Решение № 1805 от 04.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1805 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110169185 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на К. В. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Л......, действащ чрез адв. П. Б. Н. - ВАК, с адрес на кантората: гр. В......, сл. тел.:*********, срещу „И." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С......, действащо чрез управителя Д.

Г. Г., чрез адв.Ц. М. И. с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяната от него трудова злополука на 20.10.2022г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на злополуката до окончателното изплащане на сумата., и призната за трудова злополука с Протокол №5103-26-2 от 02.03.2023 год. на Национален осигурителен институт ТП - Х. и Разпореждане на НОИ №32452 от 14.03.2023 год.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор №2141/09.09.2022г., сключен между ответника „И." ЕООД ЕИК*********, в качеството на работодател, от една страна и ищеца К. В. Т., като служител/работник, от друга, последният е назначен при ответното дружество на длъжност „работник ремонт топлинна изолация", код по НКПД 71242007, с място на работа: текущи фирмени обекти. Договора е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, за неопределен срок при условията на пълно работно време от 8 часа.

Сочи, че в изпълнение на договор за възлагане на строително-монтажни работи от 12.03.2021г. сключен с възложителя „К. Х." ЕООД, гр. София, работници на изпълнителя „И." ЕООД гр. София извършват строително1 монтажни работи на обект „Х. В. Т." в гр. С.. Със Заповед №60 от 17.10.2022г., издадена на основание Наредба за командировките в страната, К. В. Т. е командирован за три дни - от 17.10. до 20.10.2022г. на обект „Х. В. Т." в гр. С..

На 20.10.2022г. в 08.00 часа К. В. Т. отишъл на работа на обект „Х. В. Т." на територията на „К. Е." ЕООД в гр. С.. В началото на работния ден техническия ръководител на обекта И. М. е посрещнал работниците и им е обяснил, че трябва да положат мазилка отвън по терасите на обекта. Дал им инструкции да наредят пакети със стиропор върху металните талпи на скелето, за да увеличат височината на скелето и да достигнат долната страна на терасите, и да положат мазилка там. С К. Т. на скелето са били още М. М., Г. М., М. А., и тримата от с. Л...., както и техническия ръководител И. М.. Така работили до обяд. След като измажели този участък, трябвало да се преместят и да измажат и другата част на стената. К. Т. приключил по - бързо от колегите си и започнал да сваля пачките със стиропор от скелето на земята, за да ги премести в друга част на скелето и да продължи с полагането на мазилката.

Когато избутвал последната пачка, кракът на К. Т. попаднал между двете хоризонтални талпи на скелето и той паднал по лице на самото скеле. При падането ищецът се е забил във вертикална тръба на скелето, като ударил лявата част на гръдния си кош. За момент загубил съзнание. Техническия ръководител И. М. и другите колеги на К. Т. го повдигнали и свалили от скелето. Ищецът изпитвал силни болки в лявата част на гръдния си кош. И. М. казал на един от работниците - С. Р. да вземе служебна кола с шофьор и да закарат К. Т. в Спешния център на болницата в гр. С.. В Спешния център на МБАЛ „С." ЕООД К. Т. е бил прегледан и е бил препратен към МБАЛ „Х." АД. В МБАЛ „Х." АД след преглед са били установени контузия на гръдния кош и корема, счупване на пето и шесто леви ребра, контузия на ляв бял дроб, ограничен левостранен пневмоторакс. К. Т. е бил хоспитализиран в МБАЛ „Х." АД от 20.10.2022г. до 24.10.2022г. С оглед обективното посттравматично състояние на ищеца и за целите на оздравителния процес се наложило същият да ползва отпуск по болест за период от 20.10.2022г. до 17.12.2022г.

Възстановяващия период от такива травми е продължителен, като се характеризира както с болков синдром, така и със затруднено дишане и придвижване. След инцидента К. Т. продължително време е изпитвал болки в лявата част на гърдите, задъхване при ходене и дълго време е имал нужда да пие обезболяващи лекарства. С Декларация за трудова злополука, с вх.

№5101-21-60 от 23.01.2023г. К. В. Т. уведомява ТП на НОИ - София - град за случилата се трудова злополука на 20.10.2022г. С писмо от „И." ЕООД с изх.

№55/15.02.2023г. К. В. Т. е бил поканен да се яви на работа в срок от два дни след получаване на писмото. С писмо от „И." ЕООД с изх.№62/23.02.2023г. К.

В. Т. е поканен да се яви за прекратяване на сключения между него и „И." ЕООД трудов договор и за получаване на трудово възнаграждение в размер на 425,78лв. За резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 20.10.2022г. с К. В. Т. е изготвен Протокол №5103-26-2 от 02.03.2023г. от ТП на НОИ - Х.. С Разпореждане №32452 от 14.03.2023г. на ТП на НОИ 2 София - град декларираната злополука от К. В. Т. се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. С Решение №1040-21-327/30.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ - София - град е оставена без уважение Жалба №1012-21-378/06.04.2023г. подадена от „И." ЕООД и е потвърдено Разпореждане №32452/14.03.2023г. на ТП на НОИ - София - град. По жалба на „И." ЕООД срещу Решение №1040-21- 327/30.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ - София - град е образувано Адм. дело №6457/2023г. по описа на Административен съд - София - град, Трето отделение, 75 с-в, като в жалбата се твърди, че между „И." ЕООД и К. В. Т. няма и не е сключван трудов договор. С Решение №6592/02.11.2023г. по Адм. дело №6457/2023г. по описа на Административен съд - София - град, Трето отделение, 75 с-в е отхвърлена жалбата на „И." ЕООД срещу Решение №1040-21-327/30.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ - София - град. По касационна жалба на „И." ЕООД против Решение №6592/02.11.2023г. по Адм. дело №6457/2023г. по описа на Административен съд - София - град, Трето отделение, 75 с-в е образувано Адм. дело №635/2024г. по описа на Върховен административен съд, Шесто отделение. С Решение №5656/09.05.2024г. по Адм. дело №635/2024г. по описа на Върховен административен съд, Шесто отделение, Върховния административен съд оставя в сила Решение №6592/02.11.2023г. по Адм. дело №6457/2023г. по описа на Административен съд - София - град, Трето отделение, 75 с-в, с което Разпореждане №32452 от 14.03.2023г. на ТП на НОИ - София - град влиза в законна сила.

Поддържа, че злополуката се е отразила негативно и върху психиката на ищеца. От момента на инцидента се е появила тревожност, подтиснатост, депресия и чувство за малоценност у пострадалия. К. Т. е работел и изкарвал прехраната на семейството си, което допълнително се е отразило на самочувствието и самооценката му, тъй като след инцидента той е бил дълго време неработоспособен и дори след приключване на оздравителния процес му е било противопоказно да извършва тежък физически труд. За периода на възстановяване той е бил зависим от помощта и грижите на близките си.

Неспособността му да се грижи за семейството си се е отразило изключително неблагоприятно върху психическото му състояние. Ето защо претендира обезщетение в посочения размер.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който ответникът оспорва предявените искове. Оспорва наличието на сключен писмен трудов договор. Твърди, че няма сключен писмен трудов договор между ищеца К. Т. като работник и отвеника „И.“ ЕООД като работодател на длъжност „работник ремонт топлинна изолация“. Съответно между ищеца и ответника не съществува посочената от ищеца на стр. 1 от Исковата молба трудовоправна връзка и не е възникнало валидно трудово правоотношение, което да ангажира отговорността на „И.“ ЕООД като работодател. Оспорва механизма на получаване на описаните в исковата молба телесни увреждания, както и твърдението, че ищецът бил загубил съзнание, както и изложените в исковата молба твърдения за настъпилите у ищеца увреждания от описаната в 3 исковата молба злополука. Оспорва твърденията на ищеца на стр. 3, абз. 3 от Исковата молба, че продължително време е изпитвал болки и страдания, че е имал дълъг възстановителен период, затруднено дишане, задъхване при ходене и че е имал нужда от пиене не обезболяващи лекарства, както и че че след описания в исковата молба инцидент у ищеца се е проявила тревожност, подтиснатост, депресия и чувство за малоценност у пострадалия. Оспорва ищеца да е бил дълъг период нетрудоспособен.

В хода на производството ищецът е починал и на негово място са конституирани неговите наследници - С. Д. Т., ЕГН **********, В. К. В., ЕГН ********** и К. К. В. ЕГН **********.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на имуществени и неимуществени вреди.

