Решение № 260450 от 29.03.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 835/2021
- Вид
- Решение № 260450
- Подписан
- 29.03.2021
- В сила
- 12.04.2022
- Състав
- РОСИЦА ГЕОРГИЕВА ШКОДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123 ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260450/29.3.2021г. Година
2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и осми състав
На двадесет и пети март Година две хиляди деветнадесет и първа
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 835 по описа за две хиляди и двадесет и първа година.
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №**********/11.11.2020г. на зам. Кмет на Община Варна, с което на „В.Д.“ ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.123 ал.1 от ЗМДТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество против НП №**********/11.11.2020г. на зам. Кмет на Община Варна, издадено на основание чл.83 от ЗАНН.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление. Счита се, че е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.
В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.
Процесуален представител на въззваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 17.07.2020г., след извършена проверка по повод подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, било установено от св. А., че дружеството „В.д.“ ЕООД , при придобиване на недвижим имот от 31.03.2020г., не е спазило срока за деклариране, който изтичал на 31.05.2020г.
Декларация за имота била подадена на 17.07.2020г.
За констатираното, на 17.07.2020г. св. А. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството. В обстоятелствената част на същия подробно били описани обстоятелствата на извършване на нарушението. Била дадена и правна квалификация по ЗМДТ. Така съставения акт за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който вписал в съдържанието му, че няма възражения. Срещу АУАН били подадени възражения в тридневния срок за такива, но били преценени като неоснователни.
Впоследствие, на 11.11.2020г. било издадено наказателно постановление, с което дружеството било санкционирано за извършено нарушение по чл.14 от ЗМДТ.
На осн. чл.123 ал.1 от ЗМДТ било определено административно наказание имуществена санкция в минимално предвидения размер.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства - показанията на св. А., както и писмените доказателства, приложени към административно наказателната преписка.
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в срок, съобразно изискването на чл.34 от ЗАНН; наказателното постановление е било издадено в месечен срок от съставянето на АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като по административнонаказателната преписка събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по Наредбата и КСО.
Съдът намери, че административно наказващият орган неправилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона.
В настоящия казус се касае за установяване на извършеното нарушение посредством проверка на подадена декларация. Действително, декларацията е била подадена на 17.07.2020г. – месец и половина след изтичане на срока, но следва да се отчете усложнената епидемиологична обстановка в страната, довела до затруднения за управителя на дружеството да изпълни задължението в срок. Безспорно, налице е закъснение за деклариране, но доколкото то не е значинтелно и не са установени произтекли вредни последици за фиска, то следва да се отчете като занижаващо степента на обществена опасност на деянието обстоятелство. Степента на обществена опасност на деянието в значителна степен е занижена и от сформираното критично отношение към извършеното от управителя на дружеството.
Поради горното се сформира извод, че в сравнение с обичайните случаи от този вид деянието показва изключително ниска степен на обществена опасност и в този смисъл е налице хипотезата на „маловажен случай” на административното нарушение.
След като обсъди възраженията на въззивното дружество и намери част от същите за основателни, съдът отмени НП като необосновано.
Водим от горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: