Решение № 129 от 10.06.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Кърджали, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20225140200398 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2200032 от 11.03.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „*******” ЕООД гр.Кърджали, ул.„********“ № **, с ЕИК **********, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят „*******” ЕООД гр.Кърджали намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че АУАН и наказателното постановление са съставени при допуснати съществени процесуални нарушения. В случая дадените от контролните органи предписания следвало да се изпълнят най-късно до 07.01.2022 г., като на практика от следващия ден 08.01.2022 г. работодателят вече бил в нарушение. Затова посочената дата в акта – 11.02.2022 г., и в атакуваното постановление – 10.01.2022 г., била неправилно определена. Така било допуснато нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.9 от ЗАНН, като освен това, в АУАН и наказателното постановление били посочени две различни дати. Визираната дата на нарушението не подкрепяла обвинителната теза, че тогава е осъществено претендираното от органа административно нарушение. Съставеното наказателно постановление с посочените недостатъци препятствало санкционираното лице да узнае в какво нарушение се обвинява. На следващо място, жалбоподателят излага съображения, че не е осъществил процесното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, тъй като трудовото възнаграждение на работника С.М.С. било изплатено. При проверката същият 1 представил доказателства за това, като удостоверения за изплатени възнаграждения по месеци, от които било видно, че на С.С. са платени дължимите й трудови възнаграждения, като са й начислени и съответните осигуровки. Възнаграждението на работника било изплащано чрез издаване на платежен фиш, но при прекратяване на трудовия договор, С.С., която имала достъп до бюрото за съхранение на документите, взела втория екземпляр на фишовете. Затова моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като му се присъдят и направените разноски по делото.

Жалбоподателят в съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по всички изложени в нея съображения. Моли за отмяна на атакуваното постановление, като претендира и за разноски по делото. Жалбоподателят е депозирал и допълнително писмено изложение, в което също изтъква доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Сочи, че към момента на извършване на проверката и издаване на предписанията към работодателя, трудовото правоотношение с работника С.С. било прекратено. В такива случаи според съдебната практика се касаело за имуществени спорове с гражданскоправен характер между работници и работодатели. Тези спорове следвало да се разрешават по исков ред пред граждански съд. Като дала предписание да се изплати трудово възнаграждение на работник по прекратено трудово правоотношение, ДИТ гр.Кърджали излязла извън рамките на своята компетентност, тъй като този спор трябвало да се реши по исков ред. В подкрепа на това оплакване на жалбоподателя била константната практика на ВАС.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Сочи, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установила материалната и процесуална законосъобразност на проведената административнонаказателна процедура. При извършената проверка се установило, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му с протокол предписания, липсвали доказателства за изплащане на трудовите възнаграждения на работника. Надлежно било описано и нарушението, съответно периодът, в който жалбоподателят бездействал. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА ГИТ. Процесуалният представител е депозирал и писмена защита по делото, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.01.2022 г. свидетелите Е.Ю., Н.Н. и И.С. – инспектори в ДИТ гр.Кърджали, извършили последваща проверка по документи за спазване на трудовото законодателство на жалбоподателя „*******” ЕООД гр.Кърджали. Документите били представени в ДИТ гр.Кърджали от управителя на дружеството – К.А.Т.. Проверявано било изпълнението на 2 предписания, дадени с Протокол № ПР2139583/10.12.2021 г. С предписание под т.9 от протокола, дадено на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ, работодателят „*******” ЕООД бил задължен да изплати в установените срокове трудовото възнаграждение за месец септември 2021 г. в размер на 485.78 лв. на С.М.С., назначена с трудов договор № */23.09.2020 г., прекратен на 29.11.2021 г., съгласно чл.128, т.2 от КТ. Даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил 07.01.2022 г. Служителите на ДИТ гр.Кърджали установили, че горепосоченото предписание не е изпълнено от жалбоподателя в срок. До приключване на проверката не били представени документи, удостоверяващи изпълнение на даденото предписание по т.9 от Протокол № ПР2139583/10.12.2021 г. Това обстоятелство било потвърдено от управителя на дружеството-жалбоподател в писмени обяснения от 10.01.2022 г. и 11.02.2022 г., както и от работника С.М.С. в декларация от 12.01.2022 г. В представените пред контролните органи платежна ведомост за заплати на „*******” ЕООД за месец септември 2021 г. и извлечение (фиш) с начисления и удръжки на работника за същия месец, не се съдържали данни за изплащане на дължимото трудово възнаграждение.

