Решение № 152 от 25.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Велико Търново, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500227 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 5206/22.04.2025г. от К. Г. Т., ЕГН ********** с адрес гр. Елена срещу Решение № 191 от 11.04.2025 г. по гр.дело № 85/2024г. по описа на ОС-Велико Търново, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу Административен съд Велико Търново, БУЛСТАТ 104681629, с адрес гр. Велико Търново, иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на адм.дело № 550/2023г. на Административен съд Велико Търново в разумен срок по см. на § 6 ал. 1 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Решението се обжалва като невалидно, недопустимо, неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, постановено при нарушаване на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че са били налице основанията на чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, за отвеждане на съдебния състав постановил решението, както и че същото е постановено при липса на мотиви. Излагат се аргументи, че по делото не е участвал/ не е бил конституиран с нарочно определение/ необходим другар в лицето на Прокуратурата на Р. България. Твърдят се процесуални нарушения- по делото не е изготвен доклад и не е била разпределена доказателствената тежест.

Претендира се обезсилване на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав на съда, респективно отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на 1 оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивникът, редовно призован не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият, редовно призован, чрез процесуален представител поддържа депозирания отговор на жалбата и претендира потвърждаване на обжалваното решение.

В съдебно заседание по същество, контролиращата страна –Прокуратурата на Р.

България, чрез прокурор при Апелативна прокуратура Велико Търново излага становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд – Велико Търново е образувано по предявен от К. Г. Т. против Окръжен съд – Велико Търново , иск с правно основание чл. чл.2б, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на адм.дело № 550/2023г. на Административен съд Велико Търново в разумен срок по см. на § 6 ал. 1 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че по предявена от него пред Административен съд – Велико Търново искова молба с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ против Агенция по вписванията- гр.София, било образувано адм. д. № 550/2023 г.по описа на Административен съд Велико Търново, което поради забавяне не е приключило в разумен срок , което е нарушение на чл.6 от КЗПЧОС, както и че в резултат на това нарушение на ищеца са причинени вреди – душевни болки и страдания, негативни емоции. Счита, претендираната сума от 26 000 лева за справедлива обезвреда на причинените му щети.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът – Административен съд Велико Търново, чрез процесуален представител е депозирал отговор на исковата молба, в който иска се оспорва изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира се отхвърлянето му.

Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при Окръжна Прокуратура –Велико Търново е заел становище за неоснователност на предявения иск.

Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертано в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по валидността и допустимостта на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност - постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Съдебното решение е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, тоест от твърдените от него факти и обстоятелства и заявения петитум, без да е обвързан от посочената от ищеца такава. Административен съд – Велико Търново не се е произнесъл по непредявен иск, а е разгледал спора, с който е сезиран. Дадената правна квалификация, като съответстваща на наведените от ищеца твърдения и заявения петитум, е правилна.

Доколкото въззивната инстанция има правомощия на инстанция по същество и 2 формира решението си след самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, разглеждането на спора от съдия, по отношение на който са налице основанията за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, е процесуално нарушение и не засяга валидността и допустимостта на постановения съдебен акт.

В производството, при разглеждане на делото в открито съдебно заседание, е обезпечено задължителното участие на Прокуратурата на РБ, съобразно чл. 10 ал. 1 от ЗОДОВ.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предмет на производството е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева в резултат на нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на адм. дело № 550/2023г. по описа на АдС - Велико Търново в разумен срок, съгласно КЗПЧОС.

Разпоредбата на чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС. В чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ неизчерпателно са изброени критериите, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди: общата продължителност и предмета на производството, неговата правна и фактическа сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и на други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Ищецът претендира обезщетение за вреди по висящо производство, исковата му претенция е насочена срещу Административен съд – Велико Търново, поради което предмет на преценка в настоящото производство е дали конкретният ответник е допуснал нарушение на правото на ищеца по чл.6 §.1 от КЗПЧОС.

Ако бавното правосъдие е следствие от дейността на няколко съдилища/каквито твърдения в исковата молба не са наведени/, доколкото те носят солидарна отговорност, искът може да бъде предявен и само срещу един от деликвентите за обезщетение на всички претърпени вреди. Ако субституентът на Държавата, срещу когото е предявен искът /в случая Административен съд-Велико Търново/, няма принос за евентуалното бавно правосъдие, отговорността й не би могла да бъде ангажирана.

