Решение № 529 от 22.10.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. Плевен, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Д. Николаев при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно наказателно дело № 20254430201169 по описа за 2025 година и на оС.ание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59д и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №15 – 2500115/10.06.2025г., издадено от *** на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, със седалище гр.Плевен, с което на оС.ание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на „ФЕРО МАКС“ ЕООД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Ц.Ч., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 1500/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.16, т.1а от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравоС.ни и безопасни уС.ия на труд при извършване на строително монтажни работи.

В жалбата са излагат доводи, че наказателно постановление е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и при неправилно изяснена фактическа обстановка. Твърди се, че изложената 1

АУАН и в наказателното постановление фактическа обстановка е невярна и не почива на конкретни доказателства. Претендират се разноски.

В заключение се прави искане да се отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено в нарушение на закона.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът - редовно призован се представлява в съдебно заседание от ***а на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен. Взема становище, че жалбата е неоС.ателна, а наказателното постановление като правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.

По оС.ателността на жалбата съдът съобрази следното:

На 29.05.2025г. свидетелите Х. В. Р. и И. М. И. - главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен съставили АУАН № 15-2500115, за това, че на 23.04.2025г. в 09:55 часа при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство във връзка със станалия инцидент с лицата С. И. Н. с ЕГН:********** - работещ като *** и Д.В.В. с ЕГН:********** - работещ като *** с Работодател *** ЕООД -*** в качеството на Подизпълнител на строителен обект СМР Премахване /без разрушаване/ на сграда с идентификатор *** по Плана на гр.Плевен, намираща се в *** на Работодатели Строител с качествата на Главен изпълнител „ФЕРО МАКС" ЕООД *** с ЕИК:*** и по документи в Дирекция Инспекция по труда гр.Плевен на 29.05.2025г., установили, че Работодател и Строител с качествата на Главен изпълнител „ФЕРО МАКС" ЕООД ***, с ЕИК:*** с управител С.Ц.Ч. с ЕГН:********** на строителен обект СМР „Премахване /без разрушаване/ на сграда с идентификатор *** по Плана на гр.Плевен, намиращ се в *** с Възложител *** ООД - Плевен е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно:

На 23.04.2025г. Работодателят в качеството си на Строител и Главен изпълнител „ФЕРО МАКС" ЕООД –*** с ЕИК:*** с управител С.Ц.Ч. с 2

ЕГН:********** на обект Премахване /без разрушаване/ на сграда с идентификатор *** по Плана на гр.Плевен, намиращ се в *** не е извършил СМР в технологичната последователност и не е спазил мероприятията по безопасност при изпълнение на премахването на сградата, определени в Плана за безопасност и здраве, а именно демонтажа на стоманената конструкция на сградата – столици, ригели, колони и укрепващи Х-връзки да се извърши от „Изток на Запад“ и „Отгоре- Надолу“ и в тази връзка е допуснал лицата С.

И. Н. с ЕГН:********** - работещ като *** и Д.В.В. с ЕГН:********** работещ като *** с Работодател *** ЕООД –*** - Подизпълнител на обекта, да ползват Вишка телескопична, 26 м, дизел самоходна, *** с Peг.№*** и с оборудване за газкислородно рязане на метали, да премахват метални елементи от конструкцията на сградата, като позиционират вишката по средата на сградата във вътрешната и част, като след тези им действия, сградата се разрушава и им нанася травматични увреждания.

С това е нарушил: чл.16, т.1а от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравоС.ни и безопасни уС.ия на труд при извършване на строително монтажни работи.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства: жалба от „"ФЕРО МАКС"ЕООД с вх.№ 25090369/ 20.06.2025г.; Документ - Договор за правна защита и съдействие 2025753082; Оригинал на Акт № 15-2500115 /29.05.2025г.; Оригинал на Наказателно постановление № 15- 2500115/ 10.06.2025г.; Заверено копие на Заповед № 3- 0693/ 15.08.2022г.; Заверено копие на Длъжностна характеристика за длъжността *** ДИТ Плевен;

Заверено копие на Длъжностна характеристика за длъжността *** ДИТ Плевен; Заверено копие на Опис на писмените доказателства към АУАН № 152500115/ 29.05.2025г.; Заверено копие на Обяснение/ Сведение/ от С. С. П.;

Заверено копие на Актуално състояние; Заверено копие на Обяснение от С. Ц.;

Заверено копие на Констативен протокол; Заверено копие на Споразумение към Договор за събаряне на сграда от 31.03.2025г.; заверено копие на план за безопасност и здраве, както и от показанията на св. Х. В. Р..

