Решение № 4043 от 10.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4043 гр. Пловдив, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330102602 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „Изи Финанс“ ЕООД против М. С. К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 7164/13.08.2021 г. по ч.гр.д. № 13115/2021 г. на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, както следва: сумата от 700 лв. главница по Договор за кредит от разстояние № ** от 19.06.2020 г., сумата от 69, 30 лв. - договорна лихва за периода от 19.06.2020 г. до 16.11.2020 г. и сумата от 29, 94 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.11.2020 г. до 18.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.07.2021 г., до окончателното й погасяване.

Ищецът твърди, че между страните е сключен при условията на ЗПФУР договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние № ** от 19.06.2020 г., по силата на който в полза на ответника е предоставен кредит в размер на сумата от 700 лв., с която е рефинансирано задължение от 284, 34 лв. по договор за кредит № **/20.03.2020 г., а останалата част от 315, 66 лв. е 1 преведена по банковата сметка, посочена от кредитополучателя при сключване на договора. Излага пред съда, че договорът се сключва въз основа на подробна информация на интернет адрес www.minizaem.bg, на който публикувани Общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.

Твърди, че договорът се сключва след регистрация на клиента, попълване на въпросник и маркиране на полето „Съгласен съм с Общите условия“, след което потребителят получава електронно съобщение с подробна преддоговорна информация, като ако кандидатът бъде одобрен той получава на личния си електронен адрес договор и Общи условия за писмено потвърждение. Твърди, че потвърждението е осъществено чрез въвеждане на получения от клиента 4-цифрен електронен код, който в случая е „**“, изпратен на телефонен номер ***, който се въвежда на страница, активна чрез линк, изпратен на електронния адрес на потребителя. Сочи, че електронният адрес, посочен от ответната страна, чрез който е сключен договора е [email protected]. Сочи, че преди превеждане на заемната сума се провежда и телефонен разговор с клиента, който се записва. Твърди, че в хода на кандидатстване потребителят е изпратил снимка на личната си карта, от която е видно, че личните данни съвпадат. Сочи, че сключването на договора чрез електронна платформа и последващо потвърждаване на сключването му чрез телефонен разговор представляват годно доказателство по смисъла на чл.

9 ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 ЗПФУР. Твърди, че кредитополучателят е поел задължение да върне заемната сума на 5 месечни погасителни вноски – всяка в размер от 140 лв., за периода от 19.07.2020 г. до 16.11.2020 г. Твърди, че длъжникът не е осъществил плащания, с които да погаси задължението за главница, чиито падеж е настъпил. Претендира и присъждане на договорна лихва, както и обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника М. С. К. – чрез назначения му от съда особен представител адв. К. - Б., с който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за паричен кредит, доколкото за установяване на посоченото обстоятелство не са представени доказателства.

Оспорва всички приложени към исковата молба доказателства, които не носят подпис на ответника. Оспорва обстоятелството, че е между страните е 2 сключен договор за кредит от разстояние при спазване на изискванията по ЗПФУР. Сочи, че не са представени доказателства за получаване на заемната сума в пълен размер от длъжника, поради което – с оглед реалния характер на договора за паричен заем, между страните не е възникнало заемно правоотношение. Твърди, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, тъй като по делото не са представени доказателства, че Общите условия са получени от потребителя и че последните са подписани от последния на всяка страница. Поддържа, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора за кредит не е посочен общия размер на задължението, като не е представена ясна информация за формиране на годишния процент на разходите и какви разходи формират разликата с годишния лихвен процент.

Твърди, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК не са посочени условията за прилагане на годишния лихвен процент. Излага съображения за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 20 ЗПК.

Поддържа, че клаузата за възнаградителна лихва е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Излага съображения за неравноправност на клаузата за възнаградителна лихва на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Счита, че неоснователността на главния иск е предпоставка за отхвърляне на акцесорната искова претенция за присъждане на обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е представен договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние № ** от 19.06.2020 г., по силата на който кредиторът е поел задължение да предаде на кредитополучателя сумата от 700 лв. срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 769, 30 лв. за срок от 150 дни съгласно погасителен план, обективиран в чл. 4 от 3

Договора. В разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от договора е установено, че с предоставената сума потребителят погасява задълженията си по договор № **/20.03.2020 г. в размер на сумата от общо 384, 34 лв., за което потребителят се съгласява с подписване на договора, като останалата сума от 315, 66 лв. се изплаща на потребителя в деня на сключване на договора.

Установен е фиксиран годишен лихвен процент от 40, 15 % и годишен процент на разходите от 48, 3 %. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е установено, че потребителят е поел задължение в срок от 3 дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция в полза на кредитора или две физически лица – поръчители, които да отговарят на установените в договора условия. В разпоредбата ба чл. 3, ал. 2 от Договора е установено задължение за заплащане на неустойка в размер от 287, 70 лв. при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечения. В договора е посочено, че общият размер на задължението при непредоставяне на обезпечение е от 1 057 лв.

По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени 4 съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

В разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис в редакцията му действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.

В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.

По делото е представен договора за кредит и Общите условия към него, свалени от системата на кредитодателя, които не носят подписа на потребителя. Тъй като договорът за кредит е сключен под формата на електронен документ, последният, ведно с Общите условия към него, е представен по делото на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК.

В клаузите на Общите условия е установено, че договорът за кредит се сключва по искане на кредитополучателя след регистрация в системата на www.minizaem.bg.

По делото е изслушано заключението на вещото лице по допуснатата и приета без възражение на страните съдебно-техническа експертиза. Вещото лице, направило справка в електронната система за предоставяне на кредити www.minizaem.bg, е установило, че в последната е наличен профил на ответната страна М. С. К. с посочени лични данни. Вещото лице е установило, че в профила се открива договор за кредит с № **, като в системата се откриват основните документи, които се генерират след 5 попълване на личните данни от потребителя, като в раздел „История на статусите“ се откриват всички етапи от заявката по кредита, като след етапа „парите са преведени“ сумата по договора е отпусната. Установено е, че в базата данни се открива архивирана информация за договор за кредит № **.

Експертизата е достигнала до извод, че предвид спецификата на въвеждане на данни в сайта на дружеството, потребител е въвел данните и е натиснал бутон за продължаване. Вещото лице е изследвало електронните съобщения, изпратени от електронната пощенска кутия на [email protected] на електронната пощенска кутия [email protected]. Установено е, че са изпратени множество съобщения до мобилен номер 359898850861, в едно от които е изпратен код за потвърждаване за сключване на договора.

Съдът намира заключението на вещото лице за компетентно и безпристрастно изготвено, дало пълен и обоснован отговор на поставените за разрешаване въпроси, поради което съдът цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.

По делото е представено платежно нареждане от 19.06.2020 г., с посочено основание договор за заем № ** за сумата от 315, 66 лв., преведена в полза на ответника М. С. К. по банкова сметка, открита в „Юробанк“.