Определение № 5112 от 30.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5112 гр. София, 30.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Частно наказателно дело № 20241110218055 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 68, ал. 5 ЗМВР .

Същото е инициирано по повод на постъпило искане от заместникначалника на 03 РУ-СДВР, с което се иска разрешаване извършване на принудителна полицейска регистрация по чл. 68, ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗМВР по отношение на М. Т. М..

Софийски районен съд, след като прецени постъпилото искане от 05РУСДВР и като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 5 ЗМВР при отказ на лицето, привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, действията по чл. 68, ал. 3, т. 2 и 3 ЗМВР (дактилоскопиране и фотографиране на лицата, както и изземване на образци за ДНК профил) се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба за извършване и снемане на полицейска регистрация (обн. ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г., в сила от 17.11.2014 г.) ръководителят на структурата/структурното звено на МВР определя полицейски орган за извършване на полицейска регистрация на лицето. Съгласно чл. 11, ал. 4 от същата наредба, при отказ на лицето, именно определеният полицейски орган изготвя мотивирано искане до съответния 1 първоинстанционен съд за издаване на разрешение за принудителното й извършване.

В конкретиката на настоящия случай, обаче, по делото не е приложена заповед или друг акт, изходящ от началника на 03РУ-СДВР за оправомощаване на лицето, което е изготвило процесното искане-инспектор при 03 РУ-СДВР. В този смисъл съдът не може да прецени дали последното е изготвено от компетентен орган.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно Решение на СЕС от 26.01.2023 г. по дело № С-205/21 чл. 10, вр. чл. 4, § 1, б. а-в и с, чл. 8, § 1 и § 2 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и, от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице. В този смисъл е и съображение по т. 65 от Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-188/22, в което е посочено, че и според практиката на ЕСПЧ общото и бланкетно правомощие за съхранение на пръстови отпечатъци, биологични проби и ДНК профили на лица, които са заподозрени, че са извършили престъпления, но не са осъдени, каквато е хипотезата на чл. 68, ал. 5 ЗМВР , не осигурява справедлив баланс между съответните противостоящи обществени и частни интереси и следователно съхранението на тези данни несъразмерно накърнява правото на зачитане на личния живот на съответното лице и не може да се счита за необходимо в едно демократично общество, поради което такова накърняване представлява нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС.

В конкретния случай липсва каквато и да е аргументация в процесното искане относно абсолютната необходимост от събиране на биометрични и генетични данни по смисъла на чл. 68, ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗМВР за постигане на преследваните цели във връзка със съхранението и обработването им, нито са изложени съображения за липсата на възможност 2 за постигането на тези цели чрез други мерки.

При това положение съдът счита, че направеното искане за извършване на полицейска регистрация следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 68, ал. 5 ЗМВР , Софийски районен съд, НО,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на заместник-началника на 03 РУСДВР за извършването на принудителна полицейска регистрация по смисъла на чл. 68, ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗМВР на М. Д. М. с ЕГН **********, привлечен като обвиняема по ДП № 15019/2024 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 5897/2024 г. по описа на СРП.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3