Решение № 295 от 09.08.2019, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. Троян, 09.08.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд първи състав на десети юли две хиляди и деветнадесета година в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

Секретар: Ценка

Банчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

89 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК , предявен от С.З.В., ЕГН **********, адрес: ***, ***** чрез адв. К.Д. ***, против „*****

БГ“ ЕАД, ***** гр. София 1336, район ******, представлявано от Я.Й.О.П.Я.П,

Б.Р.с цена на иска 4290.36 лева.

С определение № 293 от 25.06.2019г. съдът е прекратил частично иска, в частта на сумата124.19лв., представляваща публични държавни вземания, поради оттегляне на иска в тази част.

В

ИМ се твърди, че с покана за доброволно изпълнение с изх. № 19261/22.10.2018г. по изп. д. № *** на ЧСИ Р.Д. ищецът е поканен доброволно да изплати сумата от 1490.57 (хиляда четиристотин и деветдесет и петдесет и седем)лв., представляваща главница, законна лихва в размер на 520,29 (петстотин и двадесет и двадесет и девет)лв. за периода 15.05.2015г. - 22.10.2018г.; сумата 1538.48 (хиляда петстотин тридесет и осем и четиридесет и осем)лв. - неолихвяеми вземания и 150 (сто и петдесет) лв. разноски по изпълнително дело, такси към ЧСИ в размер на 72.80 (седемдесет и два и осемдесет) лв., такса за изпълнение на парично вземане от 394.03 (триста деветдесет и четири и три)лв., както и публични вземания в размер на 124.19 (сто двадесет и четири и деветнадесет)лв., или общо 4290.36 (четири хиляди двеста и деветдесет и тридесет и шест)лв. Изпълнителният лист е издаден на 30.01.2012г.

, като в него е отбелязано, че се издава въз основа на заповед за изпълнение № 1032 от 20.12.2011г. по

ЧГД № 1416/2011г. по описа на PC - *****. Заповедта е получена от ищеца на 22.12.2011г., срещу нея не е подадено възражение в срок, поради което тя е влязла в сила на 05.01.2012г.

В молбата се сочи, че съгласно разясненията по т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, както и неговото издаване, не прекъсват давността. Не я прекъсва и образуването на изпълнително дело и връчването на покана за доброволно изпълнение. Давността по чл. 116, б. „в" ЗЗД се прекъсва само с предприемането на което и да е изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ. Това тълкуване дава основание на ищеца да счита, че датата на влизане в сила на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителен лист от 30.01.2012г., е моментът, от който започва да тече погасителна давност. Предвид което ищецът счита, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., давността за изпълнение на вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече на 05.01.2012г. и е изтекла на 05.01.2017г.

Твърди се, че първото действие по принудително изпълнение, което е предприето срещу длъжника по изпълнителния лист, е от 10.02.2017г., когато по искане на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е наложена възбрана върху недвижим имот с идентификатор ***** по КККР на гр. ****** и върху прилежащите му сгради, съответно с кадастрални номера *** и ******, както и ПИ с идентификатор *****, всичките собственост на длъжника. Посочено е, че не е ясно в рамките на кое производство са наложени тези обезпечителни мерки, тъй като първото, за което ищеца е уведомен, е изп. д. № 2***** при ЧСИ Р.Д.

Ищецът твърди, че вземането, обективирано в изпълнителен лист от 30.01.2012г., е погасено по давност, тъй като кредиторът е бездействал до 10.02.2017г., когато са наложени посочените по-горе възбрани. Твърди, че погасяването на вземането е изцяло вследствие на бездействието на кредитора, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който оспорва изцяло изпълнението.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че вземането му, обективирано в изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение № 1032 от 20.12.2011г. по ЧГД № *****, за сумата 1

490.57 / хиляда четиристотин и деветдесет лева и петдесет и седем стотинки/ лева, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски паричен кредит с № ******* от 20.02.2009г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2011г. до окончателното й изплащане, сумата 364.00 / триста шестдесет и четири/ лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.01.2010г. до 15.03.2011г., сумата 280.92 / двеста и осемдесет лева и деветдесет и две стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2010г. до 28.11.2011г., сумата 42.71 / четиридесет и два лева и седемдесет и една стотинки/ лева - разноски по делото за платена държавна такса и 100.00 – сто лева юрисконсултско възнаграждение, е погасено по давност.

Подаден е отговор от ответното дружество, което се легитимира като цесионер на процесните вземания.

Ответникът изцяло оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

В отговора е посочено, че на 23.03.2012г., въз основа на издадения изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело № 20128720400475 по описа на ЧСИ ***. Към този момент не е било прието ТР № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, което отменя постановките, приети и действали задължително за съдилищата с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на ВС. Ответникът излага, че до приемане на цитираното ТР, постановките на Постановление № 3 са действали и следва да се зачетат в настоящия случай, с оглед на което да се приеме, че образуването на ИД прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече.

В отговора е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като на ответното дружество се присъдят направените разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си-адв.К.Д. ***, който поддържа заявената претенция и прави искане същата да бъде уважена. Адв.Д. е представил писмена защита, в която е изложил подробно своите доводи в подкрепа на искането.

За ответното дружество в съдебно заседание не се явява законен представител или пълномощник. По делото е постъпила молба от ответника, чрез пълномощника юрисконсулт К.Т., в която е взето становище по същество, мотивирано е искането да бъде отхвърлен предявения иск и на ответното дружество да бъдат присъдени направените в производството разноски.

По допустимостта на предявения иск:

Искът с правно основание чл. 439, ал.

1 ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. От значение са само фактите, настъпили след постановяване на съдебния акт по отношение на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Затова и страните по него трябва да са длъжник и взискател. Безспорно е, че ищецът е длъжник, а ответникът – взискател за сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай длъжникът се позовава на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание - изтекла погасителна давност. Налице е правен интерес от предявяне на иска. Предвид изложеното съдът приема, че искът е допустим.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори по делото, че по ч.гр.д. № 1416 по описа на Троянски районен съд за 2011 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ищеца за сумата 1

490.57 /хиляда четиристотин и деветдесет лева и петдесет и седем стотинки/ лева, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски паричен кредит с № *** от 20.02.2009г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата 364.00 /триста шестдесет и четири/ лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.01.2010г. до 15.03.2011г., сумата 280.92 / двеста и осемдесет лева и деветдесет и две стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2010г. до 28.11.2011г., сумата 42.71 / четиридесет и два лева и седемдесет и една стотинки / лева- разноски по делото за платена държавна такса и 100.00 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение, въз основа на която заповед е издаден изпълнителен лист от 30.01.2012 г.

Не е спорно, че въз основа на изпълнителния лист на 23.03.2012г. е образувано изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ Д.Ц..

По делото се спори между страните от кога е започнала да тече погасителна давност и в тази връзка - прекъсва ли се давността от образуването на изпълнително дело, съгласно постановките, възприети в ППВС № 3/1980г. или следва да се зачете приетото в ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС. В т.10 на цитираното ТР № 2 от 26.06.2015 г. е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, както и неговото издаване, не прекъсват давността. Не я прекъсва и образуването на изпълнително дело, връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки и набавяне на документи. Прието е, че давността по чл.

116, б. „в" ЗЗД се прекъсва само с предприемането на което и да е изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ.

Ищецът твърди, че погасителната давност е започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист - 30.01.2012 г. Позовавайки се на приетото в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., ищецът счита, че погасителната давност е изтекла на 05.01.2017г., тъй като в процесния период не са предприемани срещу длъжника изпълнителни действия, а такова действие е предприето едва на 10.02.2017г., когато е наложена възбрана върху притежавани от ищеца недвижими имоти.

Ответникът, чрез юрисконсулт Т., оспорва това твърдение, като счита, че до датата на приемане на цитираното ТР - 26.06.2015г., е било в сила ППВС № 3/18.11.1980г., според което от образуване на изпълнително дело погасителна давност не тече независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Предвид което счита, че датата, на която евентуално би се погасило изпълнението на вземането по давност, при липса на извършени изпълнителни действия спрямо длъжника, е 26.06.2020г.

Видно е, че по изпълнително дело № 2***** по описа на ЧСИ Д.Ц., образувано на 23.03.2012г., има предприето действие по принудително изпълнение на 01.02.2017г., когато е наложена възбрана върху недвижим имот с идентификатор ****** и върху прилежащите му сгради, съответно с кадастрални номера ***** както и ПИ с идентификатор *****, всичките собственост на длъжника, като възбраната е вписана в Служба по вписвания гр**** по № 54 от 10.02.2017г. Поради подадена молба за връщане на издадения изпълнителен лист от страна на ответника-взискател по изпълнителното дело, последното е прекратено, като ЧСИ Д.Ц. е уведомила Служба по вписвания гр***** с писмо изх.№ 5266/19.09.2018г., че е вдигната наложената възбрана върху недвижимия имот.

На 17.10.2018г. е образувано изп.д. № 2****** по описа на ЧСИ Р.Д., по което е наложена възбрана върху посочените недвижими имоти.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

В мотивите на приетото в т.10 от цитираното ТР № 2/2015г. е посочено, че приетите в съдебната практика преди 1991 г. разрешения за прекъсване на давността с образуване на изпълнително производство са се основавали на съществувалите задължения на органите по принудително изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на социалистическите организации като кредитори, които съображения са в основата на ППВС № 3/80 г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното върховните съдии са приели, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила.