административнонаказващият орган не взел предвид и не обсъдил възраженията, които дружеството-жалбоподател отправило против съставения срещу него АУАН. В ЗАНН не е предвидено задължение на административнонаказващия орган подробно да излага мотиви и съображения относно неоснователността на възраженията, подадени срещу АУАН. В чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е предвидено единствено задължение за преценяване на подадените възражения, което в процесния случай административнонаказващият орган е сторил. Обстоятелството, че не е възприета позицията на дружеството-жалбоподател по естеството си не представлява нарушение на закона.

По делото се доказа, че с противоправно бездействие дружествотовъззивник е нарушило разпоредбите на чл. 16, т. 1, б. „б“, вр. чл. 60, ал. 1 и чл.

60 от Наредбата. С цитираните разпоредби законодателят е въвел изискване работи на височина, каквато се създава с изградения строеж и създадения изкоп около него от определени страни, да се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, 5 платформи и/или предпазни (защитни) мрежи). В този смисъл съдът счита, че правилно е дадена квалификацията на нарушението с привръзка към разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 60 от Наредбата. В случая става въпрос не просто за изкоп, но за наличен строеж в него.

Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждана, тъй като отговорността в случая е обективна и безвиновна.

Съгласно чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба строителят е длъжен да осигури комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на Наредбата. „Строител“ е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение - пар. 1, т. 2 от ДР на Наредбата.

Строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа чл. 163, ал. 1 от ЗУТ. Противно на твърденията в жалбата, от събраните по делото и кредитирани доказателства се извежда, че към датата на проверката, съвпадаща с датата на нарушението и явяваща се релевантната в случая, жалбоподателят е имал качеството на строител.