Решение № 334 от 02.05.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. гр. Хасково, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640102338 по описа за 2024 година

Предявени са от П. К. И., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес ***, адв. П.П. против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.21 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл. 19 ал.4 ЗПК, вр. чл. 143 ал.1 и чл. 146 ал.1 ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че на ***г. между страните бил сключен Договор за паричен заем № *** за сума в размер на 800 лева, която ищцата следвало да върне на 17 седмични вноски. Тя следвало да заплати също и сума в размер на 350,36 лева за неустойка по чл. 11, ал. 1 от договора, като по този начин общото й задължение било в размер на 1224 лева. Ищцата поддържа нищожност на търсената по договора неустойка в размер на 350,36 лева, поради противоречието й с добрите нрави, поради това, че е уговорена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4, вр. чл.21 ал.1 ЗПК, като излага подробни съображения. Твърди, че в случая били накърнени добрите нрави и поради нарушаване на този правен принцип се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Търсената неустойка била нищожна като противоречаща на 1 добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата от 350,36 лева била в прекомерен размер спрямо сумата по отпуснатия кредит, с което се нарушавали принципите на добросъвестност и справедливост, целящи предотвратяване несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Оспорваната клауза била неравноправна и по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗПП, тъй като предвиждала заплащането на необосновано висока неустойка. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, в който смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити, а разгледана в този аспект, клаузата за неустойка се намирала в пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Освен това, неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение излизала извън присъщите й функции и водела до неоснователно обогатяване, в който смисъл било и възприетото в т.3 от ТР №1 от 15.06.2010г. на ВКС становище, че нищожна поради накърняване на добрите нрави била тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял чл.33 ал.1 от ЗПК. С търсената неустойка в полза на кредитора се уговаряло едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, в какъвто смисъл била и т.32 от извлечение от протокол №44 от заседание на КЗП от 05.11.2015г. По съществото си неустойката била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която увеличавала стойността на договора и основната й цел била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Съдебната практика била последователна в насока, че неустойка, уговорена извън присъщите й функции е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Ищцата поддържа още, че оспорваната клауза за неустойка освен неравноправна е и нищожна на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП, тъй като не била уговорена индивидуално по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, а била част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора, в какъвто смисъл била и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. На 2 следващо място, съгласно чл.21 ал.1 ЗПК нищожна била всяка клауза в договор за потребителски кредит, която имала за цел или резултат заобикаляне на закона, а с предвиждането на такива разходи за неустойка с процесния договор се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като доколкото представлявала разход по дейността по управление на кредита, следвало тя да бъде включена в ГПР на същия. Налице било заобикаляне на закона, тъй като с уговорката за неустойка се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл.19 ал.4 ЗПК се стигало до калкулиране на допълнителна печалба за кредитора към договорената възнаградителна лихва. Поддържа се, че поради невключването на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение и посочването на размер на ГПР, който не бил реално прилаган в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, а с преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявало един от елементите, на които можело да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. Така уговорената неустойка била излязла извън обезщетителната си функция, доколкото била прекомерна спрямо предоставената в заем сума и не кореспондирала с последиците от неизпълнението на главното задължение по кредита. Според ищцата тя загубила също и обезпечителната си функция, доколкото с нея не се обезпечавало изпълнение на главното задължение по кредита, а неизпълнено условие за отпускането му. Така, с договорената неустойка се договаряло едно допълнително възнаграждение за кредитора под формата на скрита лихва, поради което същият не бил изпълнил задълженията си по чл.11, ал.1 т.9 ЗПК да посочи действително прилаганата в правоотношението им договорна лихва, поради което и на основание чл.21 ЗПК процесните договорни клаузи били нищожни. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожност на клаузите на чл.5 и на чл.11 от сключен с ответника Договор за потребителски кредит № *** от ***г., на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и като сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП. Ищцата претендира разноски, както и се претендира адвокатко възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът оспорва исковете изцяло, като поддържа че не е налице твърдяната недействителност на атакуваните клаузи от договора. Моли съда 3 да отхвърли исковете като неоснователни, както и да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е налице валидна облигационна връзка по силата на сключения договор за потребителски кредит № ***/*** г. Съгласно чл. 3 от договора параметрите на последния са следните: размер на кредита – 800 лева, размер на погасителната вноска – 3 по 6,92 лв. и 14 по 60,92 лв., ден на плащане – вторник, вид вноска – седмична, годишен процент на разходите на заема (ГПР) – 56,7 %, брой вноски – 17, фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 44,5 %, дата на първо плащане – 23.05.2023 г., обезпечение – поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя, дата на последно плащане – 12.09.2023 г., такса за усвояване – 0 лв., обща сума за плащане – 873,64 лв. В чл. 11, ал. 1 от договора е договорена неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 5 от същия (безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица). Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора. Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлиза на 350,36 лева за целия срок на договора за потребителски кредит. В коментирания чл. 5, ал.1 от договора за потребителски кредит се предвиждат следните обезпечения: поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; не са кредитополучатели по сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход /т.2/ или безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска и обезпечаваща задължение в размер на два пъти 4 общата сума за плащане по договора за заем, включваща освен главницата, също така и лихвата /т.1/. Представен по делото е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и искане за сключване на договор за кредит № ***/***г.

По делото е изслушано и е прието заключение на вещо лице по съдебно счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че размерът на ГПР по процесния договор за потребителски кредит с включване в него неустойката в размер на 350,36 лева, възлиза на 234,79 %, изчислен на месечна база, като неустойката е разпределена във всяка вноска, така че погасителната вноска да бъде от по 72 лева. Установява се, че по кредита са постъпили суми в общ размер на 1061.25 лева за погасяване на задължението по договора. С тях са погасени: лихва за 37.53 лв., неустойка за 223.72 лв. и главница за 800 лв. Кредитът е погасен предсрочно на 24.06.2023г. По погасителен план е следвало последната погасителна вноска да бъде на 12.09.2023г. Кредиторът е съобразил внесените суми с датата на предсрочното погасяване по отношение на договорната лихва, като е събрал начислената лихва до 24.06.2023г. По отоншение на неустойката, същата е събрана до 11-та хогасителна вноска включително, с дата 01.08.2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни идводи:

Разгледани по същество, предявените искове са изцяло основателни, като съображенията за това са следните: Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.