Решение № 240 от 11.11.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Габрово, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20244200500331 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. П. Б. с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Севлиево, ул."*** и съдебен адрес: гр.В.Търново, ул."***, чрез адвокат К. А. против решение № 209/29.04.2024 г.,постановено по гр. дело № 1522/2023 година по описа на РСГаброво.

Твърди се, че обжалваното решение било неправилно, като необосновано.

Съдът превратно приел фактическата обстановка по делото, приемайки, че дадени правно релевантни факти не са се осъществили в обективната действителност, поради което и претенцията била неоснователна.

Съдът приел за установено, че на 15.09.2019 година Б. заплатил на М. М. сумата 20 000 лева, посочвайки като основание за плащането „покупка **", както и че на тази дата Б. придобила от М. М. и ** ** собствеността върху автомобил от същата марка, подробно индивидуализиран в договора за покупко-продажба. Въпреки тези изводи, решаващият довод на съда се свеждал до това, че не можело да се направи безспорен извод дали заплатената сума има връзка със закупения от ответницата автомобил, тъй като само марката на автомобила не индивидуализирала вещта. Според жалбоподателя, този извод бил неправилен, тъй като не съществувала разпоредба, която да регламентира, че при изпълнение на платежни операции наредителят следва да формулира основанието на съответната операция по начин, идентичен с договора, въз основа на който тя е извършена. Претенцията била основателна и доказана, както по правно основание, така и по претендирания размер.

1

Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен, като бъдат присъдени всички направени разноски.

Писмен отговор от ответницата по жалбата не е постъпил.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното решение е отхвърлен предявения иск от Е. П. Б. против К. И. Б. за заплащане на сумата от 20 000 лв. , представляваща паричния еквивалент на нейното обогатяване със собствеността на товарен автомобил марка ***

Решението е валидно и допустимо, а по същество неправилно.

Пред първоенстанционният съд е предявен иск от Е. Б. против К. Б. за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща паричния еквивалент на обогатяването на Б., придобивайки товарен автомобил марка ***

От представените по делото доказателства се установява, че на 15.03.2019 г.чрез клон 401 –ФЦ В.Търново на „Банка ДСК“ АД , Е. Б. превежда на М. ** М. сумата от 20 000 лв.

Като основание за извършеното плащане в платежния документ е посочено- покупка на ***.

На същата дата, 15.03.2019 г. в гр. В.Търново е сключен договор за покупко продажба на МПС с продавачи М. ** М. и ** ** ** и купувач К. И. Б.. Предмет на договора е товарен автомобил марка ** модел **, рама № **. В договора е посочено, че продажната цена от 20 000 лв. е получена от продавачите по банков път от купувача.

Според ищеца, първоначалното му намерение било да закупи автомобила за свои нужди, като не твърди да се е противопоставил на обстоятелството, че Б. е вписана в договора, като купувач, доколкото не се спори, че през този период страните живеели на съпружески начала. След влошаване на отношенията и отказа й собствеността върху автомобила да му бъде прехвърлена или да върне платената от Б. цена, ищецът намира, че ответницата се е обогатила неоснователно за негова сметка.

От своя страна ответницата възразява, като твърди, че намерението е било тя да закупи за себе си автомобила, като сама го е заплатила със свои средства. В подкрепа на това възражение са представени справки за движение на сметки с титуляр К. Б. и „***“ ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е К. Б., за периода 01.01.2019 г. до 31.05.2019 г. Не са представени доказателства изтеглените от тези сметки суми, да са преведени по банков път или платени в брой, като цена на закупения автомобил.

Имайки предвид изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, предявеният иск е с правно основание чл.59 ЗЗД.

Съгласно чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне това, с което се е обогатил до размера на обедняването.

За да е изпълнен фактическия състав на иска по чл. 59 от ЗЗД следва да е налице 2 обогатяване на ответника без основание. Вземането от неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт и тогава по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и фактите, от които произтичат обедняването и обогатяването.

В случая за да бъде основателен искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се установи, че ответницата е спестила разходи за себе си, незаплащайки цената на придобития автомобил и по този начин се е обогатила, а ищеца се е обеднил със същата сума, изплащайки изцяло продажната цена.

Безспорно е, че на 15.03.2019 г. сумата от 20 000 лв. е била платена по сметка на един от продавачите на товарния автомобил, чрез банков превод от сметка на ищеца по делото.

Като основание за извършения превод е посочено - покупка на ***. Сумата е преведена в деня, когато е сключен договорът за покупко продажба на МПС, в банков клон, намиращ се в гр. В.Търново, където е извършена и нотариалната заверка на подписите на страните по сделката. Няма твърдения и доказателства, че в същия ден, при същия нотариус, същите купувачи/ по специално М. М./, са продали на Е. Б. друг автомобил марка **, който той да е заплатил по банков път. При тези данни съдът намира за доказано твърдението на ищеца, че е заплатил цената на товарния автомобил, подробно описан в договор за покупко продажба на МПС, сключен на 15.03.2019 г. пред нотариус ***, с район на действие РС В.Търново между продавачи М. М. и ** ** и купувач К. Б..

Съдът намира за недоказано възражението на ответницата, че е заплатила стойността на автомобила със свои средства, изтеглени от личната й сметка и от тази на търговското дружество, чиито единствен собственик на капитала е тя. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установи, че тези суми са послужили за заплащане цената на закупения от нея автомобил чрез извършване на банков превод по сметка на продавачите, така както е посочено в договора, че е платена цената. В тази връзка отразеното в договора, че цената е заплатена от купувача, се опровергава от събраните доказателства.

От гореизложеното се налага извода, че тъй като процесната сума, явяваща се стойността на закупения от ответницата товарен автомобил е била заплатена на продавача от сметката на ищеца, именно той е погасил задължението на ответницата, към продавачитетрети лица. Ответницата не доказа наличието на каквото и да е основание за плащане от ищеца в нейна полза на процесната сума. Изложеното налага извода, че е налице разместване на блага без основание, довело до обогатяване на ответницата със спестената стойност на дължимата от нея цена на автомобила, което обогатяване е станало за сметка на намаляване на имуществото на ищеца.

Ответницата не е представила доказателства, че е възстановила на ищеца дължимата 3 от нея продажната цена. Поради това, съдът намира, че предявеният иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

Тъй като първоинстанционният съд е достигнал до други правни изводи, обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно.

С оглед изхода на спора, ответницата по жалбата следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски в производството пред първата инстанция, въззивното и обезпечителното производство общо в размер на 4482 лв.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №№ 209/29.04.2024 г.,постановено по гр. дело № 1522/2023 година по описа на Районен съд Габрово, вместо което

ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА К. И. Б. ЕГН ********** с адрес гр. Габрово, ул. *** да заплати на Е. П.

Б. с ЕГН ********** съдебен адрес: гр.В.Търново, ул."***, адвокат К. А., сумата 20 000 лв. / двадесет хиляди /, заедно със законната лихва, считано от 4.10.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл.59 ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА К. И. Б. ЕГН ********** с адрес гр. Габрово, ул. *** да заплати на Е. П.

Б. с ЕГН ********** съдебен адрес: гр.В.Търново, ул."***, адвокат К. А., сумата 4482 лв. направени разноски по делото.

Присъдените суми да бъдат заплатени по следната банкова сметка:***, c титуляр Е.

П. Б..

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4