Решение № 13 от 24.01.2022, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. гр. Лом, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20211620101638 по описа за 2021 година

Ищецът, чрез пълномощника си, адв.Р.

Д., е предявил срещу ответника З. Б. Г., иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Иска се, съдът да признае за установено по отношение на ищеца, че ответника дължи сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 331/2021 година по описа на ЛРС.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор от ответника, чрез ПРОЦЕСУАЛНИЯТ МУ представител – адв. Е.В. е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Оспорва предявения иск, позовавайки се на изтекла в полза на ответника давност.

В съдебно заседание, за ищеца, редовно призован, не се явява , вместо това процесуалният му представител в писмена молба , моли съда да бъде уважен иска, като доказан и основателен.

За ответника, процесуален представител съко не се явява , депозирана е писмена защита, поддържа направения по чл.131 ГПК отговор , моли съда да отхвърли иска като неоснователен, тъй като е погасено по давност вземането.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото 1 поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е допустим.

Няма спор между страните, че ответника е потребител на електрическа енергия, която ищцовото дружество е доставяло , а ответника потребявал. Страните са били обвързани по силата на договор общи условия. Поради нередовно плащане от страна на ответника, ищеца е депозирал в съда заявление по реда на чл.410 ГПК, и била издадена заповед по ч.гр.д. 2682/20г. по описа на МРС, която била връчена на длъжника, който я е оспорил, като е направил възражение, а това е основание за депозиране на настоящата искова молба.

Така приетото за установено доведе до следните изводи :

Налични са всички предпоставки за уважаването на предявения иск – ответника е консумирал доставяната от ищеца електроенергия, но не я е заплатил за исковия период и не ангажира доказателства в тази насока.

Основното възражение на процесуалният представител на ответника е, че задължението е погасено с изтичане на предвидената давност , което не се споделя от настоящият съдебен състав. Мотивите за това са следните:

Видно от представените и приети по делото 10 бр. фактури , издадени на: 26.01.2018г., 25.02.2018г., 27.03.2018г., 26.04.2018г., 28.05.2018г., 26.6.2018г., 28.01.2019г., 25.02.2019г., 28.07.2019г., ответника е следвало в 10 дневен срок да плати задълженията си по тях. Заявлението по чл.410 ГПК до съда е подадено и постъпило в съда на 26.11.2020г., т.е едно година и десет месеца, след като вземането , по първата фактура да е станало изискуемо. С други думи, не е налице приложението на погасителната давност, на която се позовава ответника.

Задълженията съм ищцовото дружество са периодични плащания по см. на чл.111,б.“в“ ГПК, поради което при процесният случай не е погасено с изтичане на тригодишна давност, по нито една от издадените фактури.

Изложеното налага уважаване на иска, тъй като не е погасено на задължението по давност.

При този изход на спора разноски между страните ответника следва да поеме направените по делото разноски .

Водим от горното и на посочените основания, съдът 2

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че З. Б. Г. , ЕГН ********** дължи на „ЧЕЗ Електро България“АД, ЕИК175133827 сумата в размер на сумата 1053,42 лв., главница за ползвана, но незаплатена електрическа енергия, за периода 19.12.2017 г.- 18.07.2020 год., ведно с 232,15 лв. лихва за периода от 20.02.2018 г. до 16.11.2020 г. , както и законната лихва върху главницата, считано от 26.11.20г., до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника З. Б. Г. , ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ

Електро

България“АД,

Е И К 1 7 5 1 3 3 8 2 7 н а п р а в е н и т е деловодни разноски в заповедното производство в размер на 88,71 лв. (осемдесет и осем лева и 71 ст.) и в настоящото производство в размер на 187,28 лв. (сто осемдесет и седем лева и 28 ст).

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Монтана.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 3