За да бъде уважен предявен на основание чл. 2б от ЗОДОВ иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи поведение на ответника, което е довело до продължителност на производството, надхвърлящо рамките на обичайното необходимо време, което представлява нарушение на чл. 6 §.1 от КЗПЧОС, причиняване на претендираните вреди и техния размер, както и наличието на пряка причинна връзка между претърпените вреди и поведението на ответника. Съгласно трайната съдебна практика, относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива /в този смисъл Определение № 50744/19.10.2022г. по гр.д.№ 732/2022г. по описа на ВКС, III гр.о., Решение № 50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г., ІV гр. о. на ВКС/.

Видно материалите по делото, на 23.09.2023 г./събота / в 22.07ч. по ел. поща, ищецът К. Г. Т. е депозирал пред Административен съд – Велико Търново искова молба вх.

№ 4335/25.09.2023г. против Агенция по вписванията – София, с която е предявен иск с посочено правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за сумата 900.00лв. - обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразен отказ на съдия по вписванията при РС –Елена, обективиран върху заявление вх.№ 339/13.07.2023г. за извършване на административна услуга- издаване на незаверен препис от схема / с посочен номер/ на СГКК-Велико Търново по описа на СВ при АП-МП, в едно със законна лихва, считано от 3 завеждане на претенцията до окончателното й изплащане.

По исковата молба на 25.09.2023г. /понеделник/ е образувано адм. д. № 550/2023г. На същия ден са постъпили две молби от ищеца, за достъп до делото през ЕПЕП и такава с приложени доказателства, по които има своевременно произнасяне.

На 27.09.2023г.,с определение на съдията-докладчик, исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности.

На 28.09.2023г. ищецът е депозирал молба, в изпълнение на определението за „без движение“ на делото, както и втора молба с искане за насрочване на делото, с цел разпит на свидетел.

С Определение № 400/29.09.2023г. съдията - докладчик е прекратил производството по делото, поради недопустимост на същото доколкото административният акт на съдията по вписванията, от незаконосъобразността на който ищецът претендира вреди, не е отменен по надлежният ред и производството по отмяната му е висящо, по заведен от К. Т. иск.

На 02.10.2023г. срещу акта на съда от ищеца е депозирана частна касационна жалба, която след администрирането й,с писмо изх.№ 605/24.10.2023г. е изпратена по компетентност на ВАС.

С Определение № 12009/06.12.2023г. по адм.д. № 10450/2023г. на ВАС, е отменено Определение № 400/29.09.2023г. по адм.д. № 550/2023г. по описа на Административен съдВелико Търново и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В периода 08.12.2023г.– 19.01.2024г. са постановени отводи на съдии от Административен съд -Велико Търново, поради заведени от ищеца дела, против съда, в който съдиите правораздават – чл. 22 ал.1 т.6 от ГПК.

С Разпореждане № 248/23.01.2024г. на Й. М. – председател на Административен съд –Велико Търново, делото е изпратено на ВАС за определяне на компетентен да го разгледа съд.

С Определение № 1150/31.01.2024г. по адм.д. № 1046/2023г. в производство по чл.

133 ал.6 от АПК, ВАС е определил за компетентен да разгледа исковата молба на ищеца К.

Т. – Административен съд –Ловеч. По същата в съда е образувано адм.д.№ 71 /2024г. по описа на съда, което с Определение № 813/22.04.2024г. е спряно до приемането на влязъл в сила краен съдебен акт по адм.дело № 251/2023г. по описа на АдС-Габрово.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявеният иск. Ищецът, чиято е доказателствената тежест не е установил действия или бездействия на ответника, с които същия да е причинил забавяне в разглеждане на образуваното пред него производство. То е било висящо пред Административен съд- Велико Търново от 25.09.2023г. до 29.09.2023г.- четири дни и от 08.12.2023г.– 19.01.2024г.- 41 дни, в които влизат коледните и новогодишни празници, поради което не е допуснато забавяне на процеса.