Определение № 1868 от 10.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1868 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Матей Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20265300500940 по описа за 2026 година

Постъпило е възражение, на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) от Х. З. К. с ЕГН: ********** от гр.

**************************** чрез процесуалния представител адв. С. Д. Й. против Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. дело № 9791/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Оспорва се наличието на надлежно връчване на заповедта и се твърди, че К. е узнал за заповедта за изпълнение на 09.02.2026г., когато му е било връчено Съобщение с изх. № 13872/09.02.2026 г. по изп. дело № 1433/2019 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Г.И. за образувано такова. Изразява становище, че е налице основание за приемане на възражението и изпълнението на издадената заповед по чл. 410 от ГПК да бъде спряно.

С подадения в законоустановения срок отговор от кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК: 208597211, чрез юрисконсулт М.М. възражението се оспорва като недопустимо и в условията на евентуалност да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Окръжен съд - Пловдив при извършената служебна проверка за допустимостта на производството намира, че възражението е подадено от процесуално легитимиран субект, пред надлежния за разглеждането му съд, насочено е срещу акт, който подлежи на атакуване по този ред и са изложени твърдения, че е подадено в едномесечен срок от узнаване за атакуваната заповед за изпълнение, поради което е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

Доводът за нередовност на връчването на заповедта за изпълнение е основателен.

В настоящия случай от приложените преписи от материалите по от ч. гр. дело №9791/2015г. на Районен съд - Пловдив, което е било унищожено поради изтичане на срока за съхранение, и от разпечатката от деловодната програма по това дело, е видно, че издадената заповед за изпълнение против Х. З. К. с ЕГН: **********, е по реда на чл. 410 от ГПК и същата е връчвана чрез 1 залепване на уведомление. Не са запазени обаче всички документи по делото, удостоверяващи връчването, за да се направи проверка относно надлежното изпълнение на процедурата по чл. 47 от ГПК. При това положение не може да се направи и извод, че заповедта е била стабилизирана с изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК и единствения път за защита на длъжника е по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Съдът е изискал с Определение № 1471/03.06.2026г., постановено по ч. гр. дело № 940/2026г., да бъдат представени заверени копия от документите, намиращи се в кориците на изпълнително дело № 993/2016г. и изпълнително дело № 1433/2019г. С вх. № 22679/17.06.2026г. е постъпило писмо от ЧСИ К.А., видно от което изп. дело № 993/2016г. е прекратено на 09.08.2018г., предадено в архив и унищожено съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4 за служебния архив на ЧСИ.

С вх. № 23749/25.06.2026г. са приложени копия от документите по образуваното изп. дело № 1433/2019г. по описа на ЧСИ Г.И.. След преглед на документите, обективиращи предприемане на изпълнителни действия по отношение на длъжника, не може да се направи извод, че същия е бил уведомен за тях. ЧСИ Г.И. е изпращала запорни съобщения до „Централна кооперативна банка“ АД, „Те-Дже Зираат Банкасъ“ – клон София, „Обединена българска банка“ АД, „Общинска банка“ АД и „Юробанк България“ АД.

Постъпил е отговор от „Централна кооперативна банка“ АД и „Обединена българска банка“ АД за липса на авоар по сметките на К.. От изложеното не може да се направи извод за узнаването от страна на длъжника, че срещу него са предприемани изпълнителни действия и е била издадена Заповед за изпълнение № 5304/06.08.2015г.

При тези изводи въззивният съд намира, че следва да се осигури възможност на длъжника да упражни правата си в спорно исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422 от ГПК. С оглед изложеното възражението следва да бъде прието и да се спре изпълнението на заповед № 5304/06.08.2015г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК на основание чл. 423, ал. 3 от ГПК.

На основание чл. 423, ал. 4 от ГПК разглеждането на делото от първоинстанционния съд следва да продължи с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По отношение на искането за разноски съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на настоящия етап, доколкото настоящето определение не е окончателен акт, с който се разрешава спора. Разноски при приемане на възражението в производство по чл. 423 от ГПК може да бъдат присъдени единствено в хипотезите на чл. 423, ал. 3 във вр. с чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В останалите случаи произнасянето по дължимостта на разноските се дава при окончателното разрешаване на спора.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението на Х. З. К. с ЕГН: ********** от гр.

2

**************************** чрез процесуалния представител адв. С. Д. Й. против Заповед за изпълнение № 5304/06.08.2015г., издадена по ч. гр. дело № 9791/2015г. по описа на Районен съд – Пловдив.

СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение № 5304/06.08.2015г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 9791/2015г. по описа на Районен съд – Пловдив, по повод на която е образувано изп. дело № 1433/2019г. по описа на ЧСИ Г.И. с рег. № 765 с район на действие Стара Загора.

ВРЪЩА делото на заповедния съд за извършване на следващите се процесуални действия по даване на указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3