Определение № 260 от 24.02.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Частно гражданско дело 181/2026
- Вид
- Определение № 260
- Подписан
- 24.02.2026
- Състав
- МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.390 · Граждански процесуален кодекс
- чл.390 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.391 · Граждански процесуален кодекс
- чл.391 ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.391 ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.395 · Граждански процесуален кодекс
- чл.396 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.397 ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17 · Закон за задълженията и договорите
- чл.180 · Закон за задълженията и договорите
- чл.181 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260 гр. Плевен, 24.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Частно гражданско дело № 20264400100181 по описа за 2026 година
Производството е по чл.390 във вр. с чл.397 ал.1, т.1 ГПК.
Постъпило е искане от М. Д. П. от гр. Плевен, ЕГН ********** чрез адв.В. П. от ПлАК против Д.Д.Д. от гр.Плевен, ЕГН ********** за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно осн. чл.108 ЗС без посочена цена на иска чрез налагане на запор върху лек автомобил „Мерцедес“ Е 220 Д, шаси № ******************, рег. № ********.
Твърди, че е заплатил изцяло цената за придобиване на лек автомобил марка „Мерцедес“ Е 220 с рег. № ******, с шаси № ******** с година на производство 2016 година в размер на 47 080 лева без ДДС по Договор за финансов лизинг № ******** /03/01/2024 година, сключен между него и „ЛЕВ ФИНАНС“ЕООД гр.София, с ЕИК *******.
На 03.07.2024 година М. Д. П., съпровождан от негова позната Д.Д.Д. – ответница по бъдещия иск - посетили Нотариус Н.Я. с рег. № *** при НК, при което Нотариусът установила, че лизингодателят има задължения към Държавата.
Лизингодателят и ищецът по бъдещия иск в качеството на лизингополучател трябвало да посетят нотариалната кантора на 10.07.2025 година за изповядване на сделката, като ищецът бъде записан като собственик на описания по-горе лек автомобил.
Тъй като ищецът на 05.07.2025 година е трябвало да се върне в чужбина, ответницата Д.Д.Д. е предложила да се яви на 10.07.2025 година пред Нотариус вместо него, заедно с лизингодателя и подпише Договора за придобиване на собствеността на автомобила.
1
Било подписано тристранно споразумение между Лицингодателя, ищецът като лизингополучател и платил цената на автомобила, и Д.Д.Д. като поемател, последната да придобие собствеността на описания по-горе лизингов автомобил, тъй като между последните двама съществували вътрешни отношения, които обуславят интерес на ищеца да се освободи от лизинговия договор, по който е платил цялата стойност.
Уговорката между молителя и поемателя по тристранното споразумение била Д.Д.Д. след като той се върне от чужбина в края на месец декември 2024 година да прехвърли собствеността на автомобила на ищеца.
Целта на прехвърлянето на нейно име била временно да се реши вътрешен интерес - избягване на формалности по лизинга, а не реално прехвърляне.
След завръщането му от чужбина Д.Д.Д. отказала да прехвърли собствеността на автомобила на реалния собственик на автомобила.
Твърди, че автомобилът е прехвърлен на името на ответницата по нотариална сделка, за която разполага с доказателства, че е привидна, поради което бъдещият иск ще бъде основан и на чл.26, ал.2 ЗЗД (нищожност поради липса на съгласие), както и на чл.17 ЗЗД (привидност).
Твърди, че ще предяви иск за установяване на собственост върху автомобила (чл.108 ЗС) и евентуално, ако Главният иск не бъде уважен - иск за неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД).
Навежда доводи, за наличие на реална опасност Д.Д.Д. да се разпореди с автомобила чрез прехвърляне на трето лице и укриване, което би направило невъзможно или значително по-трудно изпълнението на бъдещото решение.
Съдът като съобрази доводите на ищеца, представените по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност, и по реда на чл.235 ГПК намира за установено следното:
МОЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА, но при внасяне на гаранция.
Предвид чл.390 ал.1 ГПК обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение, а съгласно ал.2 в случая по ал.1 съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени 2 доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.
Съгласно чл.391 ГПК и съдебната практика обезпечение на иск се допуска при кумулативното наличие на следните предпоставки: допустимост на бъдещия иск, вероятна основателност на иска и подкрепата му с убедителни писмени доказателства, наличие на интерес от обезпечението – обезпечителна нужда и съответствие между исканата обезпечителна мярка и установената обезпечителна нужда, т.е. адекватност на исканото обезпечение.