По повод така установеното нарушение, на 11.02.2022 г. срещу „*******” ЕООД гр.Кърджали бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в ДИТ гр.Кърджали в присъствието на управителя на дружеството, който го подписал и получил без възражение. На 11.03.2022 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ наложил на „*******” ЕООД гр.Кърджали административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Е.Ю., Н.Н. и И.С.; Акт за установяване на административно нарушение от 11.02.2022 г., чиято доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ не бе оборена;

Протокол за извършена проверка с № ПР2139583/10.12.2021 г.; Протокол от 10.12.2021 г. за съобщаване на основание чл.61, ал.1 вр. чл.18а, ал.7 от АПК; Протокол за извършена проверка с № ПР2200550/11.02.2022 г.; Обяснение от 10.01.2022 г.; Обяснение от 11.02.2022 г.; Декларация от 12.01.2022 г.; Протокол за приемане на документи от 10.01.2022 г.; Трудов договор № */23.09.2020 г.; Уведомление по чл.62, ал.4 от КТ; Платежна ведомост за месец септември 2021 г.; Платежен фиш за месец септември 2021 г.; Отчетна форма за месец септември 2021 г.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 10.01.2022 г., както и другите приети по делото писмени доказателства. При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на Е.Ю., Н.Н. и И.С., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те дават подробни сведения за извършената проверка и установяват кога и по какъв начин са констатирали неизпълнението на предписанието от страна на жалбоподателя да изплати трудовото възнаграждение за месец септември 2021 г. на работника С.М.С.. Разпитаният по искане на жалбоподателя свидетел Т.Т. не опровергава описаните в наказателното постановление обстоятелства. Той не е възприел и не дава сведения за фактите относими към предмета на доказване, касаещ изплащането на трудовото възнаграждение на С.С.. Свидетелят Т., който е счетоводител на 3 наказаното дружество, заявява, че няма отношение към изплащането на възнагражденията и пред него такива не са плащани на работника. От управителя му било казано само, че документите, като ведомости за заплати, фишове, документи издавани за получаване на детски надбавки, ги нямало в помещението, в което ги съхранявал. Подобно твърдение е нелогично, тъй като ако документите действително липсваха, то нямаше да бъдат представени в деня на проверката.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С процесното наказателно постановление е наложено административно наказание на „*******” ЕООД гр.Кърджали за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Цитираната разпоредба предвижда, че който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. В текста на чл.404, ал.1 от КТ е уредено правомощието на контролните органи на инспекцията по труда, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, да прилагат принудителни административни мерки, в това число и мярката по т.12 - да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и след прекратяване на трудовите правоотношения (каквато е настоящата хипотеза). В тази връзка следва да се отбележи, че даденото от контролните органи предписание по т.9 от Протокол № ПР2139583/10.12.2021 г. има характер именно на принудителна административна мярка, с цел преустановяване на извършено от работодателя нарушение, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. След анализ на доказателствата по делото, съдът стигна до извод, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В случая на „*******” ЕООД гр.Кърджали е било дадено задължително предписание да изплати в установените срокове трудовото възнаграждение за месец септември 2021 г. в размер на 485.78 лв. на С.М.С., назначена с трудов договор № */23.09.2020 г., прекратен на 29.11.2021 г. Това негово задължение е следвало от разпоредба на трудовото законодателство, а именно от чл.128, т.2 от КТ. Даденото предписание не е изпълнено от жалбоподателя в определения срок до 07.01.2022 г., което обстоятелство е констатирано при извършената проверка от контролните органи на 10.01.2022 г.

Законосъобразно е определено, че „*******” ЕООД в качеството на работодател е субект на нарушението. Както се посочи, изпълнителното деяние по чл.415, ал.1 от КТ се изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган.

4

Нарушението е с особен субект – работодател или орган по назначаване (по аргумент от чл.404, ал.1, т.12 от КТ), на който е издадено и самото предписание. В конкретния случай, видно от протокола за извършената проверка, адресат на предписанието е работодателят, т.е.

„*******” ЕООД гр.Кърджали. Няма данни, а и не се твърди това предписание да е оспорено по реда на чл.405 от КТ и от него за жалбоподателя е възникнало задължение да го изпълнени в определения срок. Наложената санкция е минималната по размер, поради което и съдът няма правомощия да я намали, с оглед нормата на чл.27 от ЗАНН.