Решение № 1827 от 04.12.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№.............../..............2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,

ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,

В публичното съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

При участието на секретаря

ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1618 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на „Меги 73“ ЕООД, предявена чрез управителя на дружеството М.Н.П., срещу заповед № 159-ФК/02.07.2020 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка запечатване за срок от 14 дни на стопанисвания от него търговски обект: магазин за хранителни стоки в гр. Варна, ж. к. „Дружба“ бл.

2-Б и на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него. По съображения за нарушаване на принципа на съразмерност при избора на продължителността на срока, за който се прилага ПАМ, а оттук и за несъответствието й с целта на закона; за необоснованост на извода на административния орган, че нарушението, за което се прилага ПАМ, се доказва и от установената при проверката разлика в касовата наличност на обекта, както и по съображения за преждевременно налагане на мярката преди издаването на наказателно постановление за установеното при проверката административно нарушение, с което на практика е блокирана възможността за прилагането на чл. 187 ал. 4 ЗДДС, се иска заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС да се отмени от съда поради нейната незаконосъобразност и на жалбоподателя е присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание на 04.11.2020 г. жалбоподателят „Меги 73“ ЕООД, редовно призован, не се представлява.

Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, ответник по делото на основание чл. 153 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС, редовно призован, също не се представлява в заседанието. От пълномощника му юрисконсулт Х.А. са постъпили писмени бележки с. д. № 11332/17.09.2020 г., с които предявената жалба се оспорва изцяло като се излагат съображения в подкрепа на становището за законосъобразното издаване на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, включително и относно определения с нея срок за прилагането на ПАМ, в която връзка се сочи, че нарушението засяга установения ред на данъчна дисциплина, осигуряващ пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващо проследяване на реализираните обороти, като целта на наложената ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигуряват бюджетните приходи.

Наред с това се сочи, че при констатирано нарушение по чл. 186 ал. 1 ЗДДС административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи предвидената в същата правна норма ПАМ. Въз основа на това се отравя искане към съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати на ТД на НАП Варна направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.

Съдът като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС, намира производството по делото за процесуално допустимо и поради това за подлежащо на разглеждане по основателността на заявеното с жалбата оспорване.

За да се произнесе по основателността на оспорването, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

С обжалваната по делото заповед №

159-ФК/02.07.2020 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, е наложил на „Меги 73“ ЕООД при позоваването на протокол серия АА № 0359084/30.06.2020 г. от проверка на контролните органи на НАП в процесния търговски обект: магазин за хранителни стоки в гр. Варна, ж. к. „Дружба“ бл. 2-Б, принудителна административна мярка по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, обективирана в запечатването на търговския обект за срок от 14 дни, като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранил за същия срок достъпа до него.

С цитираната в заповедта по чл.

186 ал. 3 ЗДДС и приложена на л. 1 от административната преписка заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. изпълнителният директор на НАП е делегирал, на основание чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗНАП и чл. 186 ал. 3 ЗДДС, на директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП правомощията да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 186 ЗДДС „запечатване на обект“, включително и да отнемат в полза на държавата на основание чл. 186 ал.

2 ЗДДС ползваното фискално устройство и правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност.

В мотивите на заповедта административният орган е обосновал прилагането на принудителната административна мярка с наличието на предпоставката по чл. 186 ал. 1 т. 1 б.

„а“ ЗДДС, свързана с установената от контролните органи на НАП при проверката в търговския обект на 30.06.2020 г. преди легитимацията им и при скрито наблюдение покупка в 14:45 ч. на 3 броя ледени близалки с единична стойност 0, 35 лв. при обща стойност на покупката 1, 05 лв., за която не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с ИН ED326794 и ФП 44326794. Посочено е, че плащането на сумата от 1, 05 лв. е прието в брой от М.Н.П., като извършеното нарушение, състоящо се в неиздаването на фискален касов бон за продажбата, се доказва от дневния финансов отчет и от изведената КЛЕН за 30.06.2020 г., от които е видно, че липсва маркиране с фискална касова бележка на посочената продажба. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 3 ал.

1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 1 ЗДДС. Като доказателства за установеното са посочени и съответно са приложени от л. 6 до л. 2 на преписката протокол серия АА № 0359084/30.06.2020 г., КЛЕН и дневен финансов отчет.

В съставения за проверката протокол серия АА № 0359084/30.06.2020 г. нарушението, за което е приложена ПАМ, е индивидуализирано по идентичен начин като е посочено, че протоколът е съставен в присъствието на представляващата дружеството, стопанисващо обекта, М.Н.П., която вино от съдържанието на протокола, го е подписала без възражения.

