Решение № 260621 от 05.10.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

Гр. София, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на пети септември две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 713 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са, както следва:

- Първоначално субективно и обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 87 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД от П.И. ЕООД, ЕИК: ******срещу съдружниците в ДЗЗД Т.Т, БУЛСТАТ: ******- Т. ЕООД, ЕИК: ******И Т. ЕООД, ЕИК: ******, както следва: 1. За сумата от 53 148, 12 лева – общо дължим и подлежащ на връщане неусвоен аванс дължим по развален Договор за доставка и строително-монтажни работи от 31.07.2019 година и в размер на допълнително възложени и неизпълнени по силата на устно споразумение СМР от 16.06.2020 година, развалено по реда на чл. 87 ЗЗД, при процентно съотношение 1% за първия ответник и 99% - за втория, съобразно разпределение, уговорено в договор за създаване на гражданско дружество по ЗЗД и 2. За сумата от 46 223,63 лева – неустойка по чл. 49 от Договор за СМР от 31.07.2019 година, при процентно съотношение 1% за първия ответник и 99% - за втория, съобразно разпределение, уговорено в договор за създаване на гражданско дружество по ЗЗД;

- насрещен иск по чл. 92 ЗЗД, предявен от Т. ЕООД, ЕИК: ******срещу П.И. ЕООД, ЕИК: ******за сумата от 51946,09 лева – дължима неустойка по чл. 55 от Договор за доставка и строително-монтажни работи от 31.07.2019 година, дължима поради неизпълнение задължението за заплащане на втора авансова вноска до 20 работни дни от започване на работа, ведно със законната лихва от предявяване на иска и съобразно разпределение, уговорено в договор за създаване на гражданско дружество и

- съдебно възражение за прихващане с правно основание чл. 92 ЗЗД на ответника Т. ЕООД, ЕИК: ****** за сумата от 524,70 лева-дължима неустойка по чл. 55 от договора и съобразно разпределение, уговорено в договор за създаване на гражданско дружество.

Ищецът П.И. ЕООД,

ЕИК: ******твърди, че с ответниците като съдружници в дружество по ЗЗД, на 31.09.2019 година е сключил договор за изработка на СМР, с уговорен краен срок за изпълнение до 30.06.2020 година и междинни срокове за изпълнение по линеен график. Твърди, че ответниците са изпълнили несъществена част от възложената работа и поради голямата забава и на основание чл. 49 от договора, ищецът го е развалил едностранно, без предизвестие, на 28.05.2020 година.

Поддържа и че е заплатил аванс по договора, като след прекратяването ответниците са останали задължени за връщане на разликата между заплатения аванс от 185 902,75 лева с ДДС и усвоените средства /стойността на изпълнените и приети СМР на стойност 74 966,04 лева с ДДС/. Дължима намира, че е уговорената неустойка при прекратяване на договора на основание чл. 49 от същия. По повод описаните вземания ищецът твърди, че на 16.06.2020 година е сключен устен договор за спогодба, с който страните са се съгласили, дължимата сума за неусвоен, заплатен аванс, да се счита като аванс по спогодбата за възложени нови СМР. Твърди и че устното споразумение е развалено от възложителя поради забавено изпълнение, на 25.11.2020 година. До датата на прекратяване сочи, че са изпълнени СМР на стойност 57 788,60 лева. Поради всичко посочено, претендира ответниците да върнат неоснователно получената сума от 53 148,12 лева с ДДС /разликата между заплатения аванс по устното споразумение от 110 936,71 лева с ДДС и изпълнените СМР, възложени с него от 57 788,59 лева с ДДС/.

Исковите претенции са съобразени с участието на двете дружества в ДЗЗД и приетия от тях процент на участие в печалбите и загубите на дружеството.

Изрично, ищецът сочи, че исковата молба, в случай, че се установи, че договорът не е прекратен преди завеждането й, следва да се счита за изявление за разваляне.

