Решение № 841 от 20.07.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. П., 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Т. при участието на секретаря Гергана Н. Т. като разгледа докладваното от Татяна Ив. Т. Гражданско дело № 20221720101859 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК, вр. чл.111 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от предявена от Н. Н. Т., ЕГН ********** от гр. П., ул.

К., ** ** **,против “Топлофикация - П.” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, представлявано от Ч.С.. Ищецът твърди, че по ч.гр.д. № ** г. по описа на РС - П. е издаден и изпълнителен лист, с който той е осъден да заплати на ответника сумата от 799.31 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г., ведно с обезщетение за забава върху нея в размер на 117.10 лв., считано за периода 08.07.2013 г. – 28.07.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2015 г. до окончателното плащане и направените по делото разноски в размер на 125 лв.

Твърди, че по така издадения изпълнителен лист и въз основа на молба вх. № 4843/21.06.2016 г., е образувано изп. д. № ** г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие ОС - П.. Твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани действия повече от пет години, поради което вземането, за което е издаден изпълнителен лист е погасено по давност.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 799.31 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г., ведно с обезщетение за забава върху нея в размер на 117.10 лв., считано за периода 08.07.2013 г. - 28.07.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2015 г. до окончателното плащане и направените 1 по делото разноски в размер на 125 лв., за които е издаден изпълнителен лист по ЧГД № ** г. по описа на ПРС и е образувано изп. д. № ** г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие ОС - П., поради погасяването им по давност. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника 21.04.2022 г. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Предявеният иск е оспорен.

Ответникът сочи, че погасителната давност за вземането предмет на делото не е изтекла, тъй като е прекъсвана многократно. Твърди се, че ИД № ** г. по описа на ЧСИ С.Б. е преобразувано в ИД № ** г. по описа на ЧСИ С.Б.. Сочи се, че по двете дела многократно са извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността и същата не е изтекла.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Направено е възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцата не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез адв. П. поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като и се присъдят сторените разноски по делото.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. Максимова, която оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От приложеното копие на изп. дело № ** г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че на 26.02.2016 г. по ч. гр.д. № ** г. на ПРС, на основание заповед № 4421 от 02.09.2015 г. в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който ищцата е била осъдена да му заплати сумата от 799.31 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. вкл., сумата от 117.10 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода то 08.07.2013 г. до 28.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 799.31 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 02.09.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 25.00 лева – държавна такса.

По молба от ответното дружество от 21.03.2016 г. и на основание процесния изпълнителен лист е образувано изп. д. № ** г. по описа на ЧСИ С.Б.. В молбата са посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното 2 изпълнение, като на ЧСИ са възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.

Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, след подаване на молбата за образуването му, по изпълнителното дело са извършвани множество справки насочени към установяване имущественото състояние на длъжника.

С искане от 27.12.2016 г. взискателят по изпълнителното дело е поискал от ЧСИ да наложи запор върху всички разкрити банкови сметки на името на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „ОББ“ АД. Във връзка с направеното от взискателя искане със запорни съобщения от 11.01.2017 г., ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на ищцата разкрити в „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „ОББ“ АД. По изпълнителното дело няма данни, дали са събрани суми от сметките на ищцата по наложените от ЧСИ запори. След налагането на запорите по сметки на ищцата в посочените банки по изпълнителното дело няма извършени други действия насочени към спиране или прекъсване на давността.

От поставения печат на гърба на изпълнителния лист се установява, че с постановление от 01.09.2021 г., производството по изп.д. № ** г. по описа на ЧСИ – С.Б. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

По молба на ответното дружество и въз основа на процесния изпълнителен лист на 10.03.2022 г. при ЧСИ – С.Б. е образувано изп.д. № ** г. В молбата са посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното изпълнение, като на ЧСИ са възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. Видно от материалите съдържащи се в изп.д. № ** г. на ЧСИ – С.Б., по същото са извършени множество справки насочени към установяване имущественото състояние на ищцата, но няма извършени действия, насочени към спиране или прекъсване на давността. Няма данни изп.д. № ** г. на ЧСИ – С.Б. да е прекратено.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането му, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, настъпва стабилитетът на последната и оспорването на 3 фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводи, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по следните съображения:

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.

Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда 4 на чл.290 от ГПК.

Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 26.02.2016 г., когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Бадев е образувано изпълнително дело № ** г. , която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея, и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 26.02.2016 г. до образуване на изпълнителното дело - 21.03.2016 г., е изминал период от около един месец, поради което и молбата за неговото образуване, в която са посочени способи за принудително изпълнение и възлагане правомощия на ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ, то с образуването на изпълнителното дело на 21.03.2016 г. давността е прекъсната.

След образуване на изпълнителното дело при ЧСИ, с искането от 27.12.2016 г. на взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника давността е прекъсната.

Давността отново е прекъсната с налагането на запор върху банковите сметки на ищцата със запорни съобщения от 11.01.2017 г. в „УниКредит Булбанк“ АД, „ОББ“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД. След тази дата по изпълнителното дело няма извършени други действия насочени към спиране или прекъсване на давността. Няма и данни от наложените запори по банковите сметки на ищцата да са събрани суми. След 11.01.2017 г., както вече бе посочено по изпълнителното дело няма извършени действия насочени към прекъсване или спиране на давността. При това положение в продължение на повече от две години след 11.01.2017 г. взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е перемирано към 11.01.2019 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо, че от ЧСИ към този момент няма постановление за неговото прекратяване. Изп.д. № ** г. по описа на ЧСИ – С.Б. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК едва на 01.09.2021 г., но липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване към 11.01.2019 г. не се отразява на прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.