Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 777 от 05.11.2026, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
1550/2026
Подписан
05.11.2026
В сила
05.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. Казанлък, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕ. като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20265510101550 по описа за 2026 година

Първоначално производството е образувано с предявена молба с правно основание чл. 127, ал.2 от СК. Ищцата Ш. Е. Р. чрез процесуалния си представител адв. С. Т. твърди, че са живели с ответника Б. К. Ж. на семейни начала, без да имат сключен граждански брак. От съвместното си съжителство имат родено едно дете – Е. Б. Ж., ЕГН **********.

Ищцата твърди, че страните живели на съпружески начала до 06.05.2026 г., когато се разделили след скандал и агресивна проява от страна на Б. Ж. под въздействието на алкохол, придружена с физическо насилие. Ищцата сочи, че поради получената травма на дясна ръка и множество удари по цялото тяло завела гражданско дело по чл. 18 от Закона за домашното насилие, което към настоящия момент е спряно по взаимно съгласие на страните. Твърди, че не желае да живее повече съвместно с бащата на детето си, понеже не иска детето да е свидетел на ежедневни скандали и да израства в агресивна среда.

Ищцата сочи, че е в състояние да се грижи за детето им, което било на 4 г., и за което до настоящия момент е полагала непосредствени грижи. Имала постоянни доходи от трудово правоотношение в размер на 600 евро месечно като спедитор в „М.“ ЕООД. Претендира, че къщата, в която живее в *** е нейна собственост. Твърди, че бащата работи като учител по физическо възпитание в НУ „Н.В.“ – Казанлък, както и като сервитьор в Етнографски комплекс „Дамасцена“

Моли съда да постанови решение, с което:

1. Да постанови Решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Е. Б. Ж., ЕГН **********, на нейната майка Ш. Е. Р., ЕГН **********, с адрес: с.К., общ.Казанлък, обл.Стара Загора, ***.

2. Да определи местоживеенето на детето Е. Б. Ж., ЕГН **********, на 1 адреса на нейната майка.

3. На осн.чл.143 от СК да осъди Б. К. Ж. да заплаща на Ш. Е. Р., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Е. Б. Ж., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 500,00 €, платима до 1-во число на месеца, по банков път, считано от датата на подаване на настоящия иск, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, като посочва банкова сметка, по която да бъде превеждана издръжката – ***.

4. Предлага следния режим на лични контакти на бащата с детето - всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 9:00 часа сутринта до 18:00 часа на същия ден без преспиване. Пет дни /5дни/ през м.юни и 5 дни през м.юли, които не съвпадат с платен годишен отпуск на майката.; През календарната година детето по Коледните празници 24,25, декември да е с майка си, а на 26- ти декември да празнува с баща си. По Великденските празници на календарната година- Велика събота-с баща си, а на Велика неделя и Велики понеделник-при майката. Личните празници на родителите детето да прекарва с родителя. Личния си рожден ден 14.01 всяка календарна година детето от 16.00ч.-18.00 ще празнува с майката, а при възможност на двамата родители, ще празнува и с двамата.

5. Допълнително предложение - за определен период от време детето да посещава извънучилищни дейности, като бащата да го взема и връща в детската градина или училище в посоченото време, след съгласие и предварителна уговорка с майката. Бащата можел да поеме задължение да води детето веднъж седмично и да го взима и връща детето в дома на майката на извънучилищно занятие, вкл.медицински прегледи или друг вид преглед, респ.дейност-или да осигурява средства за това след предварителна уговорка с майката. За извънучилищните занимания на детето/плуване, спортни танци, чужд език и др. /бащата трябвало да поеме 1/2 от разходите. При осъществяване на режима на свиждане на личен контакт на бащата не се позволявало на детето да упражнява никакви въздушни спортове, скачане с парашут, балон, банани и др.екстремни и опасни дейности.

6. На основание чл. 127а СК вр. чл.45 от ЗБЛД моли за разрешение, заместващо съгласието на бащата Б. К. Ж., ЕГН ********** да се издаде паспорт на детето Е. Б. Ж., ЕГН **********, както и разрешение детето Е. Б.

Ж., ЕГН **********, да пътува извън територията на Република България, придружавано от своята майка, или посочено от нея лице, без за това да е необходимо съгласието на бащата на основание чл. 127а, ал.2 СК вр. чл. 76, ал.

1, т.9 ЗБЛД.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Б.

К. Ж. чрез адв. Т. Д. – АК Стара Загора. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея. Сочи, че исковата молба е нередовна. В петитума било направено искане по реда на чл.127а от СК във вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД. В обстоятелствената част на исковата молба нямало изложени твърдения, че майката е изявила желание да пътува с детето извън територията на България, за което бащата е отказал съдействие чрез отказ да я снабди с необходимите за това документи. Направеното “Допълнително предложение” в петитума на исковата молба било формулирано и заявено по начин, по който ги поставяло в невъзможност да вземат становище, тъй като не ставало ясно следва ли съдът да се произнесе по него или е отправено като предложение към него за споразумение за решаване на делото. Оспорва 2 твърдението, че е инициатор на сандалите между мен и ищцата, както и, че на 06.05.2026 р съм извършил срещу Р. акт на домашно насилие. Обратно, насилие действително имаше, но от нейна страна спрямо него, поради което своевременно депозирал в PC-Казанлък молба по чл.8. ал.1 от ЗЗДН. По същата било образувано гр.д. № 1559/ 2026 г. В момента и двете производства гр.д. № 1547/ 2026 г. с молител ищцата и гр.д. № 1550/ 2026 г., по което аз съм молител, били спрени на осн. чл.229, ал.1, т.1 от ГПК. Изложената фактическа обстановка в обстоятелствената част на исковата молба била оскъдна и в нея нямало изложени твърдения, че с ищцата имат разногласия относно упражняване на родителските права спрямо дъщеря им, най-вероятно защото реално такива между нас никога не съществували.Нямало спор между нас кой е родителят, който ще упражнява родителските права по отношение на Е. и при кого от тях тя да живее. От раждането на детето до раздялата им се бил грижил за дъщеря им сам в продължение на месеци, докато тя била в Англия, където учела като студент задочна форма на обучение. Въпреки, че с детето имали изградена силна емоционална връзка, ответникът не заявява претенции за упражняване на родителски права предвид крехката възраст на детето, която презюмирала това да е майката.

