Определение № 1339 от 07.08.2026, Административен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1339

Ямбол, 07.08.2026 г.

Административният съд - Ямбол - V състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА-ВЕЛИКОВА като разгледа докладваното от съдията Мирослава Йорданова-Великова административно дело № 342/2026 г. на Административен съд - Ямбол, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на С. И. Б. от [населено място], чрез адвокат А. Д. от АК – Ямбол против Заповед № 00/01-00078 от 17.07.2026 г. на заместник-кмета на община Ямбол, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 8 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е прекратено наемното правоотношение за общинско жилище, находящо се в [населено място].

В жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта на основание чл. 166, ал. 4 от АПК. Изтъква се, че изпълнението на заповедта и принудителното извеждане на оспорващата от жилището биха й причинили значителни и трудно поправими вреди, които са непропорционални на преследвания от административния орган интерес. Сочи се в тази връзка, че процесното жилище е единственото за жалбоподателката и не притежава друг недвижим имот или право на ползване върху такъв, не притежава и МПС. Намира, че принудителното освобождаване на имота ще я остави без подслон, което е основен критерий за спиране на изпълнението, като се позовава и на съдебна практика на ВАС, обективирана в Определение № 10232/2025 г. Настъпването на значителна и/или трудно поправима вреда оспорващата обосновава и с твърдение за тежко социално и материално положение, като посочва, че е на 56 години , [семейно положение], не работи по трудов договор и няма регулярни доходи, които да й позволят да наеме жилище при свободни пазарни условия. Изтъква се и нарушение на принципа на съразмерност и чл. 8 от ЕКПЧ с посочване, че принудителното извеждане от единственото жилище преди произнасяне на съда досежно законосъобразността на заповедта нарушава принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и правото на неприкосновеност на жилището, закрепено в чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ). Излагат се и аргументи за наличие на пороци в издадената заповед, предпоставящи отмяната й като незаконосъобразна. Иска се съдът да спре предварителното изпълнение на процесната заповед до решаване на спора по същество с влязъл в сила съдебен акт.

От фактическа страна съдът установи следното:

Със Заповед № ОС/01-00035 от 25.03.2025 г. жалбоподателката С. Б. е настанена в общински жилищен имот, представляващ втори етаж от къща с жилищна площ 35,97 кв. м, находящ се в [населено място], считано от 02.04.2025 г. Въз основа на така издадената заповед е сключен Договор за наем № 33 от 11.04.2025 г. При извършена служебна проверка е установено, че за периода от месец април 2025 г. до месец януари 2026 г. в имота липсва потребление на електрическа енергия (съобразно официална справка, предоставена от „EVN България“); според изискана от „ВиК“ - Ямбол справка имотът е заведен като необитаем с последен отчет на 25.09.2024 г., като от датата на настаняването на С. Б. до настоящия момент дружеството не разполага с отчетена консумация на вода за посочения адрес. В хода на служебната проверка е осъществено посещение на място на 17.03.2026 г. от служители на община Ямбол, при което е констатирано, че жилището видимо не се обитава; това е удостоверено със съставянето на констативен протокол. С Писмо peг. № 2801-06205 от 23.03.2026 г. в съответствие с изискването на чл. 26 от АПК С. Б. е уведомена, че ще бъде открита процедура по издаване на индивидуален административен акт - заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Писмото е изпратено с обратна разписка, но не е получено от наемателката - разписката е върната в община Ямбол като непотърсена на 03.06.2026 г. Предприети са действия по редовно уведомяване на Б. чрез залепване на съобщението на входната врата на общинското жилище на 10.06.2026 г. в съответствие с правилото на чл. 18а, ал. 9 от АПК, за което е съставен протокол.

Впоследствие, с Писмо peг. № 2801-11237 от 01.06.2026 г. С. Б. е уведомена за промяна в месечния наем на ползваното от нея общинско жилище, което е изпратено с обратна разписка до адрес, но е върнато като непотърсено на 22.06.2026 г. На 14.07.2026 г. служители на община Ямбол извършили проверка на място, при която не е открили наемателката на адреса и констатирали, че жилището видимо изглежда необитавано. За извършената проверка е съставен констативен протокол.

Въз основа на така установените факти - липса на потребление на енергия и вода за продължителен период, както и констатациите от извършените проверки на място, органът стигнал до извод, че общинският жилищен имот не се използва по предназначение за задоволяване на жилищните нужди на наемателя, и приел в тази връзка, че е налице предпоставка за прекратяване на наемното правоотношение. Издадена е процесната Заповед № 00/01-00078 от 17.07.2026 г. на Заместник-кмета на община Ямбол, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 8 от ЗОС е прекратено наемното правоотношение за общинско жилище, находящо се в [населено място]. В заповедта решаващият орган направил позоваване на договореното в чл. 9, ал. 3 от сключения Договор на наем № 33 от 11.04.2025 г., (който разписва, че наемателят е длъжен да обитава предоставеното му жилище, както и ежегодно до 31 декември на текущата година да представя в Дирекция „Общинска собственост и икономически дейности“ декларация за наличие на обстоятелствата по чл. 4, ал. 2 от Наредба за реда за управление и разпореждане с общински жилища на община Ямбол), както и на чл. 46, ал. 1, т. 8 от ЗОС, сочещ като основание за прекратяване на наемното правоотношение неизползването по предназначение на общинското жилище.

