Определение № 2420 от 29.07.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно търговско дело 1211/2025
- Вид
- Определение № 2420
- Подписан
- 29.07.2025
- В сила
- 29.07.2025
- Състав
- Вероника Николова, Мирослава Кацарска, Мадлена Желева
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал.1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2420 гр. София, 29.07.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вероника Николова
Членове:
Мадлена Желева
Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Частно касационно търговско дело № 20258003901211 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ОКгруп29“ ЕООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. Л. Ц., срещу определение № 1369/05.05.2025г., постановено по т. д. № 748/2025г. на ВКС, Първо т.о., 5-ти състав, с което е оставена без разглеждане молбата му с вх. № 2071/ 31.01.2025г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 67 от 08.03.2023г. по т.д. № 39/2022г. на Окръжен съд – Бургас.
Жалбоподателят поддържа, че постановеното определение е неправилно.
Счита, че според него молбата за отмяна съдържа подробни и аргументирани твърдения за наличие на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърди, че дружеството е било лишено от участие по т.д. №39/2022г. на ОС – Бургас.
Поддържа, че с определение № 1882 от 04.07.2024г. по т.д. № 464/2024г. на ВКС, ТК, Първо търговско отделение, решение № 90 от 24.10.2023г. по в.т.д.
№ 172/2023г. на Апелативен съд – Бургас e било допуснато до касационно обжалване, като в акта си съставът на ВКС е приел, че следва да се допусне касационно обжалване по обобщен въпрос относно задълженията на въззивния съд при постановяване на въззивното решение в контекста на довода му за необсъждане на оплакване за непълнота на доклада, т.е. допуснато нарушение по чл. 146, ал.1, т. 5 ГПК от страна на 1 първоинстанционния съд поради липса на разпределение на доказателствената тежест. Жалбоподателят твърди, че впоследствие въпреки констатираните нарушения на съдопроизводствените правила, ВКС е приел с решението си, че те не са съществени, защото не са се отразили на крайния резултат от спора. Счита, че в резултат на това противоречиво произнасяне, съдът не е осигурил на страната възможност за реализиране на правото й на участие и правото на защита за установяване и доказване на договорното задължение на наемодателя да предостави ползването на наетия имот. Твърди, че невъзможността да реализира надлежно указана доказателствена тежест по отношение на този меродавен факт е довела до лишаването му от участие по делото и възможността да представи доказателства. Позовава се на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и решение на ЕСПЧ от 09.12.1994г. по дело А-301В – Гръцки рафинерии „Стран“ и Стратис Андреадис срещу Гърция. Наред с горното в частната жалба изтъква, че са налице нови факти и обстоятелства, които не са били известни на дружеството при решаване на делото, и които открил в хода на разглеждане на к.т.д. №748/2025г. на ВКС, които описва и представя документи – уведомление, жалба до ЧСИ, справка от имотен регистър. По подробно изложените доводи претендира отмяна на обжалваното определение.
Ответната по частната жалба страна – С. Х. Х., е получила препис от същата и не изразява становище в предоставения й срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното:
ВКС по т.д. № 748/2025г. е бил сезиран с молба за отмяна на влязлото в сила решение № 67 от 08.03.2023г. по т.д. № 39/2022г. на Окръжен съд – Бургас, подадена от „ОКгруп29“ ЕООД, с вх.№ 2071 от 31.01.2025г., в която се сочи основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят е твърдял, че с определение № 1882 от 04.07.2024г. по т.д. № 464/2024г. на ВКС, ТК, Първо търговско отделение, решение № 90 от 24.10.2023г. по в.т.д. № 172/2023г. на Апелативен съд – Бургас било допуснато до касационно обжалване, като в акта си съставът на ВКС е приел, че следва да се допусне касационно обжалване по обобщен въпрос относно задълженията на въззивния съд при постановяване на въззивното решение в контекста на довода на касатора за необсъждане на оплакване за непълнота на доклад, т.е. допуснато нарушение 2 по чл. 146, ал.1, т.5 ГПК от страна на първоинстанционния съд поради липса на разпределение на доказателствената тежест. Посочил е, че с решение № 203/05.12.2024г. по к.т.д. №464/2024г., ВКС е оставил в сила решението на АС – Бургас, като е приел, че въпреки че е основателно оплакването за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд и не е извършено разпределение на доказателствена тежест, допуснатите нарушения не са съществени и не са се отразили на крайния резултат. Молителят е посочил, че поради това противоречиво произнасяне относно процесуалното нарушение е бил лишен от възможност за реализиране на правото си на участие и правото на защита за установяване и доказване на договорното задължение на наемодателя да предостави ползването на наетия имот. Твърдял е, че невъзможността да реализира надлежно указана доказателствена тежест по отношение на този факт е довела до лишаване от правото му на участие по делото и възможността да представи доказателства.
С обжалваното определение съставът на ВКС, 1 т.о. по т.д. № 748/2025г. е посочил какво се включва в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК, а именно страната да не е могла да вземе участие лично във воденето на делото, тъй като поради нарушение на съдопроизводствените правила е била лишена от възможността да бъде изслушана от съда преди да бъде постановен акт от значение за нейните права и интереси, да посочи фактите, на които основава исканията си, да представи доказателствата си, да се запознае с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото, неговото движение или да изрази становище по тях. Съдът е приел, че изложените от молителя оплаквания са срещу правилността (обосноваността) на решението на касационната инстанция относно водените искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл.
92, ал. 1 от ЗЗД, но не са изложени обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. С оглед горното съставът на ВКС е приел, че молбата следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като не отговаря на изискването за редовност, което е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост. С така изложените мотиви е оставил без разглеждане подадената молба за отмяна.
ВКС, настоящият състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок.
3
Според настоящия състав следва да бъде споделен изводът на съда, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като не съдържа надлежни твърдения за наличие на соченото в нея основание по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, в който смисъл е и разрешението, дадено в т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 7/2014 г., ОСГТК. Общото между отменителните основания, групирани в чл. 303, ал.1, т.5 ГПК е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса и поради това не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, и делото е останало неизяснено от фактическа страна. Целта на основанието за отмяна на атакуваното решение по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК е да се гарантира правото на защита на страните в гражданския процес, като се предотврати обвързаността им от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство, в което те не са могли да участват по независещи от тях причини. В конкретния случай молителят не навежда надлежни твърдения за наличието на нито едно от отменителните основания, посочени в чл.303, ал.1, т.5 ГПК – да е бил лишен от участие в делото, да не е бил надлежно представляван поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие, или да не е могъл да участва чрез законния си или упълномощен представител в заседание поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Твърденията му са свързани с преценка по същество на поставеното решение и не попадат в хипотезите по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С оглед горното изводът на състава на ВКС, постановил обжалваното определение, че молбата следва да бъде оставена без разглеждане следва да бъде споделен.
Доводите относно наличие на нови обстоятелства и доказателства, за които молителят бил узнал след разглеждане на т.д. № 748/2025г. и посоченото от него в частната жалба основание по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК биха били относими към молба за отмяна, в която са изложени такива твърдения, но в подадената такава, с вх. № 2071/ 31.01.2025г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК, подобни доводи и твърдения липсват, поради което не могат да бъдат обсъждани и по подадената частна жалба.
4
Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1369/05.05.2025г., постановено по т. д.
№ 748/2025г. на ВКС, Първо т.о., 5-ти състав, с което е оставена без разглеждане молбата, подадена от „ОКгруп 29“ ЕООД, ЕИК 204059440, с вх.
№ 2071/ 31.01.2025г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК на влязло в сила решение по т.д.№39/2022г. на ОС – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5