Определение № 37800 от 14.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37800 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110100377 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по предявени от ищеца Б. Т. П., ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 49 вр. чл.

45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД срещу ответника „БОЛНИЦА (ДРУЖЕСТВО), ЕИК: *********, да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди (претърпяна загуба и пропуснати ползи), уточнени с молба с вх. № 282114/12.08.2025 г., както следва:

Сумата от 25 000,00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 5 417,80 лв. – мораторна лихва върху главницата от 25 000 лева, формирана за периода от 01.06.2023 г. до 03.01.2025 г. (т.е. от датата на увреждането до датата на подаване на исковата молба).

Сумата от 3 014,11 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които сумата от 245,00 лв. – претърпяна загуба, представляваща заплатена цена за извършено на 29.08.2023 г. изследване с магнитно-резонансна томография (МРТ), и сумата от 2 769,11 лв.

– пропуснати ползи от неполучени възнаграждения като планински водач към ФИРМА за периода от 21.09.2023 г. до 01.11.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 3 014,11 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 03.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 15.11.2017 г. ищецът Б. П. е постъпил в Отделение по ортопедия и травматология при ответника ДРУЖЕСТВО за оперативно лечение с диагноза „Инстабилитас антеромедиалис генус синистри“ след получена торзионна травма на ляво коляно при игра на американски футбол. Посочва се, че на същата дата му е извършена оперативна интервенция Reconstructio LCA genus sinistri от медицински екип с оператор д-р Ч. Ч. асистенти д-р Н. И. и д-р Е. М. и анестезиолог д-р Я. Г., обективирана в 1

Оперативен протокол № 1457/15.11.2017 г., като на 21.11.2017 г. ищецът е изписан в добро общо състояние и без отразени следоперативни усложнения. Ищецът твърди, че през м. юни 2023 г. (считано от 01.06.2023 г.) започнал да изпитва остри болки в оперираната лява колянна става при изпъване и сгъване, както и нощни болки, придружени с възпаление и подуване на ставата.

На 29.08.2023 г. му била извършена магнитно-резонансна томография (МРТ), за която заплатил сумата от 245,00 лв., а в края на м. септември 2023 г. – и рентгенография, при които било установено наличие на „свободно тяло“ в коляното и киста в предния рог на медиалния мениск.

Твърди се, че на 18.10.2023 г. ищецът постъпил в Клиника КЛИНИКА, където на 19.10.2023 г. му е извършена повторна операция (артроскопия), при която в лявата колянна става е установено и отстранено чуждо тяло – остатък от дрен с дължина около 3 см, и е извършена екстирпация на кистата в предния рог на медиалния мениск. Ищецът поддържа, че остатъкът от дрен е бил забравен в коляното му от медицинския екип на ответника при първата операция през 2017 г., което е довело до образуването на кистата и необходимостта от втората операция през 2023 г..

Навежда доводи, че от м. юни 2023 г., по време на образните изследвания, втората оперативна намеса, препоръчания 30-дневен следоперативен период на „отбременяване“ на крайника и последващата кинезитерапия е търпял ежедневни силни физически болки и страдания при движение, в покой и по време на сън, както и психически притеснения дали ще може да продължи да упражнява професията си на планински водач. Твърди още, че като регистриран планински водач, наеман от ФИРМА, поради болките, влошеното състояние на колянната става и повторната операция не е могъл да изпълни три поети ангажимента като водач на туристически групи, които били възложени на други водачи, а именно: 1) от 21.09.2023 г. до 25.09.2023 г. до о. С., Гърция, с възнаграждение от 920,50 лв.; 2) от 20.10.2023 г. до 28.10.2023 г. до вр. Т., Мароко, с възнаграждение от 1 304,88 лв.; и 3) от 29.10.2023 г. до 01.11.2023 г. за детски лагер в Стара планина с възнаграждение от 543,73 лв., вследствие на което претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на 2 769,11 лв.. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба с вх. № 348264/24.10.2025 г. от ответника ДРУЖЕСТВО, чрез адв. А. М. от САК, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани по основание и размер.

Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, като поддържа, че операцията в ДРУЖЕСТВО е извършена на 15.11.2017 г. и петгодишният давностен срок е изтекъл на 15.11.2022 г..

По същество оспорва наличието на противоправно деяние, вина и пряка причинноследствена връзка между действията на медицинския екип на болницата и твърдените вреди.

Твърди, че оперативната интервенция на 15.11.2017 г. е проведена в пълно съответствие с чл.

79 – 81 от Закона за здравето и медицински стандарт „Ортопедия и травматология“. Излага доводи, че поставеният при операцията дрен е бил свален на 17.11.2017 г. (между 24-тия и 2

48-мия час), а при извършеното на 16.11.2017 г. образно изследване в „БОЛНИЦА не е установено наличие на чуждо тяло, освен метален клипс до латералния кондил на бедрената кост. Оспорва откритото шест години по-късно във ВМА свободно тяло да е останало в коляното при хоспитализацията в ДРУЖЕСТВО, като посочва, че при наличие на чуждо тяло симптомите се проявяват в първите пет-шест месеца след операцията, а в периода 2017 г. – 2023 г. ищецът не е търсил медицинска помощ при ответника.