Счита, че режимът на контакти, който претендира ищцата да му бъде определен, бил твърде ограничен. Желае да има разширени контакти с Е. и да прекарва с нея освен два уикенда в месеца, така и време през работните дни на седмицата. Желае също да празнува празниците с нея, както и през лятото да има възможност да полага преки грижи за нея през един по-дълъг период от време. Счита, че не е в интерес на детето рожденият му ден да бъде разкъсан между родителите му, като счита, че по- подходящо е то да прекарва личния си празник през година с всеки един от нас родителите му.

Оспорва размера на претендираната издръжка. От момента на раздялата им с ищцата ежемесечно бил плащал по банков път по 160 евро издръжка на детето, като счита, че помага на ищцата с тези средства да задоволява качествено базисните нужди на малолетното дете. Твърди, че получава доходи, които надхвърлят минималната работна заплата за страната, но издръжката следвало да бъде съобразена освен с неговите доходи, така и с нуждите на детето. В практиката си ВКС приемало, че по правната си същност издръжката представлявала задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждата на детето от издръжка следвала да се ограничи до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед стандарта, които майката иска да поддържа. Претендираната издръжка в размер на 500 евро месечно за четиригодишната им дъщеря значително надхвърляла средствата, които били необходими за съществуването и нормалното развитие на дете на тази възраст, като установеното от съдебната практика принципно положение било, че не следвало да се присъжда издръжка в размери, даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката /ППВС № 5/ 1970 г., т.4/. Към исковата молба не били представени доказателства, че за детето Е. са налице нужди, по-големи от обичайните за възрастта й.

Предлага месечна издръжка в размер на 200,00 €. Относно режимът на лични контакти с детето претендира всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца от 10,00 часа в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване между дните; всеки втори и четвърти вторник и сряда от месеца във вторник от 10.00 часа в сряда до 18 часа с приспиване; 30 дни през лятото, разпределени както 3 следва: по 10 дни през месеците юни, юли и август с преспиване, които дни не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; за рождения ден на детето - 14 януари, през нечетните години; на неговия рождения ден - 06 октомври; всяка нечетна година на Коледните празници, считано от 10.00 часа на 24-ти декември до 10.00 часа на 27-ми декември /с приспиване/; всяка четна година да прекарва Новогодишните празници, считано от 10 часа па 31 декември до 18 часа на 02 януари на следващата година; всяка нечетна година през Великденските празници, съобразно църковния календар, считано от 10.00 часа на първия ден /Разпети петък/до 17.00 часа на последния ден /с преспиване/. При осъществяване на посочения режим ще взема детето от дома на майката и ще го връща отново там.

Относно молбата по чл. 127а СК вр. чл.45 от ЗБЛД ищцата не сочела конкретна дестинация или определен кръг от държави, които желае да посети с детето, нито конкретно лице, което да придружава четиригодишната Е. при евентуални пътувания зад граница. Искането било детето да пътува извън територията на Република и да се придружава освен от майката от „упълномощено от нея лице”, като не се посочвало кое ще е това лице, как ще се чувства то, ако то не е от кръга на роднините и близките му, не е ясно.

Именно поради това, като баща изисквал от майката повече информация при извеждане на детето в чужбина и не бил съгласен, то да пътува реално с всеки, което най-вече не било в негов интерес. Липсвал срок, за който ищцата желаела да бъде заместено съгласието Е. да бъде извеждана извън пределите на България. Счита, че ако съдът уважи искането на ищцата, то следвало да определи такъв най-много за две години, както и изрично да се определи за какъв период от годината се предоставя. Извеждането на детето за неопределен срок и за неопределен брой пътувания не охранявал интереса му предвид крехката му възраст. Моли да се отхвърлят претенциите на ищцата като неоснователни и недоказани и да се присъдят направените по делото разноски.

В първото по делото съдебно заседание страните постигнаха споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката и местоживеенето на детето Е. Б. Ж., ЕГН ********** и заявиха, че постигнатото споразумение отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 СК, като молят съда да одобри същото.

От представеното и прието по делото Становище с вх. № 17056/06.10.2026 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ - Казанлък е видно, че между родителите има изградена емоционална връзка с детето си, но грижите за него полага основно майка му след раздялата им с бащата през май 2026 г. Бащата редовно осъществява контакт с него, детето пребивава в жилището му регулярно и с преспиване. За детето са осигурени добри условия за живот, достъп до образование и здравеопазване, потребностите му са задоволени.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид становищата на молителите, намери, че са налице предпоставките на чл. 127, ал. 1 от СК.