Определение № 1980 от 17.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1980 гр. София, 17.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Х.а като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20248002103800 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 и по чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

Касационното производство е образувано по жалба на ответника по делото „Т. София“ ЕАД, подадена чрез процесуалния му пълномощник юрк. Б. А. срещу решение № 3084/22.05.2024 г., допълнено в частта за разноските с определение № 10157/28.06.2024 г., постановени по възз. гр. дело № 1468/2024 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено в обжалваната част първоинстанционното решение № 18986/19.11.2023 г. по гр. дело № 7987/2023 г. на Софийския районен съд (СРС), са уважени предявени от Г. Д. Д. срещу дружеството-жалбоподател искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, а именно: признато е за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 36/09.12.2022 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „техник, инвеститорски контрол” при ответното дружествокасатор и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 6 125.97 лв., представляваща общо: обезщетение за оставане без работа през периода 10.12.2022 г. - 08.01.2023 г. и обезщетение в размер на разликата с получаваното по-ниско възнаграждение при нов работодател през периода 09.01.2023 г. - 09.05.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.12.2022 г. до окончателното изплащане; в тежест на касатора са възложени разноски и държавна такса за първоинстанционното производство и разноски за въззивното производство.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради 1 необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора, изготвено също от юрк. А., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) представлява ли злоупотреба с доверието на работодателя поведение на работник или служител, изразяващо се в неоторизирано подписване на документ, част от производство по обществена поръчка, в която работодателят е възложител, и в хипотеза, в която задачата за изготвяне и подписването на документа е възложена на друг служител и липсва извинителна причина за съставянето и подписването на документа от неоторизирания служител; 2) какви критерии следва да взима под внимание съдът при определяне дали поведението на служителя осъществява състава на дисциплинарното нарушение, и по-конкретно – от значение ли е, че в кръга на функциите на служителя присъства принципна възможност за съставяне и подписване на такъв документ, и може ли този факт да изключи дисциплинарната отговорност и да направи деянието несъставомерно; 3) следва ли съдът да преценява обстоятелството, че деянието се извършва в хипотезата на обществено отношение, възникващо и регламентиращо се от дял на публичното право, каквато е дейността по възлагане на обществени поръчки, и как това влияе при изискването за лоялност на работника и служителя при възникване на трудовото правоотношение; 4) длъжен ли е въззивният съд да допусне събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд с мотив, че не са необходими, ако след това в решението си по делото същият съд се е позовал на липсата им; 5) какви са критериите, които трябва да приложи въззивната инстанция при преценка на обстоятелствата по чл. 266, ал. 3 от ГПК и по-конкретно – кои са критериите за преценка дали отказът на първоинстанционния съд, с който доказателствата не са допуснати, е правилен; и 6) длъжен ли е въззивният съд да допусне поисканите при условието на чл. 266, ал. 3 от ГПК доказателства, когато първоинстанционното определение по допускането им не съдържа данни за ясната воля на съда за причините, които го обуславят, а единствено съдържа позоваване на липса на необходимост. По отношение на първите три въпроса касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като твърди, тези материалноправни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; в тази връзка поддържа, че в практиката на ВКС (конкретно се сочат: решение № 513/14.01.2013 г. по гр. д. № 1559/2011 г. на IV-то гр. отд., решение № 242/21.05.2012 г. по гр. д. № 932/2011 г. на IV-то гр. отд. и решение № 60162/15.07.2021 г. по гр. д. № 2967/2020 г. на III-то гр. отд.) се давало най-общо тълкуване на разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ и на понятието „злоупотреба с доверието на работодателя“, поради което счита, че тази „недостатъчно конкретна“ практика на ВКС следвало да бъде променена. По отношение на останалите три въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези процесуалноправни въпроси били разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 7/27.01.2015 г. по гр. д. № 2427/2014 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 7/29.01.2021 г. по търг. д. № 94/2020 г. на II-ро търг. отд. на ВКС и решение № 2

167/26.10.2017 г. по гр. д. № 209/2017 г. на I-во гр. отд. на ВКС.

Насрещната страна – ищецът Г. Д., чрез процесуалния си пълномощник адв. С. Х., в отговора на касационната жалба излага доводи, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване, а при условията на евентуалност – подробни съображения за неоснователност на жалбата.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е заемал по трудово правоотношение длъжността „техник, инвеститорски контрол“ при ответното дружество, в звено „Координиране на инвестиционни проекти на ТПМ и АС“, отдел „Изграждане и координиране на обекти на ТПМ и АС“, дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“. С процесната заповед № 36/09.12.2022 г., на ищеца е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Съгласно изложеното в заповедта, дисциплинарното наказание е наложено за това, че във връзка с изпълнение на обществена поръчка с предмет „Проектиране, доставка, изграждане, авторски надзор и въвеждане в експлоатация (инженеринг) за обект IV-та И. топломагистрала …“ (обектът и етапите на изпълнение са подробно описани), открита с решение от 24.10.2022 г. на изп. директор и председателя на УС на ответното дружество, в качеството им на възложител на обществената поръчка, ищецът извършил следното нарушение на трудовата дисциплина:

