Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1162 от 18.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 879/2023
Вид
Решение № 1162
Подписан
18.08.2024
Състав
Пламен Колев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 1162 гр. София, 18.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20231100900879 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът „О.П.“ ООД, ЕИК *******, твърди, че е получил от ответника „Софийска вода“ АД фактура № 0121681380/03.04.2023 г., с начислена сума за потребление, в размер на 58 581,54 лева, за периода 17.01.2023 г. до 24.03.2023 г.. Според описаното във фактурата, то задължението било формирано въз основа на потребление, отчетено от водомер ZENER DN 50 с фабричен № ******* за периода 22.01.2020 г.- 24.03.2023 г., за количество 783 куб. м., което представлява разликата между показанията на водомера за същия период, а именно 2419- 1636=783.

Съгласно описаното в КЛ S1,C3 от 20.01.2020/0257054 от териториалния представител на „Софийска Вода“ АД, водомерът бил преминал последна метрологична проверка през 2012 г., но в действителност, на място, от метрологичния знак било видно, че последната метрологична проверка е направена през 2015 г. Сочи, че съгласно Закона за измерванията и заповед на председателя на ДАМТН, този уред с диаметър DN50 трябва да се тества на всеки 5 години, като при по-голям период от този, водомерът не може да се използва като търговски уред за измерване и по него не може да се отчитат и таксуват преминалите водни количества. Поддържа, че водомерът подлежи на последваща метрологична проверка, която трябва да се извърши от и за сметка на „Софийска вода“ АД, но това не е извършено, не е тестван в акредитирана лаборатория и не е заменян с нов, каквито са изискванията към ответника. От фактурата ставало ясно и че „Софийска вода“ АД не отчита редовно водомера, като отчета на водомер на СВО ZENNER DN50 с фабричен номер ******* не е 1 отчитан за период, по-голям от 3 години, което било в разрез със задължението на оператора да спазва сроковете за отчитане на водомерите, описани в ОУ и НАРЕДБА № 4. Поради всичко това, то водомерът на ищеца не може да се използва за тьрговски уред за измерване и по него не могат да бъдат таксувани никакви водни количества.

Наред с горното излага, че във фактурата били начислени допълнителни водни количества в размер на 20355 куб. м., отчетени от непознат за ищеца водомер с фабричен номер 1934001350, като разлика в показанията на същия водомер за периода 17.12.2021 г.24.03.2023 г.

Ищецът спори да е получавал от ответника услугите, в размера, който му е начислен. Счита, че начисляването е направено своеволно от страна на ответното дружество и не почива на законово основание.

Излага, че във фактурата е посочено услугите да са начислени на основание чл.25, ал.3 от Общи условия за предоставяне на ВИК услуги на потребителите от „Софийска Вода“ АД, одобрени от КЕВР с рещение № ОУ-2 от 13.07.2016г., която разпоредба визирала съществуването на индивидуални водомери в режим на етажна собственост и предполагала наличие на общ водомер, какъвто не бил случаят на ищеца. Поддържа, че водозахраненият обект, собственост на дружеството е на адрес: гр. София, район Младост, бул. ******* и представлява самостоятелни сгради, изградени в самостоятелено УПИ, като същата е водоснабдена посредством самостоятелно СВО и потребените водни количества се отчитат от единствено от водомер на СВО ZENNER DN50 с фабричен номер *******, а посочените във фактурата други водомери не са известни на ищеца.

С тези доводи моли съда да признае за установено между „Софийска вода“АД и „О.П.“ ООД, че последното не дължи на ответника сумата в размер на 58 581,54 лева, която е начислена с фактура номер 0121681380 с дата 03.04.2023 г.