Разпоредба на чл. 200 от КТ е с материално-правен характер и урежда взаимоотношенията между работодател и работник занапред, тоест за всички вреди, настъпили преди влизане в сила на КТ(ДВ, бр. 26 и бр. 27 от 1986 г., в сила от 01.01.1987 г.), отговорността на работодателя се реализира по реда на чл. 49 от ЗЗД, а настъпилите след това вреди- по реда на чл. 200 от КТ (В този смисъл т. 1 и т. 2 от ТР № 45/19.04.1990 г. по гр. д. № ЗЗ/1989 г.). Дали претенцията следва да се разгледа като такава по чл. 49 от ЗЗД или по чл. 200 от КТ и дали следва да се приложи давностния срок по чл. 358 от КТ или този по ЗЗД зависи от момента на настъпване на правопораждащия факт, на който се основава претенцията за обезщетение. Съдът приема, че този правопораждащ факт е решението на компетентните органи, установяващ наличие на трудова злополука. Това е така, защото едва от този момент за увреденият е настъпила възможността да претендира обезщетение за претърпените вреди, от този момент започва да тече погасителната давност и от този момент може да се претендира основателно законната лихва върху обезщетението за вреди (в този смисъл са: Решение № 1401/15.12.1992 г., Решение № 290/20.06.1989 г. по гр. д. № 257/1989 г., ІV ГО; решение № 115/17.02.1992 г. на ІVГО; Решение № 1712/05.11.2002 г. по гр. д. № 2064/2001 г., ІІІ ГО; Решение 05/02.02.1995 г. по гр. д. № 565/94 г. на ІV ГО; Решение № 917/17.08.1999 г. на ІІІ Г№; Решение № 605/06.06.1995 г. по гр. д. № 2462/1994 г. на ІV ГО).

Доколкото в конкретния случай се претендират вреди от трудова злополука, настъпила на 20.10.2022 г., тоест след влизане в сила на КТ, то съдът приема, че приложимия в конкретния случай закон е КТ.

Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна отговорност с много по-широк обхват и по-облекчен фактически състав от деликтната отговорност по ЗЗД. За се ангажира отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е достатъчно да се установи наличието на трудово правоотношение между страните, факта на трудовата злополука и наличието на вреди – имуществени и неимуществени, в причинна връзка със 4 злополуката.

Дължимото обезщетение обхваща разликата между претърпените от вреди, вкл. пропусната полза и получената пенсия/застрахователна сума – арг. по чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ. При хипотезата на иск на пострадал работник размера на вредата се съобразява с размера на трудовото възнаграждение, които би получил, ако не беше увреден от трудовата злополука.

По делото е представено удостоверение за декларирани данни от което е видно че между страните е било налице трудово правоотношение по силата на трудов договор от 09.09.2022г. по силата на който ищецът заемал длъжност по НКПД 71242007 - Работник, ремонт на топлинна изолация. Същото се установява и от представените по делото съдебни решения на АССГ и ВАС.

По делото е представено разпореждане на ТП НОИ София-Град от което е видно че злополуката от 20.10.2022г. е приета за трудова по смисъла на чл.

55, ал.1 КСО.

Установява се от представения и неоспорен от страните протокол от извършеното разследване на трудова злополука и от показанията на разпитаните свидетели, че К. В. Т. отишъл на работа на обект „Х. В. Т." на територията на „К. Е." ЕООД в гр. С.. В началото на работния ден техническия ръководител на обекта И. М. е посрещнал работниците и им е обяснил, че трябва да положат мазилка отвън по терасите на обекта. Дал им инструкции да наредят пакети със стиропор върху металните талпи на скелето, за да увеличат височината на скелето и да достигнат долната страна на терасите, и да положат мазилка там. С К. Т. на скелето са били още М. М., Г. М., М. А., и тримата от с. Л...., както и техническия ръководител И. М.. Така работили до обяд. След като измажели този участък, трябвало да се преместят и да измажат и другата част на стената. К. Т. започнал да сваля пачките със стиропор от скелето на земята, за да ги премести в друга част на скелето и да продължи с полагането на мазилката. Когато избутвал последната пачка, кракът на К. Т. попаднал между двете хоризонтални талпи на скелето и той паднал по лице на самото скеле. При падането ищецът се е забил във вертикална тръба на скелето, като ударил лявата част на гръдния си кош.

Разпечатката съдържа 29 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a76b1a2-d8e9-4f30-a215-9d195c6f3d75