Решение № 1236 от 07.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1236 гр. София, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000500689 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С Решение № 3640/07.12.2022 г., постановено по гр.д. № 4778/2022 г. по описа на СГС, І-14 състав, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъден да заплати на В. Е. И. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сума в размер на 55 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 26.07.2021 год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 01.03.2022 год. до окончателното изплащане на вземанията като претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 55 000 лв. до предявения размер от 100 000лв. като неоснователна. Съответно с решението си съдът е разпределил между страните разноските по делото.

Срещу така постановеното решение, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 12.12.2022 г., а въззивната жалба е подадена на 16.12.2022 г. ) и в неговата отхвърлителна част за сумата от 45 000 лв., от ищцата по делото е постъпила въззивна жалба, подадена чрез процесуален представител адвокат С. Н. с надлежно учредена представителна 1 власт с пълномощно приложено по първоинстанционното дело на л.4.

Поддържа се, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано.

Твърди се, че първоинстанционният съд е нарушил принципа на справедливостта, съответно чл.52 ЗЗД. Поддържа се, че присъденото застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди се явява крайно занижено. Твърди се, че при прилагане на критерия за справедливост в определяне размера на обезщетението, съгласно чл.52 от ЗЗД, първоинстанционният съд в недостатъчна степен е възприел претърпените и търпими от ищцата действителни неимуществени вреди, страдания и неудобства във времеви аспект, продължителността им.

Развиват се подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в отхвърлителната му част за сумата от 45 000 лв. и да постанови друго, с което да присъди още сумата от 45 000 лв., ведно със законната лихва от 26.07.2021 г. Претендират се разноските и пред двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Отговорът е депозиран чрез адвокат Д. Х. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към първоинстанционното дело-л.42.

Оспорва въззивната жалба, като в същата се развиват подробни съображения по съществото на спора. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба, да потвърди решението в обжалваната му част и да присъди на въззиваемата страна направените от нея разноски.

С оглед така очертания предмет на въззивното производство, решението и в осъдителната му част за присъдено застрахователно обезщетение в размер на 55 000 лв., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. е влязло в сила на 13.01.2023 г. като необжалвано.

В съдебно заседание въззивницата-ищца чрез процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната жалба. Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание въззиваемият - ответник чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я 2 остави без уважение по подробно изложените в отговора аргументи. Не претендира разноски.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от В. Е. И. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 55 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както следва:

На 26.07.2021 г., около 09,50 часа, в гр. София по бул. «Околовръстен път» с посока от бул. «Ал.Малинов» към ул. «Ресен», се е движил мотоциклет «Хонда Хорнет» с рег. № ********, с валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/22/121001233148, валидна до 30.04.2022 г. На задната седалка на мотоциклета като пътник пътувала ищцата В. И..

Мотоциклетът бил управляван със скорост от порядъка на 62 км/ч. При приближаване на сградата с № 143 вдясно, мотоциклетът се е движил в близост до единичната непрекъсната линия, отделяща пътното платно от локалното вдясно от него, или върху нея. Когато е бил на разстояние около 20-21 метра от разделителния остров, водачът го е възприел и реагирал с екстрено спиране, задействайки спирачната уредба на мотоциклета, при което са отложени спирачни следи с дължина 7,60 метра. Мотоциклетът се удря с предната си част с непогасена скорост от порядъка на 52 км/ч с челен кос удар по бордюра на лявата странична част на разделителния остров, в 3 резултат на което се плъзга по него и преобръща на лявата си страна и с плъзгане по асфалта се придвижва на 28 метра и установява на мястото където е регистриран - напреко на надлъжната ос на пътното платно и с предна част насочена наляво. В резултат на горното, ищцата е отхвърлена и пада на асфалта, в пряка причинна връзка от което получава комбинирана травма на дясната глезенна област и лумбалните прешлени довела до: открита фрактура заедно с луксация на талуса (скочната кост, непосредствено под глезенната вилка), фрактура на медиалния малеол (вътрешният глезен) и фрактура на телата на Л3 и Л5 и на транверзалния (напречния) израстък на Л4.

Вина за настъпване на произшествието има водачът на мотоциклета, който е самокатастрофирал без други участници в движението и наличието на препятствия на пътното платно, на осветен участък от пътното платно, при които условия ако се беше движил по коя да е лента за движение на пътното платно и беше наблюдавал пътната маркировка по него, не би допуснал настъпване на произшествие.

Непосредствено след ПТП ищцата постъпва за болнично лечение в УМБАЛ „Св.Анна“, където пролежава седем дни, до 03.08.2021 г.

Осъществена е спешна оперативна обработка на откритата рана в областта на дясна глезенна става, като най-пострадалата талусна кост е била наместена в нормалното й анатомично положение под глезенната вилка, а на фрактурите на същата кост, както и на вътрешния глезен са били поставени импланти - 3 винта и две игли. Поставен е външен фиксатор за 40 дни, устройство от два метални кръга с игли минаващи през костите в по-отдалечени места.

