Решение № 128 от 02.04.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. П., 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230101269 по описа за 2025 годИ. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Ищецът – „А. Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „В.” № 146, ЕИК ***, твърди, че между „К.“ ЕАД (като кредитодател) и ответницата (като кредитополучател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 2993834 от 16.06.2024 г. Поддържа, че по силата на този договор кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата от 4 500 лв. (2 300,81 евро) – главница, като е била уговорена и възнаградителна лихва. Пояснява, че кредитните задължения е следвало да бъдат погасени от кредитополучателя на месечни вноски, разписани в нарочен погасителен план, с краен падеж на 10.06.2026 г. Изтъква, че между него (като поръчител) и ответницата (като потребител/клиент) на 16.06.2024 г. е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство относно обезпечаване на този кредит, срещу заплащане на възнаграждение от 4 321,51 лв. (2 209,55 евро) Посочва, че между него (като поръчител) и кредитодателя (като кредитор) също е бил сключен договор за поемане на поръчителството. Заявява, че е погасил дълга към кредитодателя, тъй като ответницата не е изпълнила задълженията си в тази връзка. Смята, че по този повод същата му дължи: 4 206,14 лв. (2 150,57 евро) – за главницата по кредитната сделка;

453,12 лв. (231,68 евро) – за договорната лихва по кредита, начислена за периода от 11.08.2024 г. до 01.04.2025 г.; 49,93 лв. (25,53 евро) – за мораторната лихва, начислена върху главницата по кредита, за периода от 11.09.2024 г. до 01.04.2025 г.; 196,87 лв.

1

(100,66 евро) – за неплатената част от главницата по поръчителския договор, както и 17,72 лв. (9,06 евро) – за мораторната лихва върху неплатената главница по договора за поръчителството, начислена за периода от 11.09.2024 г. до 01.04.2025 г. Уточнява, че за визираните вземания е била издадена заповед по чл. 410 ГПК, срещу която ответницата е депозирала възражение. Иска дължимостта на вземанията да бъде призната за установена, ведно със законната лихва върху главницата по кредитния договор, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.04.2025 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответницата – И. К. К., с настоящ адрес в с. М., общ. П., ул. „В. К.“ № 6, ЕГН **********, оспорва ищцовите претенции, настоява за отхвърлянето им и за присъждане на възнаграждение в полза на адвоката, който й е оказал безплатна правна помощ в настоящото и в заповедното производство. Излага доводи, че договорът за поръчителството е нищожен.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):

Предмет на разглеждане са установителни искове по:

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – относно вземането за главницата по кредита;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – относно вземането за договорната лихва по кредита;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за мораторната лихва по кредита;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД – относно вземането за неплатената част от главницата по поръчителския договор;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно вземането за мораторната лихва върху неплатената част от главницата по договора за поръчителство.

Вземанията по тези искови претенции попадат в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 414/30.05.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 714/25 г. на Районен съд – гр. П..

Ответницата (като длъжник) е възразила срещу заповедта, при условията на чл.

414 ГПК, поради което ищецът (като заявител в заповедната процедура) е предявил установителни искове за съществуването на оспорените вземания.

Ето защо и обсегът на сегашното дело включва проверка на предпоставките от фактическите състави, пораждащи търсените задължения, и съобразяването им на фона на установените обстоятелства и приложимия закон.

Уважаването на исковете, поставени за решаване, е детерминирано от 2 кумулативното наличие на съответните предпоставки, произтичащи от цитираните погоре разпоредби, а именно:

- По исковете, свързани с вземанията по договора за кредит – 1/ облигационно правоотношение, създадено между ответницата (кредитополучател) и кредитодателя по силата на твърдения договор за кредит, от който за първата са възникнали задължения за заплащане на сумите, отнасящи се до главницата, възнаградителната лихва и мораторната лихва по този кредит; 2/ погасяване на задълженията от ищеца, в качеството му на поръчител, въз основа на сочения договор за поръчителство; 3/ покана до длъжника за възстановяване на платените суми и 4/ непогасяването им от последния.

- По иска за неплатената част от главницата по поръчителския договор – 1/ облигационно правоотношение, създадено между ищеца (като поръчител) и ответницата (като клиент/потребител) по силата на договора за поръчителството, от който за последната е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като неизплатена част от главницата по тази сделка; 2/ настъпване на падежа за плащането на визираното задължение и 3/ непогасяване на това задължение.

- По иска за мораторната лихва върху неплатената част от главницата по договора за поръчителство – 1/ съществуването на този главен дълг, чийто падеж е настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено задължение.

Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните предпоставки по всеки от исковете, а на ответницата – погасяването на задълженията.

Копие на сочения от ищеца кредитен договор е приобщено към доказателствения материал и от съдържанието му е видно, че:

- „К.“ ЕАД, действащо като кредитодател, се задължава да предостави на ответницата, в качеството й на кредитополучател, паричен кредит от 4 500 лв.

(2 300,81 евро), при годишен процент на разходите от 21,25 %.

- Уговорена е била и възнаградителна лихва, с годишен лихвен процент от 19,42 %.

- Срокът за погасяването на кредита е 24 месеца и изтича на 10.06.2026 г.

Копие от поръчителския договор също е част от доказателствата и от него допълнително се изяснява, че:

- Ищцовото дружество е гарантирало към „К.“ ЕАД изпълнението на задълженията на ответницата, произтичащи от кредитния договор.

- За тази услуга ответницата следва да заплати на ищеца възнаграждение от 4 321,51 лв. (2 209,55 евро), посредством 24 месечни вноски, с фИ.лен срок до 10.06.2026 г.

- Плащането на възнаграждението на гаранта може да се прави и към 3 кредитодателя, за което поръчителят го овластява.

От справка, направена от съда, съгласно чл. 23, ал. 6 във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по партидата на дружеството ищец, на интернет-страницата на Търговския регистър при Агенцията по вписванията, става ясно, че неговият едноличен собственик на капитала е кредитодателят „К.“ ЕАД.

Според приложеното към исковата молба писмено „уведомление“ от 08.04.2025 г., изхождащо от ищцовото дружество и адресирано до ответницата, първото е заплатило на кредитодателя задълженията на последната, касаещи главницата, договорната лихва и мораторната такава по кредитната сделка, претендирани в сегашното съдебно производство.

В контекста на казаното дотук и тъй като ищцовото дружество извежда материалноправната си легитимация на кредитор спрямо търсените вземания от сключения с ответницата договор за поръчителство, от основополагащо значение за изхода от делото е дали този договор е валиден.

Когато валидността на един договор е от значение за решаване на друг правен въпрос (например за дължимостта на претендирани вземания), съдът е длъжен да се произнесе по нея в мотивите на решението както при направени изрични възражения, така и когато няма такива възражения, но порокът произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (съобр. мотивите и диспозитива на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).

За да е валидна една правна сделка, тя трябва да съответства на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД). Изискването правните сделки да кореспондират с добрите нрави, за да бъдат валидни, предполага известна еквивалентност на насрещните престации на страните, когато става дума за един двустранен договор. Явното несъответствие в престациите е основание за извода, че добрите нрави са накърнени, което води до нищожност (вж. Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/08 г., І г. о. на ВКС, Решение № 615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/09 г., ІІІ г. о. на ВКС и Определение № 126/27.01.2014 г. по гр. д. № 903/12 г., IV г. о. на ВКС). И.че казано, когато съществува очевидна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.

Конкретният казус се отнася до потребителски паричен кредит на неособено висока парична стойност (4 500 лв. /2 300,81 евро/) и за неособено дълъг времеви период (24 месеца). Кредитополучателят е физическо лице, встъпило в тази облигационна обвързаност, с цел задоволяване на лични нужди от парични средства, докато кредитодателят е търговец, които сключва такива договори по занятие (т. е. те са част от професионалната му търговска дейност). Възнаграждението (4 321,51 лв.

/2 209,55 евро/), което кредитополучателят трябва да плати на поръчителя за обезпечението на кредита, представлява 96,03 % от кредитната сума. Гаранцията за 4 изпълнението на задълженията на кредитополучателя се предоставя от търговско дружество, което не само е одобрено от кредитодателя, но се явява и такова, което напълно се контролира и управлява от него, като дори той има право да приема плащанията на възнаграждението на поръчителя.

Тези характеристики на договорната връзка между страните, преценени на плоскостта на гореочертаните принципни положения, ясно насочват, че поръчителският договор е натоварен с функции, излизащи извън присъщия му ефект да обезпечи покритие на риска от неплащане на задълженията на кредитополучателя, срещу което последният да плати на поръчителя разумна цена. Цената, уговорена в тази връзка, не е съизмерима с риска, който носи поръчителят, а създава реални предпоставки за неоснователното му обогатяване, както и за такова на кредитодателя.

Последното води до логичната констатация, че така пряко се нарушава принципът на справедливостта, което е в директна колизия с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.

1, предл. 3 ЗЗД.

Нищожността на договора за поръчителство, на който ищецът базира предявените искови претенции, означа, че те няма как да бъдат уважени.

Допълнително основание за отхвърлянето на исковете, свързани с договора за кредит, е и обстоятелството, че всъщност липсват сигурни доказателства ищецът реално да е платил на кредитодателя задълженията на ответницата по кредита. Както беше споменато, в тази насока единствено се представя писмено изявление, изхождащо от самия ищец. То представлява частен свидетелстващ документ, съставен от страната, за която удостоверява изгодни факти, поради което доказателствената му стойност никак не е достатъчна за провеждане на пълно доказване на съответните фактически данни.

2. По съдебните разноски:

Неоснователността на исковете предоставя право на съдебни разноски само на ответницата (чл. 78, ал. 3 ГПК), но тя не е ангажирала доказателства за извършването на такива.

Ответницата е получила безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) и в исковото, и в заповедното производство. На адвоката, който я е предоставил – Б. Б.