Определение № 189 от 14.01.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14/2025
- Вид
- Определение № 189
- Подписан
- 14.01.2025
- В сила
- 14.01.2025
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.2 · Закон за медиацията
- чл. 19, ал. 8 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 38, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 9 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 9 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 189 гр. Варна, 14.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100500014 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 96048/24.11.2024г. от Р. П. П., ЕГН:**********, с адрес: гр.Варна, ***, вх.А, ет.1, ап.2, срещу Решение № 3902/04.11.2024г., постановено по гр.д. № 20243110101090 по описа за 2024г. на ВРС, 39 с-в, с което съдът:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. П.
П., ЕГН:**********, с адрес: гр.Варна, ***, вх.А, ет.1, ап.2 дължи на Етажна собственост с адрес: гр.Варна, ул. „Уилям Гладстон“ № 4, вх.А, представлявана от „С Мениджър“ ООД, ЕИК 206936613, в качеството на Управител на етажната собственост, сумата в общ размер от 909.16 лв.
/деветстотин и девет лева и 0.16 ст./ - месечна такса за управление, поддръжка, разходи за ремонт и обновяване на общите части на сградата, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, за периода от 01.01.2021г. до 30.09.2023г., за апартамент № 2, находящ се гр.Варна, ***, вх.А, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, които суми са предмет на Заповед № 7200/28.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15229/2023 г. по описа на ВРС, формирана, както следва: сумата 145 лв. - за 1 фонд ремонт и обновление, сумата 170 лв. - за управление на етажната собственост; сумата 111.35 лв. - за почистване на вход, сумата 7.60 лв. - за ел. енергия; сумата 475.21 лв. - за ремонт на покрива, на основание 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗУЕС и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение в обжалваните от тях части поради необоснованост. Сочи се, че първоинстанциионният съд неправилно е приел, че Р. П. П. е собственик на ап. 2 в ЕС с адрес: гр.Варна, ул. „Уилям Гладстон“ № 4, вх.А. Счита, че следва да бъде зачетен представеният по делото от същата нотариален акт за дарение от 1984г. от нея на сина й, а не справката от КККР, в която е посочено, че Р. П. е собственик, съгласно нотариален акт от 1989г. тъй като собствеността не е доказана при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца. Сочи, че съгласно представените по делото протоколи от общи събрания няма взети решения за събиране на такси за управление и поддръжка, а само за ремонти, които са дължими от собствениците, а не от обитателите, каквато се явява ответницата.
Представеният по делото възлагателен договор е сключен еднолично от лицето Екатерина Иванова Стоилова без да е представено решение на Общо събрание, с което да е упълномощена за това действие и за одобряване на договора съгласно изискванията на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, поради което няма обвързващо значение за етажната собственост относно определената там такса. Не става ясно и как съдът е изчислил, че таксата за управление е 6 лева, а изрично в т. 4 от приложения възлагателен договор, ако се приеме за обвързващ ЕС, е посочено, че тази такса е задължение на собствениците, а не на обитателите.
Въззивницата моли съда да бъде отменено решението на първата инстанция и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е депозирала становище, в което се сочи, че обжалваното решение в посочените части е правилно и законосъобразно. Сочи, че във възражението си по чл. 414 от ГПК ответницата не е оспорила, че не е собственик на апартамента, като същата не се е вписала като обитател, а като собственик в книгата на етажната собственост, както и е участвала в общите събрания на ЕС и във вземането на решения. Представено е доказателство за собствеността – вписване в КККР, 2 тъй като в имотния регистър липсват доказателства за собственост, а в КККР се вписват данни относно правото на собственост и други вещни права.
Представеният от ответницата документ в о.с.з. /а не в отговора на ИМ/ е предхождащ акт за собственост и не опровергава вписването в КККР. Оспорва твърдението, че не са били взети надлежни решения на ОС на ЕС, като цитира същите. Счита, че доколкото решенията не са оспорени и са влезли в сила същите са задължителни, вкл. за ответницата.
Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което производството по същата подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.
Няма направени от страните доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
96048/24.11.2024г. от Р. П. П., ЕГН:**********, с адрес: гр.Варна, ул. „Уилям Гладстон“ № 4, вх.А, ет.1, ап.2, с р е щ у Решение № 3902/04.11.2024г., постановено по гр.д. № 20243110101090 по описа за 2024г. на ВРС, 39 с-в.
НАСРОЧВА производството по делото за 03.02.2025год. от 9.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от съда.
3
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. ***, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4