Решение № 1073 от 29.12.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. гр. Хасково, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640101861 по описа за 2024 година

Предявени са от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление - гр.София, район „*******, против Д. С., ЕГН **********, от гр.Х**********, обективно съединени искове с правно основание чл.430 – чл.432 от ТЗ, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК 262401. Договорът бил сключен на 30.09.2022г. На 04.07.2024г. кредитополучателят-ответник по делото престанал да плаща дължимите вноски за главница и лихва. Поради изпадането на длъжника в забава, банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като тази предсрочна изискуемост следвало да се приеме, че е съобщена на длъжника с връчването на исковата молба. В същата насока ищецът прави изрично изявление в самата искова молба. Твърди се в исковата молба, че към момента на подаването й размерът на вземането спрямо ответника е 6983,67 лв. – главница, представляваща неиздължена сума за периода от 04.07.2023г. до 09.07.2024г.; сумата 1529,11 лв.-мораторна лихва за периода от 04.07.2023г. до 09.07.2024г., както и сумата 914,25 лв. - възнаградителна лихва отново за периода от 1

04.07.2023г. до 09.07.2024г. Претендира и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, както и деловодни разноски.

Ищецът счита, че с поведението си ответникът не изпълнява поетите по договора задължения, поради което за него е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск. В този смисъл намира, че вземането му е изцяло изискуемо на посоченото основание. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6983,67 лв. - главница; сумата 1529,11 лв.- лихва за забава за периода от 04.07.2023г. до 09.07.2024г.; сумата 914,25 лв. - възнаградителна лихва за периода от 04.07.2023г. до 09.07.2024г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира и деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител подава отговор, в който твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете, като излага подробни възражения. Основното възражение е досежно обстоятелството, че договорената сума и търсената такава не съвпадат и не ставало ясно кога и как е увеличен нейният размер. Не били прецизирани в самия договор и другите важни компоненти, а именно размера на годишния лихвен процент, точната дата, на която е следвало да се правят погасителните вноски, липсвало и уведомление, че кредитът се обявява за предсрочно изискуем.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК262401 от 30.09.2022г. ищцовата банка е предоставила кредитен лимит в размер на 5000 лева на ответника. На същата дата 30.09.2022г. между страните е подписан Договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта № МК262401.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение възприема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че при сключване на договора между страните разрешеният за усвояване кредитен лимит е в размер на 5000 лева. Считано от 28.03.2023г., кредитният 2 лимит е променен от 5000 лева на 7000 лева. Вещото лице сочи, че последното погасяване на усвоения лимит по кредитната карта, в т.ч. и след 09.07.2024г., е извършено на 17.07.2023г., като е погасена сумата от 191.45 лева. С нея са погасени: такси за 21.22 лева; застраховки за 103.86 лева; мораторна лихва за 40.23 лева; договорна лихва за 26.14 лева, като остатъкът от дължимата главница е 6998.67 лева. Вещото лице изчислява дължимите суми, както следва: главница - 6998.67 лева; договорна лихва – 956.97 лева; лихва за просрочие – 973.32 лева; начислена такса надвишен лимит – 141.10 лева; начислени застрахователни премии – 166.35 лева; такси за блокиране и годишна такса – 130 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца посочените в исковата молба суми по сключения между страните договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта.

Разгледани по същество, така предявените неоснователни, поради следните съображения: искове се явяват

Между страните по делото е сключен договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта, по силата на който ответникът в качеството на картодържател получава възможност да ползва кредитен лимит в размер на 5000 лева, впоследствие променен на 7000 лева. Последното погасяване на усвоения лимит по кредитната карта е извършено на 17.07.2023г., след което са преустановени плащанията от страна на ответника и банката счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем поради непогасяване на минимални месечни вноски. По делото обаче липсват данни да е било изготвено и надлежно връчено на кредитополучателя уведомление за предсрочна изискуемост.

Безспорно, съгласно трайната и безпротиворечива съдебна практика в тази насока, изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем няма пречка да бъде инкорпорирано в самата искова молба, която съдържа изрично изявление на ищеца в тази насока и безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем. В този случай изявлението може да породи правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея 3 на ответника - кредитополучател, и ако са налице предвидените в договора за издаване на кредитна карта условия за нейното настьпване. Упражняването на това потестативно право на банката и настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК в рамките на претендираните суми. В настоящия случай обаче, исковата молба е връчена на особен представител, който не е годен адресат, доколкото с това служебно връчване не може да стигне до знанието на картодържателя/длъжник и не следва да се счита, че е налице годно уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост. При тези данни по делото съдът намира за установено по несъмнен начин, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането на банката по сключения с ответника договор за кредитен лимит и за издаване на кредитна карта. Въз основа на изложеното, намира за основателни възраженията на назначения на ответника особен представител за липса на основание за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредитен лимит, поради липса на уведомяване на картодържателя за това.

Предвид гореизложените съображения, предявените обективно съединени искове в настоящото производство са недоказани по основание и следва да се отхвърлят изцяло. При този изход на делото, разноски са дължими единствено на ответника, но същият е бил представляван в процеса от назначен му особен представител, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково сумата в размер на 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК

000694749, със седалище и адрес на управление - гр.София, район „*******, против Д. С., ЕГН **********, от гр.Х**********, обективно съединени 4 искове с правно основание чл.430 – чл.432 от ТЗ, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД, за осъждането му да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, сумите от 6983.67 лева - главница; 1529.11 лева - лихва за забава за периода от 04.07.2023г. до 09.07.2024г.; 914.25 лева - възнаградителна лихва за периода от 04.07.2023г. до 09.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 18.07.2024г. до окончателното изплащане, по Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК262401 и Договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта № МК262401, сключени между страните на 30.09.2022г., като – неоснователни.

О С Ъ Ж Д А „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление - гр.София, район „*******, да заплати по сметка на Районен съд – Хасково сумата в размер на 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.Вярно с оригинала!Секретар:Г.С.

5