Определение № 3107 от 21.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3107 гр. София, 21.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000503042 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 от ГПК.

Образувано е частна жалба с вх. № 28676 от 28.10.2025 г. по регистъра на Апелативен съд София, подадена от ищеца Г. В. К. срещу определение № 20085 от 17.10.2025 г., постановено от Софийски градски съд с което е отхвърлил молбата на ищеца за предоставяне на правна помощ и е прекратил производството по гр.д. № 8148/2025 г. по описа на същия съд.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Поддържа обстоятелствата, че следва да му се предостави правна помощ и производството да продължи до постановяване на крайния съдебен акт.

Моли Апелативен съд София да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и приложените доказателства, установи следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

Първоинстанционният съд внимателно е анализирал обстоятелствата, материализирани в исковата молба и поисканата защита от Г. В. К., като е изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето определение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на изложението намира, че следва да се маркират основните правно значими факти.

Ищецът е предявил против Върховния административен съд осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за това, че в определение, постановено на 25.06.2025 г. по д. № 5401/2025 г. от състав на същия съд е бил оскърбен с това, че четири пъти в съдебния акт е посочено, че той е „изтърпяващ наказание лишаване от свобода“. Поддържа, че няма влязла в сила осъдителна присъда и грубо е нарушена презумцията за невиновност.

Настоящият въззивен състав споделя разбирането на първоинстанционния съд, че по отношение на съдиите от състава на ВАС, постановили определението от 25.06.2025 г. по д. № 5401/2025 г. не може да се реализира наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер – чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Р. България.

Съответно, по отношение на ВАС с предявения иск не може да се осъществи гражданска отговорност по чл. 49 от ЗЗД, а предоставянето на правна помощ е процесуално неоправдано, съобразно ползата, която би донесла за ищеца и съобразно предмета на исковата претенция – чл. 24 от Закона за правната помощ.

Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да се потвърди 2 обжалваното определение.

По тези съображения, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 20085 от 17.10.2025 г., постановено от Софийски градски съд с което е отхвърлил молбата на ищеца Г. В. К. за предоставяне на правна помощ и е прекратил производството по гр.д. № 8148/2025 г. по описа на същия съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд на Р. България, в едноседмичен срок от връчването, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3