Ищцата е изписана за домашно-амбулаторно лечение, съпроводено с консервативно лечение с медикаменти и носене за срок от два месеца на корсет по отношение на фрактурите на лумбалните прешлени.

На 14.09.2021 г. ищцата постъпва за втори път в болница, където пролежава три дена, като по време на болничния престой е отстранен външния фиксатор и иглите от него.

Ищцата е била в болнични 69 дни, като на работа се е върнала шест месеца след произшествието. В продължение на 6 месеца ищцата е търпяла болки с различна интензивност, от силни през първия месец, до слаби в края на периода. Страданията й са били свързани не само с понасяната болка, но и 4 с необходимостта да не се натоварва десния долен крайник почти три месеца, да се ползва проходилка през това време, както и лумбален корсет за два месеца. Вещото лице, изготвило заключението по допусната СМЕ установява, че пълно анатомично и функционално възстановяване след фрактура с луксация на глезенна става и допълнителната фрактура на вътрешния глезен е невъзможно, но лечението е постигнало своята цел-да се стабилизира глезенната област, да не допусне инфекция при откритата фрактура, да не се допусне скъсяване на крайника и да може ищцата да се върне на работа.

Горните обстоятелства безспорно се установяват с неоспорените от страните заключения на САТЕ и СМЕ, приети пред първоинстанционния съд, както и от приетите писмени доказателства.

От разпита на вещото лице К. в проведеното на 17.10.2022 г. открито съдебно заседание, се установява, че в момента състоянието на глезенната става е лошо, стои в порочно положение, дори и силово не може да бъде повдигнато стъпалото до неутрално положение. Касае се за тежка травма на става и не са редки случаите и при добросъвестно проведена рехабилитация, резултатите да не са сполучливи. Вещото лице установява, че късната прогноза не е благоприятна, тъй като ходенето в момента е на пръсти за единия крак и съответно накуцване с него.

За установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди, пред първостепенния съд, са събрани свидетелските показания на П. П. П., която установява, че е присъствала на самото ПТП, когато ищцата получила тежко счупване на десния крак. Свидетелката установява, че посещавала ищцата всеки ден, тъй като тя била на легло, обездвижена, като първоначално била с памперс. Започнала да се движи с проходилка за около три месеца. Ищцата започнала да работи от дома си в края на м.октомври, началото на м.ноември.

Преди произшествието ищцата била активен спортист, ходела на разходки по планините, често спортувала, но след инцидента вече не може, което се отразява на психическото й състояние, като изпада в депресивни състояния, не й се говори. Свидетелката установява случай на тежки емоционални състояния на ищцата, на които е ставала очевидец-събуждане през нощта, плач, дни в които не е искала да разговаря с никой. Когато започнала да ходи на работа, използвала отначало патерица. По време на проведеното домашно лечение, ищцата е спазвала всички лекарски предписания, ходела е на 5 контролни прегледи, ходи и все още ходи на рехабилитация в кв.Драгалевци.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 55 000 лв., при съобразяване характера на претърпените телесни увреждания, проведеното лечение, времето на търпените болки и страдания, както и остатъчни трайни увреждания.

Пред настоящата съдебна инстанция са събрани нови писмени доказателства, установяващи актуалното здравословно състояние на ищцата и е прието заключение на СМЕ, от които се установява, че получените по време на процесното ПТП увреждания - фрактури са зараснали, а остеосинтезните винтове поставени при оперативното лечение не са извадени. Установява се обаче, че е стартирал дегенеративен процес както на ставната повърхност на медиалния малеол, така и на талусната кост като цяло. Вещото лице установява, че установените от медицинските документи изменения в дясната глезенна става на ищцата, са началото на характерния артрозен процес, усложнение след тежки травми засягащи целостта на която и да е става, но особено отчетливо изразен в носещите тежестта на тялото стави на долните крайници, каквато е и глезенната става. Прогнозата за в бъдеще при такива тежки травми, каквато е конкретната при ищцата, е неблагоприятна, в смисъл че каквито и мерки да се вземат в бъдеще се стига до пълната загуба на хрущяла и до опиране на деформираните оголени краища един в друг, което генерира силна болка и налага оперативно лечение, или оперативна смяна на цялата става с изкуствена такава или оперативно артродезиране, при което ставата се обездвижва в сравнително благоприятно неутрално положение, при което болката утихва. Вещото лице установява, че това ще настъпи със сигурност, но не може да се посочи като време кога ще настъпи този краен завършващ етап от развитието на дегенеративния процес. Фактори, които могат да забавят процеса са намаляване на теглото, липса на претоварване на долния крайник.