3

Съдът кредитира изброените доказателствени източници като логични, последователни и непротиворечиви. Те са взаимно допълващи се и изцяло установяват възприетата от АНО фактическа обстановка.

Предвид липсата на каквито и да е противоречия, съдът намира, че от изброените доказателства по несъмнен начин се установява правилно приетата от АНО фактическа обстановка.

От правна страна:

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз оС.а на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва от приложените заповеди предвид разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5 , чл. 57 и чл.

58, ал. 1 ЗАНН.

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Налице е пълно съответствие между С.есното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация, досежно нарушението п о чл. 58, т. 3 от ЗДвП . Нарушението е описано с всички съставомерни 4 признаци.

Съдът изцяло споделя правните изводи на АНО.

Не се споделят доводите, за липса на надлежно описание на нарушението и нарушените законни разпоредби. Те са надлежно описани в АУАН и НП. Лишени от оС.ание са и твърденията, че фактическите изводи са изградени въз оС.а на предположения. Напротив същите са надлежно доказани в хода на производството, като липсват доказателства, които дават оС.ание да се приеме различна фактическа оС.а.

При това положение жалбоподателят законосъобразно е наказан за нарушение на чл. 16, т. 1, б. "а" от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи / обн. в ДВ бр. 37 от 04.05.2004 г., в сила от 05.11.2004 г., издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството/, за това че: На 23.04.2025г. Работодателят в качеството си на Строител и Главен изпълнител „ФЕРО МАКС" ЕООД –*** с ЕИК:*** с управител С.Ц.Ч. с ЕГН:********** на обект Премахване /без разрушаване/ на сграда с идентификатор *** по Плана на гр.Плевен, намиращ се в *** не е извършил СМР в технологичната последователност и не е спазил мероприятията по безопасност при изпълнение на премахването на сградата, определени в Плана за безопасност и здраве, а именно демонтажа на стоманената конструкция на сградата – столици, ригели, колони и укрепващи Х-връзки да се извърши от „Изток на Запад“ и „Отгоре- Надолу“ и в тази връзка е допуснал лицата С. И. Н. с

ЕГН:********** - работещ като *** и Д.В.В. с ЕГН:********** работещ като *** с Работодател *** ЕООД – *** - Подизпълнител на обекта, да ползват Вишка телескопична, 26 м, дизел самоходна, *** с Peг.№*** и с оборудване за газкислородно рязане на метали, да премахват метални елементи от конструкцията на сградата, като позиционират вишката по средата на сградата във вътрешната и част, като след тези им действия, сградата се разрушава и им нанася травматични увреждания.

По делото безспорно е установено, че „ФЕРО МАКС" ЕООД *** се е явявал "работодател" по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ , спрямо работещите в стопанисвания от дружеството обект: склад на едро хранителни продукти, намиращ се в гр. Плевен, ул. „Северна“ №1. То попада в дефиницията, дадена 5 по-горе, а предвид чл. 412а, т. 2 КТ не може да има никакви съмнения, че е надлежен субект на АНО.

От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 КТ, която предвижда отговорност за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравоС.ни и безопасни уС.ия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Налице е пълно съответствие между С.есното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.

В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.

Не е налице маловажен случай, тъй като нарушението е създало опасност за живота и здравето на работещите, като дори е резултирало в причиняване на смърт и телесни увреждания на няколко работници.

Вида на наказанието е правилно определен. По размера на наказанието наложената имуществена санкция (1500 лева), настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че същият е правилно определен в границите нормата на чл. 413, ал. 2 КТ. В конкретния случай административнонаказващият орган е преценил добросъвестно обуславящите отговорността обстоятелства, обективирал е вътрешното си убеждение и е наложил "имуществена санкция в предвидения от закона минимален размер.

Съдът, констатира че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана правилно.

Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.