По присъединеното т.д.№ 2354/2024 г., при същите фактически обстоятелства моли, да се установи несъществуване на следните вземания, по:

Фактура № 0123862046 от 28.06.2023г. с посочена лихва за период 04.05.2023г.- 31.05.2023г. на стойност 520.33 лева;

Фактура № 0124596044 от 28.07.2023г. на стойност 4408,67 лева;

Фактура № 0125363903 от 28.08.2023г. с посочена лихва за период 01.06.2023г.31.07.2023г. на стойност 1219.33 лева, сума за услуги на стойност 4892,99 лева;

Фактура № ********** от 29.09.2023г. с посочена лихва за период 01.08.2023г.31.08.2023г. на стойност 661,83 лева, сума за услуги на стойност 6331,24 лева;

Фактура № 0126834397 от 27.10.2023г, с посочена лихва за период 01.09.2023г.30.09.2023г. на стойност 640,50 лева, сума за услуги на стойност 3613,24 лева;

Фактура № 0125363903 от 28.11.2023г. с посочена лихва за период 01.10.2023г.- 31.10.2023г. на стойност 661,83 лева, сума за услуги на стойност 4978,10 лева, 2

По присъединеното т.д.№ 942/2024 г., при същите фактически обстоятелства моли, да се установи несъществуване на следните вземания, по:

Фактура № 0128341534 от 29.12.2023г. на стойност 3871,54 лева с посочена лихва за период 01.11.2023г.-30.11.2023г. на стойност 640.50 лева;

Фактура № 01290080782 от 29.01.2024г. на стойност 5247,41 лева, с посочена лихва за период 01.12.2023г.-31.12.2023г. на стойност 661,83 лева.

Претендира разноски по делото.

Ответникът „Софийска вода” АД е депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва иска като неоснователен.

Твърди, че ответникът е предоставил ВиК услугите, отразени в процесната фактура и те са измерени чрез изправно и в срок на метрологична годност средство за търговски измерване – водомер с фабр. № 1934001350.

Поддържа, че посоченият водомер е отразен като приходен такъв - общ за обособената територия -площадкова водоснабдителна мрежа, в която се намира имотът на ищеца.

Водомерът с фабр. № *******, посочен от ищеца, е индивидуален такъв и служи за разпределяне на преминалите през приходния количества вода за обектите в обособената територия. Средството за търговско измерване е приходният водомер, за който представя протокол за монтаж, от който твърди да се установява, че същият е в срок на метрологична проверка, тъй като е преминал такава през 2019 г.

Наред с това сочи, че водомерът с фабр. № ******* е индивидуален за имота на ищеца, а съгласно Наредба № 4/2004 за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4) и Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „Софийска вода“ АД, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016г., то доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се извършва от и за сметка на потребителите.

Във връзка с твърдението на ищеца, че начислените му суми не са за ползвани от него услуги, ответникът излага, че площадковата водоснабдителна мрежа, в която е имотът на ищеца, е съществуваща такава, като до 2020 г. фактурирането на услугите било извършвано по приходния водомер, монтиран на отклонението, чрез което площадката е присъединена към мрежата, с приспадане на консумацията по индивидуалните водомери от тази, отчетена от приходния такъв /т. нар. обиколка с приспадане/. Оставащата по приходния водомер консумация ВиК операторът е таксувал на следните потребители: „Е.***“ ЕООД, впоследствие на „А.О.“ ЕООД и накрая – до 2020г.- на „А1 К.“ ЕООД. При извършена на 05.03.2020г. проверка на захранването служители на ответника са установили, че приходният водомер отчита водата, доставяна до бившата сграда на „София Прес“ и сградата, собственост на ищеца. Констатирано е, че сградата, била на „София Прес“, е необитаема и 3 не се ползва, като служителят на ответника е дал предписание водомерът за тази сграда да се тества/подмени и да се пломбира, или да се пломбира трайно спирателния кран. На 09.12.2020 г., при проверка, е установено, че предписанието от предишното посещение е изпълнено и кранът е пломбиран с пломба № 0003686. След тези проверки, от обиколка с приспадане на показанията на контролните водомери и от приходния, е преминато към такава с разпределяне на общи нужди.

