Решение № 1550 от 21.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1550 гр. Плевен, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20264430102880 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от Н. А. Р. от гр. ****против **** гр. ***и „**** гр. ****. В молбата се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен заем от 08. 07. 2025 год., сключен с*****, по силата на който ищцата е получила заемна сума от 2 000 лв., при общо дължима сума с лихва 2 250, 56 лв., при ГПР 54. 27% и ГЛП 45. 00 %, при срок на кредита 13 вноски. Твърди се, че във връзка с чл. 4 от договора за паричен заем ищцата е сключила с ***** договор за предоставяне на поръчителство от 08. 07. 2025 год., с който да бъде обезпечен сключеният договор за заем. Твърди се, че възнаграждението което е следвало да заплати за поръчител е в общ размер на 973, 44 лв. или 74, 88 лв. за всяка вноска. Ищцата счита, че така сключеният договор за паричен заем е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.11 ал. 1 т. 10 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

1

Твърди се, че годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.

Твърди се, че спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Твърди се, че в договора за паричен заем е посочена само абсолютна стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Твърди се, че съобразно разпоредите на ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Твърди се, че доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо няма никаква информация какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. Твърди се, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Твърди се, че тези съставни елементи обаче остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Твърди се, че не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. Твърди се, че от изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени, като неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Твърди се, че наред с това посочената годишна лихва в договор за паричен заем не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Твърди се, че по този начин ищцата е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е 2 процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Твърди се, че за да бъде спазена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Твърди се, че поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Твърди се, че на следващо място, съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Твърди се, че съгласно § 1 т. 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди се, че с оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Твърди се, че доколкото сключването на договор за поръчителство е въздигнат като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Твърди се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена 3 с ПМС № 426/ 2014 год. Твърди се, че ответните страни са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на *** е "**** Твърди се, че основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Твърди се, че следва, че печалбата на ****от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик ****** С оглед това обстоятелство може да заключим, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на **** С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с ****доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на ****кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Твърди се, че със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за заем и договора за поръчителство. Твърди се, че наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 и ал. 2 т. 1 от Закона за защита на потребителите. Твърди се, че с преюдициално заключение по дело С-453/ 10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП. Твърди се, че процесният договор от 08. 07. 2025 год. е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т.

10 от ЗПК. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 във вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Твърди се, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Твърди се, че такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, 4 а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Твърди се, че тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл. 8 ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Твърди се, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди се, че е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Твърди се, че в настоящия случай такава нееквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се претендира чрез него съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 1/ 2 от сумата на отпуснатия кредит. Твърди се, че по този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Твърди се, че на следващо място договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с **** е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД във вр. чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че възнаграждението, което е следвало да се заплати по договора за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразен в определения ГПР. Твърди се, че съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че в §1 т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди се, че така уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство 5 по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Твърди се, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответната страна се установява, че едноличен собственик на капитала на *****е ***** Твърди се, че основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната.