Определение № 2292 от 01.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2292 гр. София, 01.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20268002100868 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД, ЕИК 175138361, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Алабин“ № 1, чрез пълномощника му по делото адв. Д. А., против Решение №6986 от 17.11.2025г. по в. гр. д. №2896/2025г. по описа на Софийския градски съд в частта му, с която след частична отмяна на Решение № 1103 от 22.01.2025 г., постановено по гр. дело № 32270/2023 г. по описа на СРС, 77 състав, е било признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на С. Д. Д., ЕГН **********, извършено с изтичане на уговорения срок на предизвестие №35649/17.01.2023г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ- поради закриване на част от предприятието, както и уволнението й, извършено със Заповед № 12404/12.04.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване на работа в течение на повече от два последователни дни, и „Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД, ЕИК 175138361, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Алабин“ № 1, е осъдено да заплати на С. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с. чл. 225 КТ сумата от 7 015,28 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 19.03.2023г. до 04.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 12.06.2023г. до окончателното плащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1,т.1 и т. 3 и ал.2, пр.3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от С. Д. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. Е. П., с който се 1 изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че по силата на трудов договор № А-23169/28.05.2021г. и допълнително споразумение от 28.05.2021г. е възникнало и съществувало трудово правоотношение, по което ищцата С.

Д. Д. е изпълнявала длъжността „агент преглеждане на съдържание“ в звено Chameleon Content Review- линия португалски език, при ответника „Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД, с място на работа: дома на служителя на адрес: гр. София, ул. „Ильо Войвода“ № 33. От страна на работодателя „Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД е било отправено 2-месечно предизвестие №35649/17.01.2023г. до С. Д. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ- поради закриване на част от предприятието, както и последващо такова №35807/13.02.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение на същата служитЕ. на същото основание и при същия срок на предизвестието.

Със заповед №

3687/13.02.2023г. на работодателя на основание чл. 120, ал. 1 КТ поради настъпила производствена необходимост считано от 14.02.2023г. С. Д. временно е назначена да изпълнява длъжността „телеагент“ в проект/звено Shared Team- линия английски език. Със заповед № 3695/14.02.2023г. е наредено преустановяване извършването на работа от разстояние на служителя С. Д., като същата следва да се яви на работа на 15.02.2023 г. от 09:30 часа в офиса на работодателя на адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 1, сграда Телъс Тауър, и да предаде оборудването, предоставено й за работа от вкъщи. Със заповед № 12404/12.04.2023 г. на С. Д. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 188, т. 3 КТ за това, че в периода от 15.02.2023г. до 23.02.2023г. същата не се е явявала на работа в офиса на работодателя на адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 1, сграда Телъс Тауър.

При така установените факти съдът е приел, че чрез отправянето на предизвестие №35649/17.01.2023г. ответникът- работодател е изявил воля за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, позовавайки се на прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ- закриване на част от предприятието, в който случай на основание чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ прекратителният му ефект ще настъпи по силата на закона с изтичане на 2месечния срок на предизвестието. С. Д. е получила предизвестието още същия ден- на 17.01.2023г., като по делото не се спори относно наличието на посоченото в него основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, а самата ищца се позовава на настъпилото в резултат на предизвестието от 17.01.2023г. прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 18.03.2023г. Преди изтичане на срока на така отправеното предизвестие работодателят е отправил до ищцата ново такова № 35807/13.02.2023г. със същото съдържание, за което е удостоверено с подписите на двама свидетели, че е връчено на Д. при отказ на 13.02.2023г. Съдът е приел, че за работодателя не е съществувала 2 възможност с така отправеното ново предизвестие да промени срока на първоначално отправеното такова, тъй като в КТ не се предвижда включеният в предизвестието срок да подлежи на удължаване, спиране или прекъсване. Изложил е съображения, че не следва да се прави аналогия с правомощията на работодателя по чл. 344, ал. 2 КТ по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяване на иск от работника или служителя пред съда. Според съда за ищцата правото на оспорване законността на уволнението пред работодателя или пред съда ще възникне едва с прекратяване на трудовото й правоотношение, което по аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ ще настъпи с изтичане на срока на отправеното до нея предизвестие- на 18.03.2023г. Според съда не може да се приеме и че с отправяне на второто предизвестие от 13.02.2023г. ответникът е имал за цел да оттегли предходното такова от 17.01.2023г. /възможност, която е предвидена в чл. 326, ал. 4, изр. 2 КТ за отправено от работника предизвестие/ преди изтичане на посочения с него срок, тъй като подобен извод би бил в противоречие със собственото му извънсъдебно поведениеиздадената от него същия ден заповед № 3687/13.02.2023 г. по реда на чл. 120, ал. 1 КТ, с която С. Д. временно е преместена да изпълнява друга длъжност „телеагент“ в друго звено Shared Team, което изключва възможността с предизвестието от 13.02.2023 г. работодателят да е целял възстановяване на съдържанието на трудовото правоотношение отпреди отправяне на първоначалното такова от 17.01.2023 г., в рамките на което ищцата е заемала длъжността „агент преглеждане на съдържание“ в звено Chameleon Content Review. На следващо място съдът е посочил, че според разпоредбата на чл.

326, ал. 4, изр. 2 КТ оттеглянето на предизвестието преди изтичане на срока му се обуславя от съгласие на насрещната страна, а в случая изрично ищцата се е противопоставила на връчването на второто предизвестие от 13.02.2023 г., което обстоятелство е било удостоверено с подписите на двама свидетели.

Приел е, че в случая не би могло да се приеме, че доколкото запазването на трудовоправната връзка за по-дълъг срок би било в интерес на работника, то не е необходимо негово съгласие за изменение на срока на предизвестието, тъй като подобна житейска презумция не намира опора в КТ, а и предвид данните по делото, че от С. Д. не се претендира възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и считано от 05.06.2023 г. тя е започнала работа при друг работодател. Ето защо съдът е достигнал до извода, че с изтичане на предоставения с първото предизвестие двумесечен срок, т. е. считано от 18.03.2023г., на основание чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ действащото между страните трудово правоотношение е било прекратено на посоченото в него основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ- поради закриване на част от предприятието.

За основателни са приети доводите на ищцата за незаконност на така извършеното прекратяване на трудовото й правоотношение на посоченото основание, тъй като се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ като майка на дете до 3-годишна възраст и работодателят е следвало да поиска разрешение от Инспекция по труда за уволнението й, което той не е сторил. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно формираната съдебна практика релевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, е достигането на писменото изявление до адресата. В случая детето на ищцата 3

Кристиян Данчев е родено на 10.04.2020г., поради което към датата на връчване на предизвестието от 17.01.2023г. то все още не е навършило 3годишна възраст и тя се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ.

Работодателят е поискал на 03.02.2023г. на основание чл.333, ал.1, т.1 от КТ разрешение от Инспекция по труда- гр. София за прекратяване на трудовото правоотношение на С. Д. на длъжност: „агент преглеждане на съдържание“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ- поради закриване на част от предприятието, но с писмо с изх. № 23007187/06.02.2023 г. инспекцията е отказала да даде такова разрешение. Ето защо съдът е приел, че уволнението на ищцата, извършено с изтичане на уговорения 2-месечен срок на предизвестие № 35649/17.01.2023 г., считано от 18.03.2023 г., е незаконно и следва да се отмени.

С оглед настъпилото считано от 18.03.2023г. прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, съдът е приел, че последващото й уволнение, извършено с връчената й на 13.04.2023г. заповед № 12404/12.04.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание за неявяване на работа в периода от 15.02.2023г. до 23.02.2023г. също е незаконно и следва да се отмени. Изложил е съображения, че заповедта е издадена при настъпило вече прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като ответният работодател изобщо не е разполагал с дисциплинарна власт спрямо нея. Предвид основателноста на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за основателна е приета и претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането й без работа за периода от 19.03.2023 г. до 04.06.2023 г. От представения в заверен препис екземпляр от трудовата книжка на С. Д. е установено, че липсват данни за вписването на друго трудово правоотношение в периода до 04.06.2023г., поради което е прието за доказано оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение през релевантния период. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 във връзка с чл.

228 КТ размерът на обезщетението за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение се определя съобразно брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за последния пълен отработен месец, като съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводната експертиза за претендирания период от 19.03.2023 г. до 04.06.2023 г. същото е в размер на 7 015,28 лв., която сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 12.06.2023 г. до окончателното й заплащане.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът обосновава наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. Може ли да се приложи по аналогия чл.344, ал.2 от КТ в хипотезата на връчено от работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, с което той упражнява правото си на уволнение по чл.328 от КТ и впоследствие, преди изтичане на срока на първо, връчено второ предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на същото основание, като се приеме, че в правомощията на работодателя, освен да отмени, е и да измени заповедта за уволнение, като увеличи срока на предизвестието? 2. В 4 хипотезата на връчено от работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на някое от основанията по чл.328 от КТ кой е началният момент на упражняване на правомощието на работодателя по чл.344, ал.2 от КТ? Може ли правомощието на работодателя по чл.344, ал.2 от КТ да се приложи преди изтичане на срока на връченото на работника или служителя предизвестие, ако това е в интерес на работника или служителя?