Определение № 30852 от 21.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30852 гр. София, 21.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110174881 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. №

408866/16.12.2024 г., еточнена с молба с вх. № 174187/19.05.2025 г. о т С. И.

К., ЕГН ********** с адрес: Со* чрез адв. А. В. С., сл. адрес; гр. П*, сл. тел.: * e - m a i l : [email protected] срещу

МИНИСТЕРСТВО

НА

ЕНЕРГЕТИКАТА ЕИК * гр. София, ул. „*, представлявано от министъра на енергетиката В*, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД БУЛСТАТ * гр. София, бул.

„В*, представлявано от председателя А* НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, пл. „Н* представлявано от председателя Н*, с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл.2в ЗОДОВ, с който се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от:

6 420.23 лв. шест хиляди четиристотин и двадесет лева и двадесет и три стотинки./ представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на нарушение на правото на ЕС от страна на Софийски градски съд, изразяващо се в нарушение на задължението му по чл. 19 § 2 от ДЕС да осигури ефективна правна защита на ищцата в производствата по гр. д. 8086/2019 г., IV - А състав, в. гр. д. 2170/2024 г.,II-Ж състав, отказвайки да осигури предимството на правото на ЕС, прилагайки чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и от Директива 2006/32/ЕО, поради нарушение на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС и поради нарушаване на задължението по чл. 267 § 1, б. „б" от ДФЕС, нарушение на Народното събрание на Република България и Министърът на енергетиката на изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, чл.

13, т. 1, т. 2 и т. 3 от Директива 2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС да бъдат транспонирани по начин, който да доведе до 1 достигане на предвидените в директивите цели, както и поради приемане на нормативни актове в противоречие на чл. 101 от ДФЕС и чл. 107 от ДФЕС ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба (16.12.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането.

10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушение на правото на ЕС от страна на Софийски градски съд, изразяващо се в нарушение на задължението му по чл. 19 § 2 от ДЕС да осигури ефективна правна защита на ищцата в производствата по гр. д. 8086/2019 г., IV - А състав, в. гр. д. 2170/2024 г., П-Ж състав, отказвайки да осигури предимството на правото на ЕС, прилагайки чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и от Директива 2006/32/ЕО, поради нарушение на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС и поради нарушаване на задължението по чл. 267 § 1,6. „б" от ДФЕС, нарушение на Народното събрание на Република България и Министърът на енергетиката на изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, чл. 13, т. 1, т. 2 и т. 3 от Директива 2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС да бъдат транспонирани по начин, който да доведе до достигане на предвидените в директивите цели, както и поради приемане на нормативни актове в противоречие на чл.

101 от ДФЕС и чл. 107 от ДФЕС, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба (16.12.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищцата е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД суми за топлинна енергия, дялово разпределение и мораторни лихва към тях. Твърди, че при постановяване на решението съдът не е отправил преюдициално запитване, не е приложил правилно Директива 2006/32/ЕО. Твърди, че другите ответници не транспонирали правилно посочената директива, тъй като нямало реален отчет, индивидуален, нямало разбираема фактура, не се защитавали потребителите, нарушено правото на собственост, сумата за дяловото разпределение и сградна инсталация не са били правилни, не е обявена методика за сградна инсталация за нищожна.

В уточнителна молба ищецът уточнява, че нарушението се изразява в това, че СГС не е осигурил ефективна правна защита на ищцата в производствата, посочени в исковата молба, отказвайки да осигури предимството на правото на ЕС, нарушени са базисни елементи от съдържанието на правото на ищцата на ефективна съдебна защита, във връзка с прилагането на чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и от Директива 2006/32/ЕО в контекста на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, както и поради нарушаване на задължението по чл.

267 §1,6. „б" от ДФЕС.

Твърди, че държавата, в лицето на Народното събрание и Министърът на енергетиката, е нарушила изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, изискващ чл. 13, т. 1, т. 2 и т. 3 от Директива 2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС да бъдат транспонирани по начин, който да доведе до достигане 2 на предвидените в директивите цели. Народното събрание е възложило на министърът да приема наредба, регулираща начина на определяне и разпределяне на топлинната енергия между потребители в сгради в режим на етажна собственост, като министърът е приел метод, който противоречи на цитираните директиви и на чл. 101 от ДФЕС и чл. 107 от ДФЕС.

Народното събрание е бездействало и бездейства понастоящем, като не е отстранило извършеното нарушение на правото на ЕС и не урегулира отношенията в съответствие с правото на ЕС.

Иска се отвод на съда. Посочват се кои са критериите за отвод.

В срока по чл.131 ГПК ответникът СГС подава отговор. Изцяло оспорва исковите претенции. Твърди, че съдебен орган не може да отговаря солидарно с орган на изпълнителната власт. Твърди, че СГС не е легитимиран да отговаря за нетранспонирана уредба. Твърди, че не са налице елементите на фактическия състав за отговорност на ответника по иска: 1. Нарушение на норма, която дава частни права на ищеца; 2. Това нарушение да е достатъчно съществено и явно; 3. Пряка причинна връзка между нарушение и вредата.

