Решение № 455 от 29.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Валя Рушанова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Кр. П. в присъствието на прокурора А. Б. П. като разгледа докладваното от Спас Иванчев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200531 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадени касационни жалби от подсъдимия Ю. М. В. чрез защитника му и от частните обвинители Р. М. Р. и Х. М. Р. чрез повереника им срещу решение № 107 / 10. 03. 2025г. по ВНОХД № 724 / 2024г. на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 8 – ми състав.

Подсъдимият В. е останал недоволен от въззивното решение, като в жалбата си се позовава на всички касационни основания – незаконосъобразност, нарушение на процесуална правила и явна несправедливост на наложеното наказание.

Твърди се, че въззивната инстанция неправилно е приела извършено деяние по чл.122, ал.1 от НК, тъй като такъв правен извод не намирал опора в доказателствата по делото. За конкретната процедура не било необходимо привеждането на двигателя в работен режим, поради което нямало логика подс. В. съзнателно да привежда двигателя в работен режим. Изводът на решаващата инстанция, че деецът съзнателно е завъртял контактния ключ, бил 1 погрешен, като защитата предлага като най – вероятна причина била несъзнателно завъртане на контактния ключ при слизане от автомобила, когато подсъдимия се хванал за този ключ като опора и се било получило завъртане.

Позовавайки се на въззивното решение, защитата утвърждава, че следва да се приеме, че подсъдимия В. до този момент не се е защитавал по обвинение, че е бил наясно, че при повдигната кабина той няма достъп до скоростния лост и не може дори и визуално да провери дали той е в неутрално положение или е поставен на скорост. Подсъдимият не се бил защитавал срещу обвинение, че е могъл да предвиди поставянето на лоста на скорост и привеждане на товарния автомобил в движение при стартиране на двигателя.

Защитата на следващо място утвърждава, че подс. В. не се е защитавал и срещу обвинение за извършено съзнателно действие - съзнателно завъртане с ръка на контактния ключ, задействане на стартера и двигателя на превозното средство.

Защитата се позовава на чл.15 от НК, за извършено случайно деяние и иска оправдаване на дееца. Допълнително посочва е явна несправедливост на наказанието, което не било съобразено с изключително дълъг период от 7 години и половина и наличния превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.

Частните обвинители също са останали недоволни, като оспорват извършената от въззивната инстанция преквалификация на обвинението от чл.123, ал. 1 от НК в такова по чл.122, ал.1 от НК и претендират за нарушение на закона и на процесуалните правила.

Повереникът претендира, че дейността на фирмата била съпроводена от грубо нарушаване на цялото българско законодателство и е била ръководена от подсъдимия като управител изцяло. Той бил длъжен да не допуска външни лица при извършване на ремонта на превозно средство, макар и дерегистрирано, но ползвано за изцяло фирмена дейност. Подсъдимият освен това и лично е участвал в ремонта, без да има необходимата квалификация, извършвайки деяние по чл.123, ал.2 от НК. Нямало пречки, при липсата на обвинение по чл.123, ал.2 от НК, деецът да бъде осъден по чл.123, ал.1 от НК, тъй като той имал нормативни задължения във връзка с организацията, 2 ръководството и контрола на фирмената дейност. Действията, които деецът е нямал право да упражнява, при липсата на съответно обвинение, следвало да се отчитат като отегчаващи отговорността обстоятелства.

Има позоваване на липса на мотиви относно жалбата на частните обвинители по оправдаване на дееца за нарушаване на разпоредби от наредба № 12 от 27. 04. 2004г. Твърди се противоречие на изложени доводи за неприлагане на тези разпоредби, тъй като се отнА.ли за изградени канали на закрито, докато на страница 6 от мотивите съдът възприемал обратната теза.

Оспорва се вида и размера на наложеното наказание – претендира се налагане на ефективно наказание, както и увеличаване на размера. Също така се иска алтернативно увеличаване на определения изпитателен срок, с приложение на чл.67, ал.3 от НК,

Прокурорът от ВКП В съдебното заседание пледира за основателност на касационната жалба на частните обвинители. Според него оплакването за допуснато нарушение на материалния закон в частта, с която подсъдимия е оправдан по чл.123 от НК и е признат за виновен по чл.122 от НК е с опора в доказателствения материал по делото, поради което е основателно. Позовава се на твърденията на частните обвинители за неправилно приложение на материалния закон, като поддържа тезата за незаконосъобразен извод на въззивната инстанция относно невъзможността на дееца да бъде субект на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

Тези съображения на съда прокурорът определя като неоснователни. Посочва, че в противоречие със закона и доказателствата по делото са изводите на въззивната инстанция, че подсъдимият не е годен субект на престъплението по чл.123 от НК, поради непритежаването на нужната квалификация за извършване на дейността по ремонт на автомобили. Оспорва квалификацията, възприета като правилна от въззивната инстанция по чл.122 от НК.

Подсъдимият е пряк извършител на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и наказателната му отговорност следва да бъде ангажирана за допуснатите нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд.

По жалбата на подсъдимия прокурорът пледира, като заявява, че тя е неоснователна и не е налице хипотезата на случайно деяние. Позовава се на 3 това, че подсъдимият в конкретния случай е притежавал необходимите опит, познания и квалификация, позволяващи му да предвиди общественоопасните последици. Отклонението от дължимото поведение се състояло в това, че е допуснал присъствието на неангажирано в извършваната работа лице, което не е било облечено с работно облекло, съгласно Наредба №12/2004 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили.