След прекратяването на захранването по едната от двете контролни партиди, то следва, че потребител на количеството вода, преминало през приходния водомер с фабр. № 1934001350, монтиран на 01.03.2019 г., е ищецът.

Счита, че е изпълнил нормативно регламентираните си задължения, предвидени в чл. 6, т. 1 от Наредба № 4, за доставка на В и К услугите на обективираната в процесната фактура стойност „до границата с вътрешната (площадкова, дворна) водоснабдителна мрежа на потребителите“, чието количество, съобразно чл. 22 от Общите условия, вр. чл. 30 от Наредба № 4, дружеството измерва по общия /приходния/ водомер с фабр. № 1934001350.

Твърди, че ответното дружество правилно е фактурирало на ищеца отчетеното от този водомер количество вода, въз основа на чл. 25, ал. 2 от Общите условия. С тези доводи моли съда да отхвърли предявения срещу него установителен иск.

Претендира присъждане на разноските по делото.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която пояснява първоначланата искова молба. Оспорва твърденията на ответника, като излага, че дори служителите на „Софийска вода“ АД, извършващи проверката, не знаят какво се случва с консумацията на вода в територията и не са наясно със статута на водомерите и водопроводната мрежа, тъй като при проверка на 20.01.2020 г. от „Софийска вода“ АД е съставен контролен лист КЛ S1,C3 20.01.2020/0257054, в който е описано, че водомер ZENNER DN50, с фабричен номер *******, е монтиран в мазе на СВО 63 ПЕ и обхваща консумацията на водата на СОТ Сигнално- охранителна техника ЕООД, като всъщност този водомер не е водомер на СВО, а контролен водомер с номер 934001350 на клиент „Е.***“ ЕООД с клиентски номер 1005334414. Твърди, че във фактурите на „Софийска вода“ АД не е посочено дали водомерът, по който на ищеца се отчита и фактурира изразходваната вода, е водомер на СВО или е индивидуален.

Излага, че промяната на обиколката от приспадане на обиколка с разпределяне на „общи нужди“ на две самостоятелни УПИ и то без знанието и съгласието на собствениците на въпросните УПИ е еднолично решение от страна на „Софийска вода“ АД и абсолютно нерегламентирано и противоречи на нормалите търговски практики и отношения.

Счита, че промяната на начина на фактуриране, извършено от страна на Софийска вода АД, не е само проста промяна в разпределението на водните количества, които трябва да се фактурират, но и променя статута, собствеността и отговорността по отношение на мрежата след водомер на СВО с номер 934001350.

Поддържа, че ответникът „Софийска вода“ АД, в качеството си на оператор на ВиК услуги, 4 е в неизпълнение на задълженията си по чл.7, т .4 от ОУ, които уреждат задължение за оператора да поддържа изградената В и К система, включително водомерните възли на водопроводните отклонения, в съответствие с техническите и санитарни изисквания и с изискванията за опазване на околната среда и безопасност при работа.

Съдът намери от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, относно наличието на договор за ВиК услуги, както и връчване на ищеца на процесните фактури относно дължими суми за В и К услуги по това правоотношение, обуславящи интереса от предявения отрицателен установителен иск относно съществуването на вземания с такъв характер.

По делото са приети заключения на СТЕ И ССЕ, както и техническите и счетоводни документи, въз основа на които са базирани, които съдът кредитира като компетентно изготвени, които ще бъдат обсъдени в процеса на изложението. Т Депозирани са 3 бр. контролни листи, в които са отразени констатациите на служители на ответника при извършени проверки.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съгласно чл. 6, т.1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата) услугите В и К се осъществяват чрез водоснабдителната система до границата със сградната водопроводна инсталация или вътрешната (площадкова, дворна) водоснабдителна мрежа на потребителите;