Поддържа, че видно от анамнезата в епикризата от ВМА („Болка в ляво коляно след травма“), кистата в предния рог на медиалния мениск, болките и необходимостта от оперативно лечение през 2023 г. са последица от нова травма, получена при упражняване на професията му на планински водач. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като ищецът не е полагал достатъчно грижи за здравето си и е подлагал оперираното коляно на значително натоварване като планински водач. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерно завишен и несъответен на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва изцяло претенцията за имуществени вреди, като твърди, че на ищеца е издаден болничен лист № Е20233145361 и като здравноосигурено лице е получил обезщетение за временна неработоспособност от държавното обществено осигуряване.

На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК прави искане за привличане като трети лица – помагачи на страната на ответника на застрахователите по застраховка „Професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия“ – „ДРУЖЕСТВО и ДРУЖЕСТВО. Претендира разноски.

По искането на ответника по чл. 219, ал. 1 от ГПК:

С отговора на исковата молба ответникът е направил своевременно искане по чл. 219, ал. 1 от ГПК за привличане като трети лица – помагачи на негова страна на „ДРУЖЕСТВО, ЕИК: ********* (застраховател по Застрахователна полица № 281721112446140259519 към датата на операцията през 2017 г.) и на ДРУЖЕСТВО, ЕИК: ******** (застраховател по Застрахователна полица № Е24740000516 към датата на предявяване на претенцията).

Искането е направено в преклузивния срок по чл. 219, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна, която има правен интерес от привличането с оглед евентуален регресен иск срещу застрахователите по застраховка „Професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия“, поради което следва да бъде уважено.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за репариране на претърпените неимуществени вреди и имуществени вреди (претърпяна загуба и пропуснати ползи), вследствие от противоправно действие/бездействие на медицински специалисти при ответника, както и акцесорни претенции за обезщетение за забава в размер на законната лихва с правна квалификация чл.

3

86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД включва следните кумулативни елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа (оказване на медицинска помощ и извършване на оперативно лечение) от страна на ответника на съответните медицински специалисти, както и наличие на 2) виновно и 3) противоправно 4) действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа (нарушение на медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика – неотстраняване на остатък от дрен при оперативната интервенция на 15.11.2017 г.), 5) което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 6) и което деяние е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с 7) претърпените от увреденото лице имуществени и/или неимуществени вреди.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че: 1) ответникът е възложил по надлежния ред извършването на определена работа (оперативното лечение на 15.11.2017 г.) на трети за делото лица – медицинския екип в ДРУЖЕСТВО; 2) вследствие на което при или по повод на изпълнение на възложеното са причинени; 3) твърдените по вид, интензитет, продължителност и размер неимуществени вреди (болки и страдания след 01.06.2023 г., по време на втората операция на 19.10.2023 г. и възстановителния период) и имуществени вреди (разход от 245,00 лв. за МРТ и пропуснати ползи от 2 769,11 лв.); 4) които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с;

5) противоправно; 6) действие или бездействие на изпълнителите на възложената работа (забравяне/неотстраняване на част от дрен с дължина около 3 см в лявата колянна става на ищеца при операцията на 15.11.2017 г.).

По отношение на претенцията за лихва по чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ищецът следва да установи възникването на главното деликтно задължение и момента на проявление на вредите.

Понятието за имуществена вреда включва в себе си претърпяната загуба (damnum emergens) и пропусната полза/печалба (lucrum cessans), като първата категория имуществени вреди се свързва с негативното засягане на наличното имуществено състояние, а втората категория се характеризира с оглед на предполагаемото развитие, което имуществените работи на увредения биха имали в случай на ненастъпване на вредоносното събитие.

Ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да установи сигурното увеличаване на имущественото си състояние, ако не се беше реализирал деликтът, т.е. фактите, от които произтича реалната възможност за реализиране на ползата (правоспособността си на планински водач, наличието на валидно възложени ангажименти от ФИРМА за периодите 21.09.2023 г. – 25.09.2023 г., 20.10.2023 г. – 28.10.2023 г. и 29.10.2023 г. – 01.11.2023 г. и размера на уговореното за тях възнаграждение), както и че реализирането е станало невъзможно именно поради деликта. Тези факти са конкретни и обективно съществуващи. Затова при спор относно претърпяна пропусната полза съдът следва да преценява всички – както преки, така и косвени доказателства за действително съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за 4 сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС.

В тежест на ответника е да установи в условията на обратно и пълно доказване липсата на вина на изпълнителите на възложената работа (медицинския екип, извършил операцията и следоперативното лечение през м. ноември 2017 г.). Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието, доколкото правопораждащият фактически състав на процесното притезание по чл. 49 от ЗЗД включва в себе си елементи на деликта, очертани в нормата на чл. 45 от ЗЗД.