Твърди, че не са били налице предпоставките по чл.629, ал.3 ГПК за отправяне на преюидицално запитване. Оспорва да са налице вреди. Не са налице доказателства за наличието на претърпяна вреда в размер на 6420.23 лева.

Моли съда са отхвърли исковете. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Не възразява да се изиска и приложи гр.д.№ 8086/2019 г. на СГС и в.гр.д.№ 2170/2024 г. на СГС,

Противопоставя се на исканията да се допускат експертизите.

Възразява да се допускат свидетели.

Възразява да се приема СТЕ, приложено по делото.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът НС подава отговор. Твърди, че искът е недопустим, тъй като е предявен срещу лица, които не отговарят солидарно. По същество прави възражение, че не е сезиран с искане за изменение на закон, а вредите се претендират от приет подзаконов нормативен акт от Министерство на енергетиката. Оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ответникът правилно е транспонирал процесното законодателство, поради което изключва отговорността. Оспорва да е налице противоречие на българското законодателство със законодателството на ЕС.

При условията на евентуалност твърди, че дори и да се приеме нарушение, то не е съществено. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка. Оспорва да са налице вреди и от действието на ответника. Твърди, че не е допринесъл за настъпването на евентуалните вреди. Позовава се на писмо от 19.06.2015г., с което а закрита процедура по нарушение № 2012/2018 от 22.03.201 г. на ЕК срещу България, като Директива 2006/32/ЕО не е транспонирана неправилно.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски по чл.78, ал.8 ГПК.

Счита, че не е необходимо да се назначи съдебна експертиза.

3

Възразява срещу искането за свидетели.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът Министерство на енергетиката (МЕ) подава отговор. Счита исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че не е нарушение на Правото на ЕС, същото не е съществено, не нарушение на Директива 2006/32/ЕО и 2012/27/ЕС, както и на членове 13 и 9. Позовава се на решение по съединени дело С-708/17 и С-725/17, съгласно които СЕС е постановил, че е допуска националната разпоредба да въвежда цитираното от ищецо действие. Липсвало нарушение. Твърди, че за процесните периоди не е имало нарушение на Правото на ЕС на посочените нормативни актове. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.

Не възразява да се приемат доказателства. Не възразява за свидетелите.

Възразява за назначаването на СТЕ.

Моли да бъдат приети следните доказателства: 1. Уведомително писмо № 03-00-276 от 26.03.2013 г. от дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз‟ в администрацията на Министерския съвет, ведно с официално уведомително писмо на Европейската комисия № С(2013) 1547 от 21.03.2013 г относно процедура за нарушение № 2012/2218. 2.

Уведомително писмо № Е-03-00-345 от 19.06.2015 г. от

Администрацията на Министерския съвет относно закриване на процедура за нарушение № 2012/2218. 3.

Уведомително писмо № 03-00-810 от 24.07.2014 г. от дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз‟ в администрацията на Министерския съвет, ведно с официално уведомително писмо на Европейската комисия № С(2014) 5000/3 от 18.07.2014 г относно процедура за нарушение № 2014/0307. 4. Уведомително писмо № Е03-00-202 от 28.04.2016 г. от Администрацията на Министерския съвет относно закриване на процедура за нарушение № 2014/0307.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По процесуалното представителство

Ищецът се представлява от адв. А. С. със съдебен адрес: гр. *, което пълномощно важи за всички инстанции (л.65 от делото).

По държавната такса

Налице е държавна такса по чл.9а ЗОДОВ – 20.00 лева за двата иска за имуществени и неимуществени вреди (л.75 и л. от делото).

По редовността на ИМ и доклада

Съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се извърши доклад по делото.

Възраженията на ответниците дали отговарят солидарно или не, е въпрос по същество, а не по редовност на исковата молба.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени 4 доказателства и доказателствени средства.

Следва да се изиска за послужване гр. д. № 60269/2021 г. по описа на СРС, 47 състав и ч. гр. д. № 2783/2021 г. по описа на СРС, 47 състав.

Следва да се изиска за послужване гр. д. № 20019/2015 г. по описа на СРС, 46 състав и ч. гр. д. № 61526/2021 г. по описа на СРС, 46 състав.

Искането по чл.190 ГПК е неоснователно, тъй като ответникът е представител това писмо.

По свидетелите

Искането за разпит на свидетели е допустимо, необходимо и относимо.

Следва да бъдат допуснати до разпит двама свидетели.

С оглед изясняване на делото, съдът приема, че на основание чл.158, ал.1 ГПК, следва да са определи краен срок за събиране на тези доказателства, а именно първото по делото съдебно заседание.

По експертизите

С оглед така представените доказателства съдът приема, че искането за експертизи не е необходимо, тъй като има друг доказателствен способ за събиране, проверка и оценка на тези доказателства и доказателствени средства. Освен това въпросите не се явяват относими.