Решение № 324 от 18.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Пловдив, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330112657 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Искова молба на В. Д. К. , ЕГН **********, от гр. *********, против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Сребърна” № 16, Парк Лейн Офис Център, ет. 8, с иск с правно основание в чл. 55 ал.

1 предл. второ от Закона за задълженията и договорите.

Според изложените от ищеца факти, между страните имало сключен договор за потребителски кредит № ******. По силата на договора, К. получила в заем сума от 1500 лева, която се задължила да върне ведно с възнаградителна лихва в общ размер 349.44 лева, за срок от 12 месеца, при годишен процент на разходите от 49 процента и годишен лихвен процент от 40.54 процента. Договорено било и задължение на кредитополучателя да даде обезпечение на вземанията на кредитора си по договор, а при неизпълнение на това задължение - плащане на неустойка от 1620.60 лева за целия срок на договора, като неустойката била разсрочена като част от месечната погасителна вноска.

Договора бил обаче недействителен на специалните основания, предвидени в чл.22 ЗПК. Клаузата , предвиждаща размер на договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва за забава; тъй като била несъществуваща клаузата за лихва , то тя не била посочена в договора , което го правило 1 недействителен. Не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР). Неустойката, предвидена в договора, била нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Твърди се и противоречие на тази клауза със закона, в частност, чл. 33 ал. 2 от ЗПК По повод на всичко изложено, се иска от съда решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца общо 150 лева (или 50 лева по клаузата за възнаградителна лихва и 100 лева- по неустоечната клауза), законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, разноските по спора, а на адвоката на ищеца – и хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответника оспорва исковете като неоснователни, отрича пороци на договора или някоя от клаузите му, вкл. нарушение на чл. 11 от ЗПК. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Също моли за присъждане на разноски.

Искът е имплицитно допустим като осъдителен .

Допустим осъдителен иск с правно основание в чл. 55 ал. 1 предл. второ от ЗЗД.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства, съдът съобрази следното:

По фактите:

Установява се от наличното по делото копие , че на дата 31.03.2021 г. между страните е сключен рамков договор за кредит под номер ******; по силата на този договор, К. е получила назаем сума от 1500 лева , при годишна лихва от 40.54 %, като била договорена и неустойка в размер от 1853.64 лева , ако не бъде представено обезпечение на кредитора. Такова не било представено.

От заключението на вещото лице , което съдът възприема като обективно и цени, личи , че К. е получила сумата от 1500 лева. От същото личи , че тази сума е върната в цялост, ведно със възнаградителна лихва от 349.44 лева и обезщетение за забава в размер от 0.56 лева, или общо 1850 лева.

Съдът възприема като достоверно и компетентно изготвено и заключението по техническата експертиза, според което шрифта, с който е изпълнен договора, е в размер от 9. 5 пункта , приложението под № 1 към самия договор е с шрифт от 9.6 пункта, а общите условия на договорите на ответното дружество за кредит са изпълнени отново със различен размер шрифт – 12 .1 пункта, 12.2 пункта. Съответно приема , че договора е изпълнен с четири вида шрифт, два от които са по –малки от 12 шрифтови пункта.

По правото:

В хипотезата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, следва ищеца да докаже имущественото разместване между страните, а ответника – наличието на основание за това разместване.

2

Договорът между страните не може да служи за годно основание за разместването на процесните суми. Той има за предмет потребителски кредит , при което се подчинява на правилата на действалия както към датата на сключването на договора, така и към датата на устните състезания по делото Закон за потребителския кредит ( ДВ , изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от 1.01.2021г).

Договорът е недействителен на основанието по чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 10 ал.

1 от ЗПК. Той не е изпълнен с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в противоречие с тази императивна норма на закона. Кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита (която е вече платена) .

Доколкото личи от заключението на вещото лице , че е платена договорната лихва в пълен размер, то иска за връщането й е основателен.

Освен плащането на главницата , договорната лихва и обезщетение за забава ( 0.56 лева), анализа на заключението на експерта и по техническата експертиза , изследвала записите по сметката на К. като задължено лице в електронната счетоводна система на ответното дружество, сочи допълнително извършени плащания по същия договор от 930 лева – общо пет броя плащания , едно от които по банков път , и четири в брой, които са отчетени като приход по кредитната сметка в системата на ответното дружество . Тези плащания не са отчетени от вещото лице по проведената счетоводна експертиза , тъй като на същото ответното дружество е изпратило само разчетите по сметките за лихва и главница. След като не може да се каже и дали процесният договор за кредит фигурира в извлечението от партидата на ищеца в централния кредитен регистър, ( което не може на свой ред да бъде съпоставено с данните на двете експертизи, тъй като в него липсва посочване на конкретен договор , то съдът приема, че освен възнаградителната лихва и обезщетението за забава , то К. е платила и 930 лева от неустойката за непредставено обезпечение – други плащания няма договорени.

Или иска е основателен в пълния си размер .

Разноските по иска се присъжда в тежест на ответното дружество.

Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв от 400 лева ( искът е само един, предвид цената му и това, че липсва фактическа сложност на делото , а правна такава не е висока).

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Осъжда „Ай Ти Еф Груп „ АД,

ЕИК 202255877, със седалище и адрес

3 на управление в София, ул. „Александър Стамболийски “ № 84-86 да заплати на В. Д. К. , ЕГН **********, от гр. *********, сумата от 150 лева – дадена на неосъществено основание ( по нищожен договор № ****** между страните) възнаградителна лихва и неустойка, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 01.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда „Ай Ти Еф Груп„ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Александър Стамболийски “ № 84-86 да заплати на В. Д. К., ЕГН **********, от гр. *********, сумата от 615 лева разноски по делото.

Осъжда „Ай Ти Еф Груп„ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84-86 да заплати на ****** К.

Й. К. ,АК Пловдив, личен номер на ***** ********* , адрес на дейност ********* сумата от 400 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4