Присъда № 254 от 25.09.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 4956/2024
- Вид
- Присъда № 254
- Подписан
- 25.09.2025
- В сила
- 02.06.2026
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.131 т.12 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.54 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.112 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.76 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда № 254 от 25.09.2025 г. постановена по НОХД № 4956/2024 г. по описа на Районен съд - Варна,45-и наказателен състав
Районна прокуратура- Варна е внесла обвинителен акт против Й.К.В., с ЕГН ********** затова, че на 27.05.2020 г. в град Варна по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, причинил на И. Т. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в избиването на първи долен ляв зъб, обуславящо трайно затруднение във функцията на дъвченето и функцията на говора за период, надхвърлящ един месец -престъпление по чл.
131 ал.1 т.12 вр.чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция се проведе по общия ред по реда на глава ХХ от НПК.
До даване ход на разпоредителното заседание, пострадалия И. Т. Д. е предявил граждански иск срещу подсъдимия, като съдът с протоколно определение е допуснал са съвместно разглеждане предявения граждански иск.По реда на чл.76 от НПК пострадалия е конституиран като частен обвинител и е встъпил в същия, упражнявайки своите права чрез повереника си адвокат Ст. И., АК- Варна.
В открито съдебно заседание представителят на РП Варна поддържа обвинението, намира, че е безспорно доказано както от обективна така и от субективна страна. Според представителя на РП Варна, както авторството на деянието, така и квалифициращия признак по чл.131 т.12 от НК са доказани по несъмнен начин. Прави се анализ на доказателствата, като се пледира подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на престъплението за което му е повдигнато обвинение, като му бъде наложено наказание в съответствие с чл.54 от НК към минимума, предвиден в закона, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, както и да бъде уважен предявеният граждански иск, а разноските да бъдат присъдени в негова тежест.
Повереникът на пострадалия, адв.Ст.И., АК-Варна, намира, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна.Прави анализ на доказателствата, намира, че показанията на бащата, майката и брата на подсъдимия са заинтересовани и изолирани от останалите събрани доказателства, като обслужват защитната теза на подсъдимия. Моли подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода с подходящ изпитателен срок. Моли гражданския иск да бъде уважен.
Защитникът на подс. В., адв.Ш., АК Варна от своя страна пледира подсъдимия да бъде оправдан. Според защитата на процесната дата подсъдимия е бил в дома си,подготвял се за матура. Намира, че показанията на св.Д.а са противоречиви, както и че е припознала подсъдимия. Моли съдът да постанови присъда, с която да оправдае подзащитният му и да не уважава предявения граждански иск.
В открито съдебно заседание подсъдимия се явява лично, дава обяснения, не се признава за виновен. В личната си защита и последна дума моли да бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.05.2020 г., около 18 - 19:00 ч. пострадалият И. Т. Д. и съпругата му св. К. А. Д.а се намирали в дома си в гр. Варна, на ***. Забелязали, че на улицата пред двора им паркира лек автомобил „Шкода Октавия“. Тъй като пречел на движението,св.Д.а излязла, за да говори с водача да го премести. Д.а видяла, че в автомобила има трима души – водачът мумомче на възраст около 19 години и две момичета на неговата възраст. След разговора с Д.а, водачът преместил автомобила, но отново пречел на движението, поради което и св.Д. излязъл, за да говори с него. Д. също поискал от водача да премести автомобила си, но последния започнал да се държи предизвикателно и внезапно му нанесъл удар с юмрук в 1 челюстта. От силата на удара Д. паднал на земята, а устатата му се напълнила с кръв.
Водачът на автомобила извикал „ бягайте“, след което заедно с момичетата се качил в колата и потеглил. Чувайки виковете, Д.а отново излязла отвън, видяла, че водача на автомобила бяга към колата, а мъжът и е паднал на земята и лицето му било в кръв. Д. и казал какво се е случило и се обадила на тел.112 и дала описание на водача и част от рег. номер на автомобила, който запомнила.След това отвела съпруга си на преглед в спешния център.Покъсно Д. посетил и отделение по Съдебна медицина.
От заключението на медицинското удостоверение, което му било издадено се констатирало, че св. Д. е получил избиване на първи долен ляв зъб, травматично изкълчване на първи долен десен и втори долен ляв зъби, контузия в областта на централни горни резци, кръвонасядания по двете устни, разкъсно-контузна рана по долната устна, травматичен оток по главата.
На 29.05.2020 г. пострадалия Д. подал жалба до РП Варна, въз основа на която била образувана преписка № 7328/2020 г. по описа на РП Варна.
На 15.06.2020 г., вечерта, св. Д.а излизала от МОЛ „Делта планет“ с приятелката си св.
Д.А.Х Т.а. Видяла, че пред МОЛ-а е станало пътно-транспортно произшествие между два леки автомобила – БМВ и „Шкода Октавия“, светлосив на цвят. На място били полицаи и водачите на двата автомобила.Минавайки в близост до водачите на автомобилите св.Д.а разпознала в единия от тях подс.В.. На другия ден съобщила за това в 03 РУ ОД МВР Варна.
С Постановление от 14.07.2020 г. било образувано досъдебното производство.
Въз основа на дадената от св.Д.а информация за регистрационния номер на лекия автомобил,управляван от лицето, нанесло телесната повреда на съпруга,св.Минева извършила справка в АИС-КАТ и установила, че само лек автомобил с рег.№ *** отговаря на автомобил „Шкода Октавия“.
В хода на разследването било установено, че дружеството „МАНИКАМ“ ЕООД с управител св.К. И.а притежавало лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ***. След смъртта на съпруга си И.а, тъй като се познавала със св.Е. В.а- майка на подсъдимия и предоставила автомобила, като имала намерението да назначи на работа и подсъдимия,който да и помага при събирането на инкасото.
