Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 10.01.2024, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 1528/2023
Вид
Решение № 25
Подписан
10.01.2024
Състав
Татяна Иванова Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • § 1 · Закон за енергетиката

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. П., 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720101528 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК. делото е образувано въз основа на искова молба от „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** чрез ю.к. С., срещу А. С. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 224.59 лева, представляваща ½ част от общия дълг в размер на 449.17 лева, от които: сумата в размер на 195.54 лева - ½ част от общата главница в размер на 391.07 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 29.05 лева - ½ част от общо дължимата законна лихва за забава в размер на 58.10 лева за периода от 09.07.2019 г. до 02.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 21.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на 1

ПРС. Моли да му бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба ответницата А.

С. Х. чрез назначеният и особен представител адв. Ш., е подала отговор, с който е оспорила предявените искове. В отговора твърди, че между страните не е налице облигационно отношение, тъй като ответницата няма качеството „потребител“ на топлинна енергия. В отговора е заявила, че не оспорва обстоятелството, че в процесния имот, през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия на стойност от 449.17 лева, и в тази връзка е оспорил искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно – техническа и съдебно – икономическа експертиза.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощения си представител ю.к. Максимова, която поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез назначения му особен представител – адв. Ш. оспорва иска и моли съда да го отхвърли.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и 2 заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

В конкретния случай ищецът твърди, че вземането му произтича от облигационно правоотношение с ответника, поради което в негова тежест е да докаже съществуването на вземането на твърдяното основание и в претендирания размер. Той трябва да установи всички положителни факти и обстоятелства, от които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно отношение с ответника, както и размера на дължимите суми, в съответните части. В тази връзка ответникът в отговора на исковата молба чрез назначения му особен представител оспорва наличието на договорна връзка между страните, като твърди, че няма представени доказателства, от които да се установи, че ответницата има качеството на собственик и/или ползвател на процесния топлоснабден имот.

За да бъде задължено лице за заплащане цената на доставена и потребена през исковия период топлинна енергия и БГВ, ответника трябва да има качеството „клиент" на топлинна енергия.

Съгласно чл.149 и чл.150 от ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и “битовият клиент”, който според легалното определение в т.2а от § 1 от ДР на ЗЕ, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ “клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

По делото са приети и неоспорени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “***” ЕАД от 29.04.2008 г., публикувани във в. “СъП.”, и действали през процесния период. Съгласно чл.1 от Общите условия, страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – в случая ищецът “***” АД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди, а съгласно чл.3 от Общите условия, купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е 3 собственик или титуляр на вещно право на ползване, на имот в топлоснабдена сграда.

От приетия по делото акт № 15266 за частна общинска собственост от 24.04.2023 г. се установява, че процесния топлоснабден имот, находящ се *** е частна общинска собственост към 24.04.2023 г., с оглед на това, че в същия няма отбелязване да има по-рано съставени актове за имота. Няма данни преди 24.04.2023 г. кой е бил собственик на процесния топлоснабден имот.

Няма и доказателства ответницата да е била настанена в същия със заповед на Кмета на Община П. през процесния период. При това положение и следва извода, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване ответницата да има качеството на собственик, респ. ползвател на процесния имот, в която връзка са и противопоставените в отговора на исковата молба възражения на особения представител на ответника, които съдът намира за основателни. От тук следва и извода, че ищецът не доказа ответницата да има и качеството на „битов клиент на топлинна енергия“, поради което предявеният иск е недоказан по основание, респ. неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на предявения акцесорен иск за признаване за установено, че ответницата дължи лихва за забава за процесния период, който иск следва съдбата на главния иск.

В горния смисъл, предявените искове като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Ищецът е поискал присъждане на разноски, но с оглед изхода на делото такива не му се дължат.

Водим от горното, П. районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. ***, срещу А. С. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че А. С. Х. дължи на „***“ АД сумата в размер на 224.59 лева, 4 представляваща ½ част от общия дълг в размер на 449.17 лева, от които: сумата в размер на 195.54 лева - ½ част от общата главница в размер на 391.07 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 29.05 лева - ½ част от общо дължимата законна лихва за забава в размер на 58.10 лева за периода от 09.07.2019 г. до 02.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 21.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № *** г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5