Решение № 906 от 14.08.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 906 гр. Бургас, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100500566 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П. Б. С. от ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Хаджи Димитър“ № 7, подадена чрез пълномощник адв.Георги Димитров, против решение № 19/03.02.2023 г. , постановено по гр.д.№ 206/2022 г. по описа на РСПоморие, с което е постановено следното:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Б. С. от ***, против Я. О. Г. от ***, иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор, сключен на 14.01.2022 г. между П. Б. С. и Я. О. Г. за покупко-продажба на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес ***, съставляващ апартамент на трети етаж, на площ от 46.01 кв.м., в жилищна сграда с магазини за промишлени стоки, офиси и гаражи, разположена в УПИ 5022, кв.228 по плана на гр.Поморие, за цена от 26000 евро, равностойни на 50960 лева;

ОСЪЖДА Я. О. Г. да заплати на П. Б. С. сумата в размер на 1500 лв. – капаро, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1500 лв. до предявения размер от 3000 лв.

С решението е разпределена отговорността за разноските, като Я. О. Г. е осъден да заплати на П. Б. С. сумата от 585.80 лв. – разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а П. Б. С. е осъдена да заплати на Я. О. Г. сумата от 225 лв. – 1 разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Във въззивната жалба на П. Б. С. се изразява недоволство от постановеното решение в неговата цялост, като същото се счита за неправилно, постановено в нарушение на закона, процесуалните правила и необосновано. Според въззивницата, твърдението на ответника, че предварителен договор без уточнена и ясна цена не може да се обяви за окончателен, представлява по същество възражение за неговата нищожност по чл.26, ал.2 ЗЗД, което не е обсъдено в доклада на съда и за него не е била разпределена доказателствената тежест, но ПРС е кредитирал това твърдение, като е приел, че страните не са постигнали съгласие за цената на недвижимия имот, като по този начин се подменя волята на страните и се натрапва резултат, различен от изразения в предварителния договор, за което съда няма правомощия. Сочи се също, че съдът има право да обяви за окончателен предварителен договор само за част от уговорената с него престация, стига тя да е собственост на обещателя и е недопустимо да се изменя съдържанието на писмено поети договорки, за което въззивницата се позовава на практика на ВКС. Посочва се, че в процесния договор страните са имали ясни цели: 1 – покупко-продажба на недвижим имот-апартамент и 2 – покупкопродажба на вещи, конкретизирани в изготвен опис, определили са ясна и конкретна престация по двата компонента, като съдът не може да конвертира възмезден договор за две елемента в такъв за един елемент или пък да променя вида и стойността на престациите, поради което се счита, че изразеното от ПРС мнение, че страните не са предвиждали възможност да се продава отделно обзавеждането на апартамента, е порочно и по никакъв начин не е твърдяно по делото, като този извод на съда е произволен и недължим. Сочи се, че обвързаността на ищцата с договора за покупка на движимите вещи е действаща и ответникът разполага с правни способи за нейното осъществяване и при постановяване на решение по чл.19, ал.3 ЗЗД съдът няма право да внася промени в съдържанието на сключения между страните предварителен договор, като се счита, че в случая ПРС е изменил предмета, като е обединил имота и движимите вещи, без да измени дължимата престация. Счита се, че в нарушение на чл.164, ал.1 ГПК съдът е допуснал и кредитирал показанията на свидетелите, без същите да са преки свидетели на договорки между страните или посредници по сделката, което е нарушение на процесуалните правила. Оспорва се като неправилен и немотивиран извода на ПРС, че не можело да се разграничи цената на имота отделно от тази за мебелите, тъй като същите били вградени, направени по поръчка конкретно за този апартамент и нямали характер на самостоятелни движими вещи, като се сочи, че движимите вещи са монтирани с цел подобряване функционалността на имота, без да променят неговата същност и тяхното демонтиране няма да я засегне. В тази връзка се сочи също, че договорът за продажба на движимите вещи представлява отделно съглашение, което е окончателно, а исковата претенция касае частта относно обещанието за продажба на недвижимия имот, за която е поискано обяваване на 2 договора за окончателен по смисъла на чл.19 ЗЗД. При това, въззивницата изразява категоричното си несъгласие с извода на съда, че клаузата за апартамента била неясна и в нарушение на чл.20 ЗЗД е тълкувал неправилно волята на страните, за което в жалбата са изложени подробни съображения. За неправилен и в противоречие с доказателства се счита и извода на съда, че процесният договор може да бъде развален от продавача, макар и същият да се явява неизправна страна по него, за което също са изложени съображения. По отношение на евентуалния иск за връщане на капарото в двоен размер, въззивницата сочи, че съдът превратно е тълкувал чл.93, ал.2 ЗЗД и неправилно е отрекъл санкционния характер на задатъка за неизправната страна. Във въззивната жалба се изразява несъгласие и с размера на присъдените разноски и намаляването им като прекомерни.

В заключение, моли въззивния съд да отмени изцяло решението на ПРС и да постанови решение, с което да обяви за окончателен сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот за цена от 26 евро, равностойни на 50960 лв. При условията на евентуалност се моли за осъждане на въззиваемия Г. да заплати на въззивницата С. сумата от 3000 лв., представляваща двойния размер на платения задатък по предварителния договор. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции в пълния им размер.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Я. О.

Г., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея доводи. Сочи се, че няма как да се разграничи цената отделно за мебелите и уточнението в договора е примерно, но купувачът е обвързан от общата продажна цена и не може самоволно да променя условията на договора и съответното цената, като се изразява съгласие с изводите на районния съд. В тази връзка се считат за неоснователни доводите в жалбата, че съдът имал право да обяви за окончателен предварителния договор само за част от уговорената с него престация, като се сочи, че волята на страните не е била вещите да се продават отделно от имота.

За неоснователни се считат и оплакванията в жалбата за допуснато нарушение на чл.164, ал.1 ГПК, доколкото ищцата сама е признала в съдебно заседание, че страните са предоговорили устно цената на 42000 евро и тя се е съгласила, макар и да не са подписали анекс към договора в този смисъл, поради което съдът правилно е кредитирал свидетелските показания. Оспорват се като неоснователни и възраженията за неправилност на решението на ПРС за присъждане на единия размер на капарото, като се сочи, че именно такава е и уговорката в предварителния договор. По отношение на присъдените разноски се счита, че правилно са намалени като прекомерни, съобразно своевременно направеното от ответника възражение за това.

Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на ПРС като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени 3 искания. Претендират се направените по настоящото дело съдебни разноски.

Направено е възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от въззивната страна адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на П. Б.

С. против Я. О. Г., с която е предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.01.2022 г., с който ответникът се задължил д а продаде на ищцата следния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, с адрес ***,, съставляващ апартамент 29, на трети жилищен етаж, на площ от 46.01 кв.м., от жилищна сграда с магазини за промишлени стоки, офиси и гаражи, разположена в УПИ V-5022, кв.228 по плана на гр.Поморие, съгласно нотариален акт № 199, т.1, рег.№ 1387,, д.183/2018 г. на нотариус Г.Недина, вписан акта дв.вх.№ 658 от 04.04.2018 г., вх.№ 658, акт № 192, т.2, дело 362. Изложени са твърдения, че ответникът се задължил да продаде на ищцата описания имот до 01.03.2022 г. за сумата от 40 000 евро, равностойни на 78 400 лв., от която сума: 26 000 евро, равностойни на 50 960 лв., уговорени като цена на имота и 14 000 евро, равностойни на 27 440 лв. цена на обзавеждането, като С. заплатила капаро в размер на 1500 лв., съгласно уговорките в договора. Твърди се, че нотариалното прехвърляне на имота не е било извършено на уговорената дата, тъй като в нотариалната кантора Г. заявил, че сделка няма да има и си тръгнал. Поради това, ищцата претендира от съда да обяви предварителния договор за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ГПК.

При условията на евентуалност, ищцата претендира договорът да се счита за развален и поради отпаднало основание съгласно чл.55, ал.1 и чл.93, ал.2 ЗЗД да получи платения от нея задатък по договора в двоен размер, като ответникът бъде осъден да й заплати сумата от 3000 лв.

Исковата молба първоначално е била подадена до ОС-Бургас и е образувано гр.д.№ 414/2022 г. по описа на БОС, по което същата е била оставена без движение и с допълнителна молба ищцата е уточнила претенцията си по чл.19, ал.3 ЗЗД, като иска се счита предявен за следното: съда да обяви за окончателен сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.01.2022 г., за сумата от 26 000 евро, равностойни на 50 960 лв., не поддържа иска за обявяване 4 предварителния договор за окончателен относно движимите вещи – обзавеждането в апартамента.

В депозирания писмен отговор ответникът е оспорил иска като неоснователен.

Изложил е твърдения, че не е знаел за наложената върху имота възбрана и след като е бил уведомен, страните са постигнали устна уговорка ищцата да плати дължимата сума на ЧСИ и да предоговорят цената, но тя не е платила задължението. Твърди се също, че ищцата не е платила уговорената цена и е неизправна страна по договора, не е била готова да плати цената при явяването си пред нотариуса и е искала промяна на цената и начина на плащане. Счита, че наложената възбрана е била пречка за сключването на договора, а не отказ от негова страна. Ответникът е оспорил като неоснователна и претенцията за връщане на капарото в двоен размер, тъй като счита себе си за изправна страна по договора, както и поради това, че уговорките в договора са за връщане на полученото капаро, а не на такова в двоен размер. В допълнителен отговор, във връзка с уточнението на исковата молба, ответникът е възразил, като е посочил, че цената е основен елемент от договора и мебелите, които са включени в нея, са вградени и са правени по поръчка конкретно за апартамента, същите са трайно прикрепени като подобрения в имота и няма как да се разграничи цената отделно за тях. Според ответника, цената не е уточнена и ясна, изготвеният от нотариуса нотариален акт е бил с майката на ищцата, а не със страната по предварителния договор, което е неизпълнение на договора, плащането на капарото е било извършено в противоречие със Закона за ограничаване плащанията в брой и това било пречка за извършване на сделката.