Решение № 281 от 30.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Пловдив, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Кюртова при участието на секретаря Мая Крушева като разгледа докладваното от Росица Кюртова Търговско дело №

20255300900454 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът “ЕКО РЕ ОРГАНИКА”ЕООД, ЕИК 206680288, гр.София, представлявано от Т.А.А., чрез пълномощник адв.В. Ч., твърди, че между страните съществуват търговски отношения по неформален договор за продажба на 100 мт органична тор, по който ищецът е продавач, а ответникът – купувач. Доставката е извършена в база на ответника в гр.Раковски, като за продажбата ищецът е издал фактура №1000000107/17.05.2024 г. на стойност 25 920 лв. с ДДС, в т.ч. включен транспорт. Твърди, че страните са уговорили плащането на продажната цена да се извърши в срок до 30.06.2024 г., но ответникът не е заплатил същата в този срок и до датата на исковата молба. За периода от 01.07.2024 г. до датата на исковата молба същият дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 3 788,05 лв. Въз основа на тези твърдения в исковата молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 25 920 лв. – неплатена цена по договора за продажба на органична тор, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и да му заплати сумата 3 788,05 лв. – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за периода от 01.07.2024 г. до 21.07.2025 г. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът ”ДОМАТО КРОП”ЕООД, ЕИК 205435065, седалище и адрес на управление гр.Раковски, обл.Пловдив, ул.“Шишманско шосе“ №1, представлявано от Н.К.И.

(към датата на исковата молба – от И. П.В.), е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва предявените искове. Ответникът признава, че е възникнало вземането по 1 главния иск. Възразява, че между страните е постигната договорка плащането да се извърши през следващата стопанска година – до края на месец юли 2025 г. На 17.07.2025 г. му е изпратена покана по ел.път за плащане по посочената фактура в 7-дневен срок, или до 24.07.2025 г. В тази срок ответникът е заплатил уговорената цена в пълен размер. По изложените съображения ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което не следва да му бъдат възлагани разноските на ищцовата страна.

В допълнителната искова молба се отрича да е уговорено плащане до края на м.юли 2025 г. Поддържа се, че падежът на вземането е настъпил на 30.06.2025 г. Тази дата съвпада с падежа за плащане от ищеца на транспортната услуга. Евентуално се позовава се нормата на чл.303а, ал.1 ТЗ, според която страните могат да договарят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни, освен по изключение, каквото в случая не е налице. А ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение следва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или друга покана за плащане.

Признава се извършеното от ответника плащане, но се възразява, че същото датира след исковата молба. Претендират се разноски, като се оспорва да е налице хипотеза по чл.78, ал.2 ГПК.

В допълнителния отговор се поддържа, че е постигната договорка за плащане до края на месец юли 2025 г. и след поискване от страна на продавача. Сумата е била поискана с покана, получена от ответника на 17.07.2025 г., като плащането е извършено в дадения с поканата срок. Поддържа се и възражението за приложимост на нормата на чл.78, ал.2 ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се, че ищецът е издател на фактура №1000000107/17.05.2024 г. с получател ответното дружество и предмет – органична тор вита органик – микронизирана, 100 тона, единична цена 216 лв., на обща стойност с ДДС 25 920 лв. Във фактурата е отразено, че данъчното събитие е настъпило на 17.05.2024 г., а плащането следва да се извърши по сметка (л.3).

Приети са като писмени доказателства четири на брой товарителници, издадени на 19.06.2024 г., 20.06.2024 г. и 21.06.2024 г. с изпращач ищцовото дружество и получател – ответника, всяка за по 25 т. био/еко-тор.

Няма спор между страните, че ищецът е отправил до ответника поканата на л.27 (гръб), с която го е уведомил, че е в просрочие да заплати сумата 25 920 лв. по ф-ра №1000000107/17.05.2024 г. В поканата е посочено, че просрочието е в размер 420 дни (падеж на задължението 30.06.2024 г.). Ответникът е поканен да заплати доброволно сумата в 7дневен срок от връчване на поканата, иначе е предоставена възможност за разсрочване на плащането с погасителен план. Поканата е отправена от електронен адрес **** до електронен адрес *** на 16.07.2025 г.

От приложения на л.26 платежен документ се установява, че ответникът е наредил 2 сумата 25 920 лв. с основание горепосочената фактура по сметка на ищеца на 24.07.2025 г.

Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че процесната ф-ра №1000000107/17.05.2024 г. е отразена в счетоводните книги на ответника.

През м.май 2024 г. счетоводният документ е заведен със стойност 35 280 лв. и количество 150 т. органична тор. През м.ноември 2024 г. са направени корекции на счетоводните статии, като същата фактура е отразена в количество 100 т. органична тор, а стойността й вече е 25 920 лв. Плащане по фактурата е извършено на 24.07.2025 г. по банкова сметка на доставчика. Доставеното количество органична тор е заприходено по сметка за материални запаси 302 „Материали“, съответно на 17.05.2024 г. и на 01.11.2024 г. Фактурата е отразена от получателя в дневници за покупки и справки-декларации по ЗДДС за м.май 2024 г., а през м.ноември 2024 г. с протокол за сторно е намален ползваният данъчен кредит.

