Определение № 43 от 18.03.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Бургас, 15.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно търговско дело № 20242001000037 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274, ал.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Я. ул. Я.“ № 3, представлявано от М.П.П. управител, с адрес за връчване: гр. Я., ул. „Б. № , ет., офис – адв. Г. Д., против Определение № 31/ 22.01.2024 г., постановено по т.д. № 69/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 36 от 27.11.2023 г., в частта за разноските.

В частната жалба се изразява недоволство от определението, като се претендира, че е налице неправилно прилагане на материалния закон.

Поддържа се, че цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика не е обвързваща, а прилагането й би обезсмислило новоприетия текст на разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ.

Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски, включващи заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение за обжалване на отказа на ДЛР.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от А.П. в който се навеждат доводи за неоснователност на същата, като се изтъква, че предвид охранителния характер на производството, разноските следва да са за сметка на молителя. Настоява се за корективно прилагане на 1 разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ и тълкуването й във връзка с разпоредбата на чл.541 ГПК.

Апелативен съд Бургас, след като се запозна с жалбата, отговора към нея, обстоятелствата по делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба отговаря на изискванията на чл.275 ГПК и следва да се счете за допустима.

Разгледана по същество тя е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, в съдебните производства, образувани по обжалване откази на А.П. на страните се присъждат разноски, по реда на ГПК. Нормата е в отклонение от общия принцип за възлагане на разноските в охранителното производство в тежест на молителя – чл.541 ГПК, и явно свидетелства за подхода на законодателя да я въведе като специална в съдебните производства, които се развиват с участието на А.П. Препращането е към общите правила за присъждането на разноските, уредени в чл.78 и сл. ГПК. Самото съществуване на тази правна норма би било безпредметно, ако тя не въвежда нещо различно от досегашната регулация на разноските в охранителните производства.

Предназначението й е да рационализира процеса по присъждане на разноски в съдебните производства, продължение на регистърните такива, предоставяйки възможност споровете относно разходите за защита срещу незаконните действия на администрацията да се разрешат по облекчен ред и икономичен начин, без нужда от производства по специалния ЗОДОВ.

Без основание се поддържа в отговора на частната жалба необходимост от корективно тълкуване на нормата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. Недопустимо е по пътя на тълкуване по същество да се откаже да се приложи действащо законово правило, толкова повече, че подобно тълкуване в конкретния случай изцяло отнема съдържанието на разпоредбата да уреди по първичен начин обществените отношения в коментираната материя и обезсмисля въвеждането й като част от законодателството.

Следователно, подобно тълкуване влиза в колизия и с презумпцията за законосъобразност на актовете на демократичните институции, в частност на парламента.

Отговорността за разноски в гражданския процес предвижда 2 пропорционално присъждане на разноските на страните, съобразно положителния за тях изход от производството. Съгласно нормата на чл.81 ГПК, съдът дължи произнасяне по разноските с всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция.

При това нормативно разрешение, съобразно изхода от производството пред Окръжен съд Ямбол, Агенцията по вписванията следва да понесе отговорността за сторените разноски от дружеството – жалбоподател, в размер на заплатената държавна такса от 15 лв. и възнаграждение за един адвокат, в размер на 400 лв., за които са налице данни, че са платени.

Несъвпадането на изводите на настоящия съд с този от първа инстанция обосновава отмяна на атакуваното определение и произнасяне по чл.278, ал.2 ГПК, с присъждане на исканите разноски.

Следва да се присъдят и разноските за въззивното производство, в размер на заплатената държавна такса от 15 лв.

Водим от гореизложеното, Апелативен съд Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 31 от 22.01.2024 г., постановено по т.д.

№ 69/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Ямбол.

ИЗМЕНЯ Решение № 36 от 27.11.2023 г., постановено по т.д. № 69/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА А.П. представлявана от Д.М. – изпълнителен директор, да заплати на „С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Я. ул. Я.“ № 3, представлявано от М.П.П. - управител, с адрес за връчване: гр.

Я., ул. „Б. № , ет., офис – адв. Г. Д., сумата от 415 лв. – разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА А.П. представлявана от Д.М. – изпълнителен директор, да заплати на „С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Я. ул. Я.“ № 3, представлявано от М.П.П. - управител, с адрес за връчване: гр.

Я., ул. „Б. № , ет., офис – адв. Г. Д., сумата от 15 лв. – разноски за въззивното производство.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4