Във връзка с възраженията на ответниците сочи, че размерът на авансовата вноска, за която ответниците твърдят, че е в забава, е намален по силата на сключен при условията на чл. 292 ТЗ, между страните анекс, като ответникът не се е противопоставил на сключените анекси към първия договор. Оспорва и да е допуснал забава в плащането на аванса и възникване на вземането за неустойка. Неоснователни намира възраженията за това, че ответниците не са били уведомени за допуснатото от тях неизпълнение, като сочи, че писмата са изпращани на адресите за кореспонденция в договора. Възразява и страните да са постигнали съгласие за спиране сроковете по договора по време на извънредното положение, каквото се изисква по договора, като сочи и че не може да се приеме да е налице и хипотезата на непреодолима сила. Поддържа, че договорът от 2019 година е прекратен едностранно с получаване на нотариалната покана и е сключен нов такъв, макар и устно, за извършване на СМР в същия обект. Счита за неприложима нормата на чл. 83 ЗЗД в хипотезата на неоснователно обогатяване, тъй като вземането по чл. 55 ЗЗД не произтича от договора. Възразява и неустоечната клауза, на която основава претенцията си, да е нищожна.

По насрещния иск – оспорва го като неоснователен, както и възражението за прихващане на другия ответник, като настоява, че е постигнато съгласие за изменение на размера на втората авансова вноска по договора от 2019 година. Настоява, че анексите за изменение на договора са действителни, при спазване необходимата писмена форма, като изпълнителите са се съгласили с тях мълчаливо и в приложение на чл. 292 ТЗ, както и чрез конклудентни действия.

Поддържа и че не е изпаднал в забава и не е възникнало право за ответниците по чл. 55 от договора.

Ответникът Т. ЕООД оспорва исковете. Твърди, че възложените СМР са изпълнени и са на стойност над тези по заплатените аванси и възнаграждения по договора. Твърди забава на кредитора по отношение на задълженията му за заплащане на аванса на две вноски, както и извършени значителни по обем СМР към 25.10.2019 година.

Сочи, че забавата на ищеца е довела до невъзможност за изпълнение задълженията на ответниците, поради материална необезпеченост. Твърди, че не е бил уведомен за констатирани пропуски в изпълнението, като оспорва представената по делото разписка от 24.02.2020 година да е подписана от представляващ дружеството, както и да е отправена до правен субект. Сочи и че забавата в изпълнението на СМР се дължи на обявеното извънредно положение в рамките на два месеца, което е непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ, а ищецът злоупотребява с право.

Поради изложеното оспорва за ищеца да е възникнало правото да развали договора, тоест, не е възникнало и правото на неустойка при прекратяване на облигационното правоотношение. Оспорва да е сключен договор/споразумение на 16.06.2020 година и договорки в този смисъл, сочи че страните са постигнали съгласие да бъде продължено действието на договора и до м. 12.2020 година и значителна част от работата, която е заплатена е изпълнена. Прави и възражение за неизпълнен договор и за прилагане последиците по чл. 83 ЗЗД. Отделно, счита неустойката по чл. 49 от договора за нищожна клауза, поради противоречие с добрите нрави.

Ответникът Т. ЕООД предявява насрещен иск, по който твърди, че ищецът му дължи неустойка за забава плащането на аванса по договора.

Ответникът Т. ЕООД оспорва исковете с абсолютно идентични мотиви. Прави при условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане с негово насрещно вземане за неустойка по чл. 55 от договора в размер на 524,70 лева.

И двамата ответници оспорват посочените от ищеца анекси да ги обвързват, като сочат, че документите не са подписани от техни представители, а в подкрепа на тезата си сочат, че анексите са изпратени 10 месеца след сключване на договора и издаване на фактурите за тях, а сторниране на част от фактурите обясняват с неплащането им в срок и избягване на излишни данъчни задължения. Сочат и че анексите не са изпратени на посочения в договора имейл. Сочат и че ищецът е бил в забава и по отношение на двете авансови вноски, от което произтича правото на неустойка за изпълнителите, като ответниците са издали кредитно известие с оглед избягване дължимостта на ДДС върху незаплатената част от аванса. Намират и че не е налице обедняване, тъй като между страните е съществувала правна връзка. Оспорват не само наличието на споразумение в устна форма, но и уговорени срокове по него, както и неизпълнение от изпълнителите по договора във времево отношение. Поради това оспорват и факта на прекратяване на такова споразумение.