От назначената и приета без възражение съдебно медицинска експертиза се установява, че на 27.05.2020 г., св. И. Т. Д. е получил следните травматични увреждания: травматичен оток по окосмената част на главата в дясна тилна област, травматични отоци и кръвонасядания по кожата и лигавицата на двете устни, разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, избиване на първи долен ляв зъб, изкълчване на втори долен ляв зъб III-IV степен, изкълчване на първи, втори горни леви зъби, първи, втори горни десни зъби, първи, втори долни десни зъби II степен. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети. Такива биха могли да бъдат получени при удари с юмруци, реализирани в областта на устата, дясна тилна област. В този смисъл описаните травматични увреждания биха могли да бъдат получени по начин, посочен в показанията на св. Д..
Изкълчването III-IV степен /разклащане в тежка степен/ на втори долен ляв зъб е довело до неговото отпадане. Отсъствието на първи, втори леви долни зъби обуславя затруднение във функцията на дъвчене във фазата на захапване и функцията на говора - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. В своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства – гласни – показанията на свидетелите И. Д.,/ прочетени и по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК/, К. Д.а, / прочетени и по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК/,К. И.а,Дина Т.а, / прочетени и по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК/,Р.З., / 2 прочетени и по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК/, св. Е. В.а, писмените доказателствени средства – медицинско удостоверение № 414/2020 г., Амбулаторен лист № 136/28.05.2020 г. за преглед на зъбен статус на пациент И. Д. от АГППДП-Ботев 64 ООД, протокол за доброволно предаване, пълномощно / л.44 от ДП / ,граждански договор № 1/01.06.2020 г. / л.54 от ДП /,докладна записка / л.50 от ДП /,справка за съдимост, лист за преглед на пациент в спешно отделение МБАЛ Св.Анна-Варна АД / л.72 от ДП /, протоколи за разпознаване на лица, експертна справка,фотоалбум, копия на НП № 20-0819002519/15.07.2020 г., АУАН № 250303/15.06.2020 г., констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 874,копие на сведение от Х.Р.П., СМЕ, Видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза, приети и прочетени по реда на чл.283 от НПК.
Анализ на доказателствата:
Настоящия състав на съда поставя на първо място показанията на пострадалия И. Д., тъй като той се явява единствения очевидец на деянието, освен извършителя. За разлика от останалите свидетели, които имат само това качество, Д. е конституиран като страна в процеса - граждански ищец и частен обвинител, като показанията му са едновременно източник на доказателства, и средство за защита на правата му като пострадал от деянието предмет на обвинителния акт. Тези обстоятелства в известна степен го правят заинтересован от изхода на делото, поради което и съдът следва да преценява показанията му внимателно и след съпоставяне с останалия събран доказателствен материал.
В показанията си Д. твърди, че почиствал двора си, когато автомобил спрял на пътя след завоя.Тъй като това създавало опасност за другите преминавайщи автомобили отишъл да каже на водача на автомобила да премести колата си. Последвал разговор между него и водача на автомобила, който без да бъде предизвикан от пострадалия му казал:“този път да не е твой“, „за какъв се взе, този път да не е частен“, след което му нанесъл удар с юмрук в областта на челюстта.От удара Д. паднал,а водача на автомобила извикал на спътничките си да бягат, качили се в автомобила и напуснали мястото.
Съдът кредитира показанията на пострадалия, като ги намира за последователни, логически свързани и непротиворечиви относно времето и мястото на извършване на деянието, относно механизма на същото, респ. авторството на деянието.
Св.Д.а също потвърждава, че автомобила е бил спрян така, че е пречел на движението, като посочва, че първа е излязла и говорила с водача, който преместил автомобила. Показанията на св.Д.а, съдът намира за обективни и безпристрастни и несъдържащи противоречия, още повече че св.Д.а е тази която се е обадила на спешния тел.112 и описала какво се е случило по инкриминираното време и място.
Показанията на пострадалия и св.Д.а категорично се потвърждават и от заключението на видео-техническата експертиза.
Съдът кредитира и показанията на св.И.а, в частта, от която се установява, че е предоставила през месец май 2020 г. лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ ***, собственост на фирмата и на св.В.а, майка на подсъдимия, както и че е сключила с него граждански договор, за да събира инкасо и управлява лекия автомобил.
Съдът кредитира и показанията на св.Златев, който макар в хода на съдебното следствие да не си спомня нищо за настъпило на 15.06.2020 г. ПТП в района на кръстовището на бул.“Република“ с ул.“Младежка“ / в близост до МОЛ Делта планет /, в прочетените му по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания, дадени в хода на досъдебното производство е заявил, че е снел самоличността на водачите – участници в ПТП-то, като проверил документите им за самоличност и документите на автомобилите, които са управлявали. Посочва, че втория участник в произшествието бил лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№***, собственост на „Маникам“ЕООД, управляван от подс.Й. В..
Подсъдимият В. дава кратки обяснения, в които заявява, че на процесната дата е бил в дома 3 си с родителите и брат си, имали празник. Отрича да е управлявал автомобила на инкриминираната дата.
При преценка обясненията на подсъдимия, съдът съобрази двойствената им природа – като гласно доказателствено средство и като основно средство за защита в хода на наказателното производство.
Обясненията му се опровергават от показанията на пострадалия и св.Д.а, които с Протоколи за разпознаване на лица и предмети /стр. 80,84 от ДП/ категорично са разпознали подсъдимия В. като лицето, нанесло ударите на пострадалия Д. на посочената дата и място в областта на лицето.
С оглед на изложеното, съдът счита, че обясненията на подсъдимия не се подкрепят от наличната доказателствена съвкупност и остават изолирани. Ето защо, съдът ги приема като изградена защитна версия, която остана недоказана.