Определение № 764 от 14.10.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 764 гр. София, 10.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. М.а

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20231800500597 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба от адв. Д. М. от АК – П., в качеството му на пълномощник на ищеца в първоинстанционното производство Н. Н., срещу определение № 415 от 10.07.2023 г., постановено по гр. д. № 707/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено решение № 96/03.05.2023 г. по същото дело в частта за разноските, като насрещната страна - „А. Ф.“ ООД, е осъдена да заплати на адв. Д. М. сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вместо първоначално присъдената с решението сума в размер на 1 200 лева.

Поддържа се в жалбата, че предмет на първоинстанционното производство били три обективно съединени иска за прогласяване нищожността на три отделни клаузи на договор за кредит, поради което и съгласно нормата на чл.

2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), за всеки от тях се дължи отделно възнаграждение.

В подкрепа на доводите в жалбата е цитирана съдебна практика. Моли се съдът да отмени атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно и на негово място да бъде постановено друго, с което „А.

Ф.“ ООД да бъде осъдено да заплати предявеното възнаграждение в цялост.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от 1 насрещната страна, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли се съдът да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното.

Производството по гр. д. № 707/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин е образувано по искова молба подадена от Н. Н., чрез пълномощника й – адв. Д.

М. от АК - П., с която против „А. Ф.“ ООД са предявени три обективно съединени иска, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване за нищожни на договорни клаузи, а именно: клаузата на чл. 20, клаузата на чл.

21, ал. 4 и клаузата на чл. 21, ал. 5, всичките от договор за бяла карта от 13.08.2020 г., сключен между ищцата, като заемополучател, и ответната страна като заемодател.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 14.06.2022 г., с който е договорено на ищцата да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – материално затруднено лице.

Във връзка с оказаната й безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, пълномощникът на ищцата – адв. Д. М. от АК - П., е направил искане за присъждане на възнаграждение, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, в размер на по 400 лева за всеки иск или общо сумата от 1 200 лева.

С постановеното по делото решение № 96/03.05.2023 предявените от ищцата искове са уважени, като ответникът е осъден да заплати на адв. Д. М. сума в размер на 1 200 лв, представляващи разноски за процесуално представителство.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, депозирана от „А. Ф.“ ООД, е направено искане за изменяне на решението в частта за разноските, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение на 400 лева.

С обжалваното в настоящата инстанция определение № 415 от 10.07.2023 г., първоинстанционният съд е изменил решение № 96/03.05.2023, в частта за разноските, като е постановил „А. Ф.“ ООД да заплати на адв. Д.

М. сумата от 400 лв, вместо първоначално постановения размер от 1 200 лева.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от 2 правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване с частна жалба съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следните съображения.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата, като осъди другата страна да ги заплати. Отговорността за разноските следва да се разпредели от съда между страните по правилата на чл. 78 от ГПК - съобразно изхода на спора.

В конкретния случай, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е бил сезиран с три отделни претенции (три обективно съединени иска), с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, които са уважени в цялост. Трайна е съдебната практика в подобни случаи, че всяка договорна клауза, съставлява предмет на самостоятелен иск за нищожност (Определение № 188 от 26.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2065/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова).

За определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение при обективно съединяване на исковете, ВКС е постоянен в разбирането си, че съгласно чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански и търговски дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената наредба, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, но тълкувани, двете разпоредби във връзка една с друга, както и като се вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 1 от НМРАВ, законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. В случаи като процесния, за да се определи отговорността за разноските, решаващият състав на съда следва да определи минимално възнаграждение за всеки иск по отделно, след което, вече определените минимални възнаграждения следва да се съберат.

3

Съобразявайки както действащата нормативна уредба, така и актуалната практика на ВКС, и предвид изхода на първоинстанционното производство – предявените три иска са уважени, настоящият състав намира, че на адвоката на ищцовата страна, предоставил безплатно правна помощ, се следва възнаграждение за всеки отделен иск в претендирания размер от по 400 лева, или общо сумата от 1 200 лева.

Предвид горното обжалваното определение, с което по реда на чл. 248 от ГПК е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските следва да се отмени, а ответната страна следва да заплати претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в цялост.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 415 от 10.07.2023 г., постановено по гр. д. № 707/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което по реда на чл. 248 от ГПК е изменено решение № 96/03.05.2023 г., по същото дело в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника „А. Ф.“ ООД, ЕИК ............., с правно основание чл. 248 от ГПК, за изменение, в частта за разноските, на решение № 96/03.05.2023 г., постановено по гр. д. № 707/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4