Страните претендират законните последици на осъждането и разноски.

При така заявените факти и съобразно приетия доклад по делото, по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД ищецът носи тежест да докаже:

1./ получаването/обогатяване на ответниците със сумата, заплатена по писмения договор като аванс в претендирания размер, за която сума е възникнало задължение за връщане от страна на ответниците; 2./ постигнато съгласие между страните сумата, която ответниците имат задължение да върнат като неусвоен аванс да послужи като аванс по сключен нов устен договор за СМР; 3./ предмета, страните и съдържанието на устното споразумение; 4./ възникване на задължението за връщане на неусвоения аванс от ответниците - разваляне на писмения договор /установяване на задължението за връщане на сумата от ответниците/ и разваляне на споразумението /по причина виновно неизпълнение на задължение по него/; 5./ упражняване на правото на ищеца да развали договорите, чрез отправяне на изявление до ответника, предоставяне подходящ срок за изпълнение или наличие на някоя от хипотезите на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и възникване в резултат на настъпилото разваляне на правото на ищеца да получи обратно всичко, което е престирал по разваления договор/споразумение /с изключение на стойността на изпълнените СМР по договора и устното споразумение/; 6./ изпълнението на задълженията си по процесния договор/съответно – устното споразумение до развалянето им.

Ответниците носят тежест да докажат възраженията си, вкл. изпълнение на задълженията си във връзка с възникнали по съгласие на страните облигационни отношения по писмен договор от 2019 година, постигнато съгласие за изменение на договора по отношение на уговорените в него срокове за изпълнение, или - евентуално плащане. Носят тежест да докажат и възраженията си за това, че евентуално неизпълнение се дължи на причини, за които е отговорен кредиторът, тъй като не изпълнява свое насрещно задължение по договора или че неизпълнението се дължи на непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.

По исковете по чл. 92 ЗЗД всеки ищец /и направилият възражението за прихващане ответник/ носи тежест да докаже валидна неустоечна клауза, размер на неустойката и твърдените факти, обуславящи възникването й-разваляне на договора по вина на изпълнителя при условията на чл. 49 от договора, съответно – забава на възложителя за заплащане на уговорен аванс, съобразно уговореното в чл. 55 от договора.

Ответникът по насрещните искове носи тежест да докаже възражението си за изменение на договора по отношение на размера на дължимото авансово възнаграждение.

Страните не спорят и поради това фактите, обявени за ненуждаещи се от доказване, съдът приема за установени в процеса, а именно: сключен между ответниците договор за гражданско дружество при дялово съотношение между съдружниците за участие в печалбите и загубите - 1% за Т.

ЕООД, ЕИК: ****** и 99% за Т. ЕООД,

ЕИК: ******; сключен на 31.07.2019 година писмен договор за изработка със съдържанието на представения по делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

С представения договор от 31.07.2019 година страните са обвързани в облигационни правоотношения, като ответниците като изпълнител са се задължили да изпълнят строително-ремонтни дейност /СМР/ по количествено-стойностна сметка /КСС/, неразделна част от договора, по корпуси А, Б и Д /вкл. изграждане на външен асансьор на корпус А/ на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия в гр. Русе. Договорена е обща стойност на СМР от 524 708 лева без ДДС на база единични цени по КСС. В чл. 3 от договора е предвидена възможност за възлагане на допълнителни СМР по протокол и единични цени по КСС. В чл. 5 от договора за ищеца – възложител е установено задължението за плащане на цената за възложената работа, както следва – аванс от 25 % или 131 177 лева без ДДС на две вноски – от 80 000 лева без ДДС до 30 дни от подписване на договора, фактура и подписване на протокол образец № 2 за откриване на строителна площадка и от 51 177 лева без ДДС – до 20 дни от започване работа на обекта, фактура и подписване на протокол за предаване на строителна площадка.