Доколкото в молбата се твърди за платена цена на автомобила от 47 080лв. без ДДС, а от Договора се установява цена на обекта на лизинга от 63 866лв. без ДДС съдът приема, че две години след сключване на Договора лекият автомобил е на стойност 24 071,62 евро /47 080лв. без ДДС/, още повече че ищецът е приложил банкови документи за плащани суми на лизингодателя – три вноски.
Представените от ищеца писмени доказателства към 24.02.2026г. не обуславят извод за вероятната основателност на заявения за предявяване осъдителен иск за собственост – в Тристранното споразумение не се съдържа поемане на задължение от ответницата – поемател да върне автомобила на ищеца.
Доколкото молбата съдържа основните изисквания за иск по чл.108 ЗС за движима вещ, то петитума на същия е известен като признаване за установено, че ищецът е собственик на движимата вещ и осъждане на ответницата да предаде владението на вещта на ищеца.
Налице е обезпечителна нужда, тъй като при наведените от молителя твърдения, че вещта се намира във фактическата власт на ответницата по бъдещия иск, евентуалните нейни действия по разпореждане с нея биха затруднили удовлетворяването на бъдещата претенция.
Освен това, доколкото исковите молби по ревандикационни искове за движими вещи не се вписват, налице е и интерес за молителя да даде гласност на спора по отношение на третите лица, в чието владение вещта би могла да попадне.
Исканата обезпечителна мярка – налагане на запор върху вещта – е допустима и подходяща за обезпечение на претенцията за нейното връщане.
3
Относно вероятната основателност на иска съдът намира, че същата не може да се изведе единствено от представените с молбата за допускане на обезпечение писмени доказателства. Вярно е, че молителят представя заверено копие от талон на автомобила на името на ответницата, но доказателствата не удостоверяват твърдяното от молителя обстоятелство, че ответницата е поела задължение да му върне автомобила.
Съгласно съдебната практика, преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл.391 ал.1, т.1 ГПК), а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, обезпечението се допуска ако представи гаранция в определен от съда срок при условията на чл.180 и чл.181 ЗЗД.
Тоест законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно (в този смисъл Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за допускане на обезпечението съгласно чл.391 ал.1, т.2 от ГПК. Предвид гореизложеното съдът намира, че искането за допускане на обезпечение е основателно и исканото обезпечение следва да бъде допуснато при предоставяне на гаранция в размер на 2 500 евро, който размер съдът, като взе предвид характера на бъдещия иск и неговата цена от Договора за лизинг, намира за достатъчен, за да обезпечи преките и непосредствени вреди, възникващи за бъдещата ответница в случай на евентуално отхвърляне на иска.
При тези съображения и на основание чл.395 ГПК Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на осн. чл.390 ал.1 ГПК вр. с чл.391 ал.1, т.2 ГПК ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещ иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от М.
Д. П. от гр.Плевен, ЕГН ********** чрез адв.В. П. от ПлАК против Д.Д.Д. от гр.Плевен, ЕГН ********** за признаване на установено, че ищецът е 4 собственик на лек автомобил „Мерцедес“ Е 220 Д, шаси №
******************, рег. № ******* и осъждане на ответницата да предаде владението на вещта на ищеца, с цена на иска 24 071,62 евро /47 080лв. без ДДС/ чрез налагане на Запор върху лек автомобил „Мерцедес“ Е 220 Д, шаси № ******************, рег. № ******** при условие, че бъзе внесена по депозитната банкова сметка на ОС Плевен парична гаранция в размер на 2 500 евро.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск, считано от днес – датата на постановяване на определението съгласно т.1 от ТРОСГТК № 6/14.03.2014г. на ВКС на РБ.
УКАЗВА на молителя – ищеца М. Д. П. от гр.Плевен, ЕГН ********** – в този едномесечен срок да представи доказателства за предявяването на иска, като в противен случай съдът служебно ще отмени обезпечението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД след представяне на доказателство за внесена по сметка на ОС Плевен парична гаранция в размер на 2 500 евро.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТАС при условията на чл.396 ал.1 от ГПК – в едноседмичен срок – който за молителя – ищец тече от връчването му, а за ответницата – от деня, в който й е връчено съобщение от съдебния изпълнител.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 5