Решение № 3901 от 07.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3901 гр. Пловдив, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330118473 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:

203374133, против Р. К. Х., ЕГН: **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 900 лева –главница по Договор за потребителски кредит с №***** г. сключен със „Сити Кеш“ ООД, 231,90 лева – възнаградителна лихва за периода 02.06.2020 г. – 02.06.2021 г. , 146,61 лева - обезщетение за забава за периода 02.06.2021 г. – 02.08.2024 г., 565,51 лева – неплатени дължими такси съгласно тарифа за такси и разходи събирани от „Сити Кеш“ ООД, 1205, 10 лева – неустойка съгласно чл.6, т. 2 от сключения между страните договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявление по чл.410 от ГПК - 09.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 7009/15.08.2024 г. по ч.гр.д. № 13987/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с.

Ищецът твърди, че между ответника и „Сити Кеш“ ООД бил сключен процесния договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата била предоставена в заем сумата от 900 лева срещу задължение за връщаме.

Твърди, че вземанията по процесния договор били цедирани от „Сити Кеш“ ООД в полза на ищеца съгласно сключения помежду им договор за продажба и 1 прехвърляне на вземания от ** г. Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит, поради което се претендират исковите суми.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в която се поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че не е сключвала такъв договор с дружеството „Сити Кеш“ ООД. Представено е доказателство за плащане на сумата от 600 лева по ч.гр.д. Възразява, че размерът на общо дължимата по договора сума надхвърля четирикратно размера на полученото по договора като главница. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 13987/2024г. по описа на ПРС, V бр. състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея в срок. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността:

Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл.

240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .

При наличието на пълно и главно доказване ищецът следва да установи наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и третото лице „Сити Кеш“ ООД с наличие на изискуеми вземания, дължими от ответницата, вземанията по който са цедирани с договор за продажба и прехвърляне на вземания от ** г., да докаже, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията.

От представения по делото Договор за паричен заем „Кредирект“ № *****г. е видно, че между „Сити Кеш“ ООД в качеството на кредитодател и ответника, като заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 900 лева, при ГЛП 40, 05 % и ГПР 47, 98 %. Посочена е обща сума за плащане 1146, 90 лева.

В клаузата на чл. 6.1. от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок да представи обезпечение на договора, изрично посочено в същия.

В клаузата на чл. 6.2. от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 1205, 10 лв., която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи 2 служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 ЗПК „обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В настоящия случай, като обща дължима сума по договора е записана 1146, 90 лева, но тя не съответства на реално дължимата, тъй като в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорките по чл. 6.1, предвиждащи предоставянето на обезпечение и чл. 6.2, предвиждащи дължимостта на неустойка. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.

Видно от заключението по допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза, която се цени от настоящия съдебен състав, при изчисляването на годишния процент на разходите /ГПР/ по процесния договор за заем са включени само разходите за възнаградителна лихва. Според вещото лице, при включване в размера на ГПР на дължимата неустойка за непредставяне на обезпечение, същият би възлизал в размер на 547, 55 %.

Следва да се посочи, че непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и 3 параметрите, при които да стане това. Вместо това предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, без да може да компенсира едно евентуално повишаване на риска. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение.

Ето защо посоченият в договора годишен процент на разходите и общата дължима сумалева не отговарят на действителните такива и в тях следва да се включи и сумата за неустойка. Съдебната практика приема, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което на основание чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност по кредита – главница в размер на 900 лева.

Видно от заключението по ССчЕ, ответникът е заплатил в полза на ищеца по кредита сумата от общо 365 лева, поради което предявеният иск ще се уважи за главница за 535 лева и ще се отхвърли за горницата над 535 лева до пълния претендиран размер от 900 лева, както и за останалите претендирани вземания на основание чл. 23 ЗПК.

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски, съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 68, 26 лева.

В заповедното производство по ч.гр.д. № 13987/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с-в на ищеца също се следват разноски, съразмерно с уважената част от заявлението в общ размер на 19, 47 лева.

Предвид изложеното, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер от 87, 73 лева.

В полза на ответника също се следват разноските, съразмерно с отхвърлената част от исковете, но такива не са направени и няма да се присъдят.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.

К. Х., ЕГН: ********** дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:

203374133 сумата от 535 лева /петстотин тридесет и пет лева/, представляваща остатъчна главница /чиста стойност на кредита/ по Договор за потребителски кредит с № *****г., вземанията по който са прехвърлени на АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 с Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от **г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявление то по чл. 410 от ГПК в съда - 09.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения установителен иск за главница за разликата над уважения размер от 535 лева до пълния предявен размер от 900 лева, както и за следните суми: 231,90 лева – възнаградителна лихва за периода 02.06.2020 г. – 02.06.2021 г. , 146,61 лева - обезщетение за забава за периода 02.06.2021 г. – 02.08.2024 г., 565,51 лева – неплатени дължими такси съгласно тарифа за такси и разходи събирани от „Сити Кеш“ ООД, 1205, 10 лева – неустойка съгласно чл.6, т. 2 от сключения между страните договор за потребителски кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 7009/15.08.2024 г. по ч.гр.д. № 13987/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с.

ОСЪЖДА Р. К. Х., ЕГН: ********** да заплати на АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 сумата от общо 87, 73 лева /осемдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, от които: 68, 26 лева – разноски в натоящото производство и 19, 47 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 13987/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с.