При тази фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

Доколкото в случая искането за спиране на предварителното изпълнение е направено едновременно с жалбата срещу заповедта и от активно легитимирано лице – неин адресат, от която то е неблагоприятно засегнато, искането се явява процесуално допустимо.

По същество съдът го преценя като неоснователно предвид следното:

Чл. 46, ал. 5, изр. второ от ЗОС предвижда, че жалбата срещу заповедта за прекратяване на наемното правоотношение не спира нейното изпълнение, като е дадена възможност на съда да разпореди спиране на изпълнението. В отлика от случаите по чл. 60 от АПК, в които административният орган прави преценка за наличието на предпоставките, обуславящи допускането на предварително изпълнение на издадената от него заповед, при допуснато от закона предварително изпълнение законодателят презумира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60 от АПК, поради което спиране може да бъде постановено от съда само ако съществува възможност изпълнението да причини значителна или трудно поправима вреда (чл. 166, ал. 4,вр. ал. 2 от АПК).

Оспорващата обосновава искането за спиране на изпълнението с оставането й без дом поради липса на друго жилище, което да обитава; с липсата на регулярни доходи, позволяващи й жилище на свободен наем; с изпадане в тежко социално и материално положение.

От данните по делото се установява, че при извършени последователни проверки от служители на община Ямбол на място е констатирано, че жилището е видимо необитаемо, като това се потвърждава и от данните по извършените справки в „EVN България“ и „ВиК“ – Ямбол. От въпросните справки става ясно, че за периода от месец април 2025 г. до месец януари 2026 г. в имота липсва потребление на електрическа енергия, както и че имотът е заведен като необитаем с последен отчет на консумация на вода от 25.09.2024 г., т.е., от датата на настаняването на С. Б. до настоящия момент дружеството не разполага с отчетена консумация на вода за процесния адрес.

При тези данни съдът намира, че твърденията на жалбоподателката за реална опасност да остане без подслон и да претърпи значителни вреди от оставането й на улицата, са напълно недоказани и се оборват от събраните писмени доказателства. За да настъпи твърдяната вреда – лишаване от жилище, е необходимо процесното такова реално и фактически да задоволява жилищните нужди на лицето към момента на прекратяване на наемното правоотношение. Трайната липса на каквато и да е консумация на електрическа енергия и вода за дълъг период от време категорично сочи, че оспорващата не ползва имота по предназначение за задоволяване на жилищните си нужди.

Наведените от оспорващата доводи за тежко материално състояние, липса на трудови доходи и вдовство представляват социално-икономически фактори, които сами по себе си не обосновават автоматично наличието на трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, доколкото по делото липсват каквито и да е доказателства тези обстоятелства да са в пряка причинно-следствена връзка с незабавното изпълнение на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение за общинския имот, който тя фактически не обитава. По делото не са ангажирани и доказателства (например, за болничен престой или друга обективна непреодолима причина), които да оправдаят липсата на потребление и обитаване през посочения продължителен период от време. Неоснователно е и позоваването на чл. 8 от ЕКПЧ и чл. 6 от АПК. Практиката на ЕСПЧ приема, че понятието „дом“ по смисъла на чл. 8 от Конвенцията е автономно и не зависи от класификацията му по националното право, а от наличието на достатъчни и непрекъснати връзки с определено място. Когато дадено лице не обитава имота и не го ползва по предназначение за задоволяване на жилищни нужди, същият губи качеството си на негово жилище/дом по смисъла на ЕКПЧ, поради което закрилата на чл. 8 от ЕКПЧ е неприложима. В този контекст принципът на пропорционалността по чл. 6 от АПК не е нарушен – общественият интерес от правилното, целесъобразно и законосъобразно стопанисване на общинския жилищен фонд с оглед предоставянето му на реално нуждаещи се граждани преобладава над частния интерес на лице, което държи имота формално, без да го ползва.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. И. Б. от [населено място], депозирано чрез адвокат А. Д. от АК – Ямбол, за спиране предварителното изпълнение на Заповед № 00/01-00078 от 17.07.2026 г. на Заместник-кмета на община Ямбол, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 8 от ЗОС е прекратено наемното правоотношение за общинско жилище, находящо се в [населено място].

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВАС на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