Съгласно документацията за участие в обществената поръчка, участниците следва да представят декларация за оглед, съгласно приложен образец в електронното досие на поръчката, като огледът може да бъде извършен на 31.10.2022 г. и 01.11.2022 г., след изпращане на предварителна заявка на посочен имейл адрес, на вниманието на Ц. С. – техник, инвестиционен контрол, който е посочен и като лице за контакт. При декриптиране на оферта на ДЗЗД „МСМ А. 2022“ (участник в обществената поръчка) е констатирано наличие на декларация за оглед по образец, с дата на извършване на огледа 01.11.2022 г., подписана от ищеца Г. Д. – техник, инвеститорски контрол. Също съгласно изложеното в заповедта за уволнение, не е спазена предвидената в документацията процедура – не е изпратена предварителна заявка на посочения имейл-адрес на Ц. С. и не са уведомени оторизираните от възложителя лица за намерението за извършване на оглед. Ищецът не се е свързал с оторизираните лица и не е уведомил, нито е поискал разрешение за провеждане на въпросния оглед. Без да е оторизиран от възложителя, ищецът е подписал декларацията за оглед от името на възложителя, за участника ДЗЗД „МСМ А. 2022“, с дата 01.11.2022 г.

Декларацията за оглед е подписана и от Ю. Г. – управител на „МСМ груп 07“ ЕООД – съдружник в обединение ДЗЗД „МСМ А. 2022“. По този начин ищецът осъществил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина, а именно – неоторизирано подписване на документ в нарушение на правилата на обявената обществена поръчка. Също съгласно посоченото в заповедта за уволнение, изложените факти пораждат сериозни съмнения за истинността на подписаната от ищеца декларация и създават риск от опорочаване на процедурата по ЗОП, както и уронване на 3 доброто име и репутацията на ответното дружество пред трети страни.

Въззивният съд е приел, че в процесната заповед за дисциплинарно уволнение са посочени документите, въз основа на които се установява нарушението, изложено е и накратко съдържанието на документацията, въз основа на която работодателят е счел за извършено описаното нарушение, както и на дадените от ищеца обяснения по случая, а също и фактическата обстановка по нарушението и преценката за неговата последица за работодателя и тежестта на нарушението, мотивирало дисципилнарно наказващия орган да наложи уволнението. Съдът е приел за установено и че посочените в заповедта и в писмото, с което са изискани от работодателя писмени обяснения от ищеца, документи за обществената поръчка са известни на ищеца, той е имал достъп до документацията за провежданата обществена поръчка. Установил е и че ищецът е взел отношение по данните в тази документация с писмените си обяснения в дисциплинарната процедура по чл. 193 от КТ. Въззивният съд е приел, че въпреки така установеното, в случая не са изпълнени изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ. В тази връзка е изложил съображения, че в образуваното дисциплинарно производство преди налагане на дисциплинарното наказание са поискани обяснения за нарушения на трудовата дисциплина, които според работодателя са установени чрез представената документация за откритата обществена поръчка, но съдът е намерил, че тази преценка на работодателя не е съответна на изискванията на посочената разпоредба на чл. 193, ал. 1 от КТ.

На следващо място СГС е посочил, че за да наложи процесното дисциплинарно наказание, ответникът-работодател е приел, че ищецът е нарушил трудовата дисциплина с поведението си, изразяващо се в подписване на декларация за извършване на оглед на обекта от участник в процедурата, от името на възложителя, без да е бил оторизиран и овластен за това от дружеството-работодател. Декларацията за оглед е била изготвена по образец, като част от закупуваните от кандидатите в обществената поръчка документи (част от техническото предложение), и съответно същата е била попълнена по съдържание от един от кандидатите – участник в обществената поръчка – ДЗЗД „МСМ А. 2022“, на 01.11.2022 г., когато е и бил извършен огледът от участника на обекта, в присъствие на ищеца като служител на дружеството-възложител. Доколкото според изискванията на възложителя, отговорен за провежданата обществена поръчка е бил друг служител на работодателя – Ц. С. – техник, инвеститорски контрол – колега на ищеца, заемащ същата длъжност, то работодателят е счел това поведение и тази инициатива на ищеца за недобросъвестни, с което съответно било нарушено доверието на работодателя, т.е. поведението на ищеца сочело за нелоялност към работодателя и уронване на неговия престиж. При така описаното поведение на ищеца, въззивният съд е намерил, че фактическите констатации и правните основания на заповедта за уволнение не съответстват на нарушението на трудовата дисциплина, квалифицирано от работодателя като такова по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина. В тази връзка съдът е приел, че ищецът правилно е посочил в обясненията си по дисциплинарното производство, че извършеното от него действие е по служба, макар и при допусната от негова страна грешка, доколкото отговорен за огледите на обекта за 4 провежданата обществена поръчка е бил неговия колега Ц. С.. Също в тази връзка съдът е посочил, че неизпълнението на законовото задължение на работника или служителя по чл.