Прокурорът моли да се отмени въззивното решение, като делото се върне за ново разглеждане.

Жалбоподателите и частни обвинители Р. М . Р. и Х. М. Р., редовно призовани, не се явяват, за тях и за частните обвинители Х. М. Р., Ф. Р. А. и М.

Д. Р. се явява повереник, който поддържа касационната жалба по изложените основания. Моли да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

Подсъдимият В., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който оспорва касационната жалба на частните обвинители и поддържа депозираната от него. Пледира, че са налице основания за отмяна на въззивното решение и признаването на подсъдимия за невиновен.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С първоинстанционна присъда № 900045/25.01.2024 година, постановена по НОХД 374/2019 година, с която ОС Благоевград признал поде.

В. за виновен в това, че на 19.10.2017 година, около 16.12 часа в с. Бунцево, общ. Якоруда, в района на дървопреработвателен цех, негова собственост, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - ремонтна дейност на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „КАМАЗ“, модел „53212“ с per. № ................., не изпълнил задълженията, визирани в чл. 11, ал.

1, т. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, като допуснал 4 присъствието на неангажирано в извършваната работа (ремонт на автомобила) лице - М. Р. Р., с ЕГН ********** от с. Бунцево, общ. Якоруда и по непредпазливост причинил смъртта му, като след деянието направил всичко зависещо от него за спА.ването на пострадалия, поради което и на основание чл. 123, ал. 4, вр. с ал. 1 и чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от три години.

Със същата присъда съдът от първата инстанция е постановил оправдаване на дееца по първоначалното обвинение да не е изпълнил и задълженията си по т. 4, т. 6, изр. 3, т. 14, изр. .2 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба №12 от 27.12.2004 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили.

Няма произнА.не на съда по веществените доказателства и разноските по делото.

С атакуваното по касационен ред решение № 107 / 10. 03. 2025г. по ВНОХД № 724 по описа на съда за 2024 година на Софийски апелативен съд, 8 – ми наказателен състав, по подадени протест и въззивни жалби от частните обвинители и подсъдимия ь първоинстанционната присъда е изменена, като деянието на подсъдимия В. е преквалифицирано от деяние по чл.124, ал.4, вр. ал.1 от НК в такова по чл.122, ал.1 от НК – затова, че на 10. 10. 2017г. в землището на село Бунцево по непредпазливост е причинил смъртта на М. М.

Р.. Въззивната инстанция е постановила и оправдателен диспозитив по отношение на обвинението по чл.123, ал.4, вр. ал.1 от НК.

Настоящето касационно разглеждане е първо по ред.

На първо място относно претенцията за допуснати съществени процесуални нарушения касационният състав дава отговор, че липсват такива, които да са съществени и да са ограничили правото на защита на която и да е страна по делото.

Въззивната инстанция е възприела фактите по делото установила е своя фактическа обстановка, изводима и от експертното мнение по делото, с който подход настоящия съдебен състав напълно се солидаризира.

Възраженията на защитата относно неосъзнати действия на подсъдимия 5 не намират опора в доказателствения материал и противоречат на експертното мнение. Самата защита не представя научно аргументирана теза, подкрепена със съответните познания в областта. Характерът на възраженията с оглед конкретното обвинение и предвидената от закона форма на вина са изцяло безпредметни, тъй като отговорността на дееца е ангажирана и при неволни действия по привеждане в движение на ходовата част на автомобила „Камаз“.

Позовавайки се на въззивното решение, защитата утвърждава, че следва да се приеме, че подсъдимия В. до този момент не се е защитавал по обвинение, че е бил наясно, че при повдигната кабина той няма достъп до скоростния лост и не може дори и визуално да провери дали той е в неутрално положение или е поставен на скорост. Според защитата подсъдимият не се бил защитавал срещу обвинение, че е могъл да предвиди поставянето на лоста на скорост и привеждане на товарния автомобил в движение при стартиране на двигателя. Дали е бил наясно и дали е бил длъжен, както и дали е могъл да предвиди възможността скоростния лост да не е в неутрално положение, не е въпрос на факти по обвинението, а е правнологически извод, който не може да бъде отказан на съда при съответния доказателствен анализ.

Защитата на следващо място утвърждава, че подс. В. не се е защитавал и срещу обвинение за извършено съзнателно действие - съзнателно завъртане с ръка на контактния ключ, задействане на стартера и двигателя на превозното средство. Последното възражение намира своето основание в обстоятелствената част на обвинителния акт – страница 2, последен абзац, съответно с продължение на страница 3. Касационният състав се съглА.ва с това възражение, този обвинителен факт, установен от надлежното обвинение, обаче не е верен. Въззивният състав се е постарал да се придържа към обективната истина, установена чрез надлежната разширена и повторна експертиза на експертите Карапетков, Божков и Терзийски – подробно разяснено на л.17 от мотивите на въззивното решение. Въпреки това желание на апелативната инстанция процесуалния закон не допуска въвеждане на обстоятелства, които са от естество да отегчават наказателноправното положение на дееца – „съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението“, освен по предвидения от закона ред – чл.287 от НПК, който безвъзвратно е пропуснат. Съдът и от първата, а и от втората инстанция, е следвало да се задоволи с невярното заключение на експерта Мазнев, макар и в противоречие с обективната истина и при процесуалното бездействие на 6 държавния обвинител, възприемайки несъзнателно действие. Това процесуално нарушение обаче няма решаващо значение за изхода на делото, доколкото е поправимо при правния анализ, с отчитане на благоприятното правно положение за дееца.