Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3338 от 23.03.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 193/2026
Вид
Решение № 3338
Подписан
23.03.2026
В сила
23.03.2026
Състав
Янко Ангелов, Недялко Бекиров, Христина Юрукова

Цитирани разпоредби

  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 222, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3338

Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XX Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЯНКО АНГЕЛОВ

Членове:

НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ХРИСТИНА ЮРУКОВА

При секретар ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора АНЕЛИЯ ЛИЛКОВА ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ канд № 20267180700193 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Дванадесета АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН.

Делето е образувано по касационна жалба на И. Я. Х., [ЕГН], чрез адв. [населено място], против Решение № 1422/04.12.2025г. по АНД № 3527/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 7349820, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на касационния жалбоподател на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.

В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението на районния съд, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при необоснованост. Твърди се, че обжалваното решение е издадено при неизяснена фактическа обстановка – неустановено място на извършване на нарушението, вследствие на което е възпрепятствана възможността правилно да бъде установено приложимото ограничение на скоростта за процесния контролиран пътен участък. Излагат се твърдения за необсъждане на наведени в хода на първоинстанционното производство възражения. Иска се обжалваното решение на бъде отменено, като бъде постановено друго, с което електронният фиш да бъде отменен. Алтернативно, в депозирана по делото писмена молба, прави се искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Пловдив. Претендира се адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът – ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. С постъпило по делото становище се оспорва жалбата като неоснователна. Изразява се становище по същество. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, прокурор Т., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХ касационен състав, след преценка на събраните по делото доказателства и след проверка на обжалваното съдебно решение въз основа на посочените от жалбоподателя касационни основания и във връзка със служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в предвидения в АПК преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от страна, притежаваща активна процесуална легитимация, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на И. Я. Х. против ЕФ серия К № 7349820, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на касационния жалбоподател на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.

Районен съд Пловдив приел за установено от фактическа страна, че на 21.04.2023г. в 07:02 часа в [населено място], на [улица], № 2, с посока на движение юг-север, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч., и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС [Марка] Е 220 ЦДИ, рег. № [рег. номер], собственост на И. Я. Х., се движело с установена наказуема скорост 81 км/ч. и наказуемо превишение на скоростта от 31 км/ч. Нарушението било установено с АТСС TFR1-M 530.

Нарушението било [жк], ал. 1 ЗДвП, а на нарушителя било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 400 лв. При тази фактическа обстановка бил издаден обжалваният в първоинстанционното производство акт.

За да потвърди така издадения ЕФ, районният съд приел за безспорно осъществен фактическия състав на вмененото на жалбоподателя административно нарушение. За да достигне до този извод, съдът се позовал на събраните в производството, развило се пред него, писмени доказателства, които кредитирал като обективни, достоверни и взаимно подкрепящи се. Аргументирал се, като посочил, че от протокола за използване на АТСС, снимките към ЕФ и справката за място на контрол се установява, че процесното АТСС е било позиционирано и мястото му за контрол е било именно [населено място], [улица], № 2 – т.е. в рамките на населеното място. Първоинстанционният съд не установил допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице.

Решението на Районен съд – Пловдив е валидно и допустимо, но по същество е неправилно. Настоящата инстанция обаче не може да реши спора по същество, тъй като решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо самостоятелно основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за събиране на необходимите в тази връзка доказателства. Съображенията са следните:

Въззивният съд е приел, че по безспорен начин се установява мястото на извършване на процесното нарушение, като формира този извод въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства.

Установява се от настоящия съдебен състав, че по делото не е била събрана в пълнота необходимата за изясняване на делото от фактическа страна доказателствена съвкупност, в т. ч. липсва и снимка на разположението на АТСС, която съобразно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. съпровожда протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата.

С въззивната жалба са надлежно заявени доказателствени искания които имат отношение към изясняване на делото от фактическа страна, с оглед наведените възражения, че не е установено местоположението на заснемането. Тези искания не са уважени пред районен съд, а отново се поддържат и с касационната жалба. При попълване на делото с доказателствения материал, решаващият съд следва да назначи и съдебно-техническа експертиза, която като съобрази официална схема/ удостоверение за местоположението на знаците „Д11“ и „Д12“ за населеното място [населено място], да установи дали сочената от ОД на МВР Пловдив конкретна точка на заснемане попада в границите на населеното място. Като се съобразят границите на населеното място, местоположението на АТСС, при изискуемата се фактическа установеност при повторното решаване на делото, следва да се съобрази, че МПС [Марка] Е 220 ЦДИ, рег. № [рег. номер] е санкциониран като П-приближаващ.

Изложеното препятства изцяло касационния съд да осъществи контрол за правилност на съдебното решение и съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 1 НПК вр. чл. 13 и чл. 14 НПК, тъй като се поставя под съмнение правилността на факти, правнозначими за законосъобразността на процесния ЕФ.

Въз основа на посоченото, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на Районен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг съдебен състав на основание чл. 222, ал. 2 АПК с указание да бъде събрана възможната пълнота от доказателства, съобразно мотивната част на настоящото решение, да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност съдържащите се в тях данни и да се формира обоснован извод за законосъобразност, съответно за незаконосъобразност на ЕФ Серия К № 7349820.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. чл. 63д ЗАНН, районният съд следва да се произнесе по отговорността за разноските.

Воден от горното и на основание чл. 63в ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК, Административен съд – Пловдив, ХХ състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1422/04.12.2025г., постановено по АНД № 3527/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател:

Членове: