Решение № 8614 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8614 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110150966 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е от ищеца Ц. Б. П., ЕГН **********, срещу ответника **********************, ЕИК *********, иск, уточнен с молба от 19.11.2025 г. с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимост на следните суми: сумата в размер на 4576,01 евро ( 8949,90 лева) – главница за потребена топлинна енергия за периода от м.02.2003 г. до м. 04.2008 г. за абонамент № ****** , сумата в размер на 6667,37 евро ( 13040,24 лева) – непогасена част от законна лихва върху главницата от 8949,90 лева за периода от 19.06.2009 г. до 02.10.2025 г. , сумата в размер на 24,22 евро ( 47,37 лева ) – непогасена част от мораторна лихва за периода от 01.05.2001 г. до 29.04.2009 г., предмет на Изпълнителен лист от 14.09.2009 г., издаден по гр.д. № 5627/2009 г. по описа на СРС, 91-ви състав, за събиране на които е образувано изп.д. № 2070/2025 г. по описа на ЧСИ В. М., с рег. № *** на КЧСИ, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането с изтичане на предвидения в закона давностен срок. С влязло в сила определение от 21.11.2025 г., производството по делото е частично прекратено в частта за разноските по изпълнителното дело.

Ищецът Ц. Б. П., ЕГН **********, твърди, че срещу нея било образувано гр.д. № 5627/2009 г. по описа на СРС, 91-ви състав, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в полза на **********************, за следните суми – 8949,90 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода м. 02.2023 – м. 04.2008 г. за абонатен № ******, 3690,36 лв.– мораторна лихва от 01.05.2001 г. до 29.04.2009 г. и законна лихва от 19.06.2009 г. до изплащане на вземането, както и 252,80 лв. – разноски по делото, и 502,81 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че за посочените суми бил издаден Изпълнителен лист от 14.09.2009 г., въз основа на който било образувано изп. д. № 2667/2009 г. по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № *** на КЧСИ. Сочи се, че последното изпълнително действие по делото било извършено на 05.05.2020 г., като съдебният изпълнител е постановил прекратяването му на 25.09.2024 г. на 1 основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 01.10.2025 г. ответникът е подал молба до ЧСИ В. М. за образуване на ново изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист. На 30.10.2025 г. ищецът е получил покана за доброволно изпълнение по новообразуваното изп. д. № 2070/2025 г. по описа на ЧСИ В. М., с рег. № *** на КЧСИ, която било посочено, че задължението възлизало на 24421,37 лв. На ищцата бил наложен запор върху трудовото й възнаграждение, видно от Запорно съобщение с изх. № 172411/02.10.2025 г.

Поддържа, че вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност. Моли за уважаване на исковата претенция с присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът **********************, ЕИК *********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. М. К., с който оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Поддържа, че по изпълнителното дело регулярно са подавани молби за извършване на актуално имуществено проучване и налагане на съответните обезпечителни мерки – запор на трудово възнаграждение/ пенсия, запор на банкови сметки, запор на МПС, както и опис и оценка на движими вещи. Твърди, че давността е била прекъсвана с всяка от подадените от него молби като взискател по изпълнителните дела. Сочи, че взискателят по изпълнителното дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от материалноправния ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането. Моли за отхвърляне на исковата претенция с присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът по чл. 439 ГПК е допустим. За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличие на интерес от воденото на настоящото производство, а именно да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на ответника е да установи предприемането на действия по принудително изпълнение, прекъсващи погасителната давност, респективно настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спирането й. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

В хода на производството между страните са отделени като безспорни следните обстоятелства: в полза на ********************** за процесните суми е бил издаден Изпълнителен лист от 14.09.2009 г., въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 5627/2009 г. по описа на СРС, 91-ви състав, с длъжник Ц. Б. П.. Срещу Ц. Б. П., въз основа на процесния изпълнителен лист, били образувани изп. д. № 2667/2009 г. по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № *** на КЧСИ, и изп. д. № 2070/2025 г. по описа на ЧСИ В. М., с рег. № *** на КЧСИ.

Установява се от изп. д. № 2667/2009 г. по описа на ЧСИ С. Я., че на 06.11.2009 г. е образувано изпълнително дело от ******************** срещу Ц. П., въз основа на изпълнителен лист от 14.09.2009 г. с искане за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника и овластяване по чл. 18 ЗЧСИ. На 26.02.2010 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, но съгласно уведомително писмо от дружеството –работодател, трудовото правоотношение с длъжника е прекратено, считано от 21.01.2010 г.

На 22.02.2012 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение в ГД „**********“, но съгласно справка от работодателя по чл. 62, ал. 5 КТ, трудовото правоотношение е прекратено, считано от 01.07.2012 г. На 06.02.2013 г. е вписана възбрана върху притежавано от длъжника дворно място в с. ******. С разпореждане от 04.03.2013 г. е насрочен опис и оценка на 2 дворно място в село ******, ул. „***********“ № 15. С молба от 04.04.2013 г., Ц. Б. П. отправя искане до ЧСИ да отмени насрочения опис, като заявява, че внася 1000 лева и се задължава да внася всеки месец по 200 лева от 15-то до 30- то число. От приобщените преписи от изпълнителни дела на ЧСИ В. М., както и приложени платежни нареждания се установява, че в периода от 14.08.2012 г. до 07.02.2018 г. в хода на изпълнителното производство са постъпвали плащания от длъжника. На 05.05.2020 г. взискателят е поискал запор на банкови сметки, справка трудови договори, описи оценка на движими вещи на длъжника. С разпореждане от 09.10.2023 г. и съобщение от 14.08.2024 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в сатиричен театър „******************“. На 22.08.2024 г. е наложен запор на банковите сметки в *******************, а на 20.08.2024 г. в *************.

С постановление от 25.09.2024 г. изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Видно от приобщен препис от изпълнително дело № 2070/2025 г. по описа на ЧСИ В. М., взискателят *********************** е поискал извършване на изпълнителни действия, чрез налагане на запор на вземания по банкови сметки и трудови възнаграждения, извършване на опис и публична продан. Наложен е запор на трудовото възнаграждение на 24.10.2025 г., на моторно превозно средство на 22.10.2025 г. , както и на 04.11.2025 г. на банкови сметки в ************.

По въпроса за давността при предприето принудително изпълнение следва да бъде съобразена задължителната съдебна практика. Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.

10 е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. Прието е, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

С тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 на ОСГТК на ВКС е уеднаквена съдебната практика, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.

Със задължителните разяснения в тълкувателно решение от 04.07.2023 г. по тълк. дело № 2/23 на ОСГТК на ВКС е прието, че ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя 3 началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК.

Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността , защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността. / Така и Решение №50002 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр.д. № 3008/2022 , III г.о. на ВКС, Решение № 757 от 18.12.2024 г. по гр. д. № 2721/23, IVг.о. на ВКС, Определение № 344 от 18.12.2024 г. на ВКС по т.д. № 1249/2024 г. на ВКС./ В конкретния случай, при съобразяване на тълкувателната практика по въпроса за давността, се налага извода, че давността за процесното вземане по издадения изпълнителен лист от 14.09.2009 г. не е текла от образуването на изпълнителното дело на 06.11.2009 г. до 26.06.2015 г. В този период срещу Ц.