Изложеното в протокола обстоятелство, че за извършената на 30.06.2020 г. в 14:45 ч. продажба на обща стойност 1, 05 лв. не е издаден фискален касов бон от работещото в търговския обект фискално устройство се потвърждава и от приложения по преписката изведен от ФУ КЛЕН за датата 30.06.2020 г. от 08:00:00 ч. до 23:59:59 ч., според който във фискалната памет на ФУ няма регистрирана продажба на стойност 1, 05 лв. като единствената регистрирана продажба е в 14:42 ч. на стойност 2, 65 лв., за която е издаден ФКБ № 0000631 /тази продажба също е описана в протокол серия АА № 0359084/30.06.2020 г., като видно от посоченото в протокола, става въпрос за извършена от единия от проверяващите преди легитимация контролна покупка на 1 бр. вафла, 1 пакет фъстъци и 1 бр. вода на обща стойност 2, 65 лв., за която е издаден ФКБ № 0000631/.

За нарушението е съставен АУАН № F559704/16.07.2020 г. /л. 10-9 от преписката/, а впоследствие началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП е издал Наказателно постановление № 530497- F559704/07.08.2020 г., с което на основание чл. 185 ал. 1 ЗДДС е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 600 лв. /л. 26 от делото/.

Така събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме от правна страна следното:

Обжалваната заповед, с която е наложена ПАМ по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, е акт на компетентен административен орган, предвид издадената заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г, с която изпълнителният директор на НАП като орган по приходите по чл. 7 ал. 1 т.

1 ЗНАП е делегирал на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл.

186 ал. 3 ЗДДС, правомощията да налагат ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС.

Ръководейки се от императивното изискване на чл. 186 ал. 3 ЗДДС, административният орган е изложил в заповедта конкретни мотиви относно основанието за прилагане на мярката като посочените от него факти относно извършеното от „Меги-73“ ЕООД нарушение на изискването на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ се потвърждават от описаните в протокола от проверката на контролните органи на НАП и приложени по делото писмени доказателства – КЛЕН и дневен финансов отчет.

Самият протокол е съставен в присъствието на управителя и представляващ дружеството, който го е подписал без каквито и да било възражения, с което на практика се е съгласил с констатациите на проверяващите. С индивидуализираното в протокола и в заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС изпълнително деяние, обективирано в бездействието на търговеца да издаде изискуемия за продажбата документ – фискална касова бележка, е пренебрегнато изискването на чл. 25 ал. 1 т. 1 от издадената от министъра на финансите на основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която разпоредба вменява в задължение на лицата по чл. 3 ал. 1 независимо от документирането с първичен счетоводен документ да издават за всяка продажба при всяко плащане и фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, изключая изрично изброените в разпоредбата случаи, какъвто настоящият не е. След като в случая процесният обект – магазин за хранителни стоки, безсъмнено отговаря на легалното дефиниране за търговски обект по смисъла на пар. 1 т. 41 ДР ЗДДС, то при извършването на продажби на стоки в него за търговеца на общо основание е относимо задължението по чл. 118 ал. 1 ЗДДС, респективно по чл. 25 ал. 1 т. 1 от цитираната наредба, без значение каква е стойността на продажбата. Преценено съвкупно, всичко това сочи, че в случая действително е било налице материално-правно основание по смисъла на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС за запечатването на търговския обект, в който е извършвана търговската дейност. Следва да се има предвид, че при наличието на предпоставката по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС компетентният административен орган поначало действа в условията на обвързана компетентност като е длъжен да наложи предвидената в разпоредбата принудителна административна мярка. При това издаването на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС не е обусловено от предварителното издаване на наказателно постановление за нарушението, тъй като производствата по издаване на двата акта са напълно отделни, различни по характера си и независими едно от друго като това по прилагането на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС е подчинено на правилата на АПК, докато производството по налагане на административното наказание – на правилата на ЗАНН. Що се отнася до приложимостта на чл. 187 ал. 4 ЗДДС, той има отношение към изпълнението на наложената ПАМ, но не и към нейната законосъобразност.

Не така стои обаче въпросът със срока, за който следва да се приложи мярката. В чл. 186 ал. 1 ЗДДС той е регламентиран единствено с горна граница /до 30 дни/, поради което във всеки отделен случай в условията на оперативна самостоятелност административният орган трябва да определи какъв точно ще бъде той в рамките на максималната нормативно зададена продължителност от 30 дни. Съгласно чл. 169 АПК съдебният контрол върху заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, що се отнася до избраното с нея времетраене на наложената принудителна административна мярка, се изчерпва с проверка дали действително административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност /което е безсъмнено/ и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. За да е законосъобразен актът що се отнася до определения с него срок за запечатване на търговския обект, трябва във всеки отделен случай административният орган конкретно да обоснове избраната продължителност на запечатването като при това тя трябва да е такава, че с нея да не се нарушава прокламираният с чл. 6 от АПК принцип за съразмерност, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права или законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Какви са целите, които следва да се постигнат с налагането на принудителните административни мерки, сочи изрично чл. 22 ЗАНН – те могат да се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В случая, предвид ниския размер на неотчетената чрез фискалното устройство продажба /един лев и пет стотинки/, вредните последици за фиска също са в незначителен размер, поради което е нелогично изложеното в мотивите на заповедта в частта относно продължителността на срока, че при определянето му са взети предвид конкретните факти по преписката и значимостта на нарушението.