Относно това как са проведени преговорите и при какви обстоятелства е сключен договорът за продажба, както и какви са конкретните договорки за срока за плащане, е разпитан един свидетел. От показанията на свидетеля М.Г. се установява, че през 2023 г. и 2024 г. са предоставяни на земеделските производители субсидии за използване на органични торове. Във връзка с това ответникът се е съгласил да закупи такива от ищцовото дружество. Представляващите двете дружества се срещнали през м.април 2024 г. и постигнали договореност за продажба на 150 т органична тор. В действителност били доставени 100 т от договореното количество. Торът бил доставен по-късно от датата на издаване на фактура за това. Постигната била уговорка заплащането да се извърши на следващата година, когато се получават субсидиите и се продадат доматите, за отглеждане на които са използвани торовете. Уговорката била да се плати до м.юли на следващата година. Подобна уговорка била нещо обичайно при земеделците.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От приложените доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, се установява по несъмнен начин, че между страните е възникнало правоотношение по силата на договор за търговска продажба. Законът не изисква определена форма за действителност на договора по чл.318 ТЗ, като съгласно чл.321 ТЗ по искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните – и други документи. В случая е била издадена фактура.

Приложената по делото фактура е редовна от външна страна, съдържа изискуемите реквизити, така че да бъдат изведени основните елементи на търговската продажба, а именно – продажна вещ и цена. В редица решения на ВКС по въпроса е прието, че фактурата може да послужи като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, ако в нея фигурира описание на стоката по вид, стойност и начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. (в т.ч. Решение №114/26.07.2013г. по т.д.№255/2012г., І т.о., Решение 252/03.01.2013г. по т.д.

№1067/2011г., ІІ т.о. и мн.др.) В този смисъл съдът приема, че приложената по делото фактура доказва установяването на договорно правоотношение между страните по продажба на органични торове.

3

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че процесната фактура е отразена в счетоводството на ответника и стоката е заприходена. Тези действия според трайно установената съдебна практика (Решение №30/08.04.2011г. по т.д.

№416/2010г., І т.о., Решение №109/07.09.2011г. по т.д.№465/2010г., ІІ т.о. и др.) съставляват недвусмислено извънсъдебно признание относно неизгодните за страната факти, отнасящи се до сключването на договора и поетите от страните задължения, като с такава доказателствена стойност описаните действия се ползват и относно изпълнението на задълженията на продавача да предаде стоките, предмет на договора за продажба. В уверение на това, че количеството органична тор, посочено във фактурата, е предадено на ответника са и приложените по делото товарителници, според които това се е случило между 19-ти и 21-ви юни 2024 г. При тези данни съдът намира, че е възникнало насрещното задължение за плащане на уговорената цена. Това задължение е изпълнено изцяло понастоящем – на 24.07.2025 г. ответникът е наредил по сметка на ищеца сумата 25 920 лв., посочена като продажна цена във фактурата. Ищецът не оспорва, че сметката му е заверена с тази сума, признава плащането. При това положение главният иск за присъждане на сумата се явява неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен. Спорът между страните е кога е станало изискуемо вземането, респективно дължи ли се и за какъв период от време обезщетение за забава, каквото също се претендира с исковата молба. По този въпрос съдът намира следното:

От доказателствата по делото – съдебно-счетоводна експертиза и свидетелски показания, се установява, че страните са договорили продажба на 150 т органична тор през м.април 2024 г. Доставено е по-малко количество през м.юни 2024 г., а през м.ноември 2024 г. същата фактура е отразена счетоводно с корекция относно количеството и стойността на сделката. Посоченото поведение според съда сочи към това, че страните по договора за продажба са се съгласили същият да бъде изменен досежно количеството на продажбените стоки и дължимата за това количество цена. Това се е случило през м.ноември 2024 г. Преди този момент ищецът е бил в неизпълнение, тъй като не е доставил цялото уговорено количество органична тор, ето защо не може да се приеме застъпваната от него теза, че цената е следвало да бъде заплатена в срок до 30.06.2024 г. Съгласно чл.327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В аспекта на посочената норма, по делото се установи, че е уговорено заплащане на цената не при предаване на стоката, а по-късно – до м.юли на следващата година според свидетеля Г.. Свидетелските показания са допустими.

Ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. Когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните – в този смисъл Решение №546 на ВКС, ІV г.о., по гр.д.№856/2009 г.

4

Разпитаният свидетел заяви, че плащането обичайно се е извършвало през м.юли на следващата година. Посочена договорка не е в противоречие с правилото на чл.303а, ал.1 ТЗ, цитирано от ищеца. Там е предвидено, че страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. По делото не се установи интересът на кредитора явно да е бил злоупотребен, както и да са накърнени добрите нрави. Установи се, че е процедирано според установения в земеделието обичай и с оглед на конкретните обстоятелства, съпровождащи естеството на продажбената стока, а именно – очаквани субсидии за използване на биоторове през следващата година и очаквана печалба от продукцията, в която торовете са вложени, през следващата стопанска година. (В тази насока следва да се спомене и представеният от ищеца договор на л.74, който очевидно касае предходна стопанска година – същият е сключен през август 2023 г., а плащането следва да се извърши в срок до 30.06.2024 г.) По тази причина съдът намира, че е налице изключението по чл.303а, ал.1 ТЗ и уговаряне на по-дълъг срок е допустимо. Не се установи да е договорена конкретна дата на изпълнение, според свидетеля срокът е фиксиран „до м.юли 2025 г.“, което следва да бъде тълкувано в полза на длъжника (арг.от чл.69, ал.2 и чл.70, ал.1 ЗЗД) и да се приеме, че плащането, извършено на 24.07.2025 г. не е просрочено, поради което обезщетение за забава не се дължи. Това налага извод за отхвърляне и на съединения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД като неоснователен.