Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 12.01.2024, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
530/2019
Подписан
12.01.2024

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 309а · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е гр. Сливница, 12.01.

2024 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА при секретаря Мария Иванова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 530 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Б.И.Д., ЕГН **********, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последния дължи сумата от 539,30 лева, представляваща незаплатената част от главницата по договор за паричен заем № 81058 от 21.07.2016 г., сумата от 7,42 лева, представляваща договорна лихва за периода

18.08.2016 г. до 08.09.2016 г., сумата от 337,74 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 18.08.2017 г. до 26.01.2017 г., сумата от 186,08 лева, представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 08.09.2016 г., сумата от 109,02 лева представляваща обезщетение за забава за периода 09.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от 28.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между ответника и „Сити кеш” ООД е възникнало договорно правоотношение с предмет – предоставяне на паричен заем в размер на 600 лева, която сума дружеството е превело на заемателя. Последният е следвало да върне заемната сума в срок до 26.01.2017 г. на двадесет и седем равни седмични вноски. Страните са постигнали съгласие договорната лихва да бъде в размер на 66,74 лева. В исковата молба се сочи също, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за плащането на вноските по кредита. Отразено е, че в договора за кредит, е уредена предсрочната изискуемост на непогасеното задължение, която в случая е настъпила на 08.09.2016 г. Ищецът твърди, че при настъпване на предсрочна изискуемост кредиторът има право да начисли неустойка, без да уведоми заемателя за това, в размер 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума. В случая на 08.09.2016 г. заемодателят е начислил сумата от 186,08 лева, представляваща 20% от сумата от 930,41 лева, формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора.

В договора е уговорено, че в 3 – дневен срок от подписването заемополучателят следва да предостави договорено обезпечение, което следва да отговаря на определени условия, като при неизпълнение на това задължение същият дължи на заемодателя неустойка, която е начислена в размер на 383,67 лева и е разсрочена на платимите от ответника погасителни вноски. По този начин размерът на седмичната погасителна вноска е станал 38,90 лева. В договора е уговорено, че при неплащане на погасителните вноски, заемателят дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие и е начислено такова в размер на 109,02 лева от 09.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението.

С договор за цесия от 31.10.2017 г. и приложение 1 от 31.05.2017 г. „Сити кеш” ООД (в качеството си на цедент) е прехвърлило вземането си по договора за заем на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, което по силата на изрично пълномощно от цедента е следвало да бъде съобщено на ответника от цесионера. Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, като било образувано ч.гр.д. № 83426 / 2017 г. по описа на СРС, която била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Това поражда правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на иска за установяване на вземането. Ищецът претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител адв. А. от САК, е депозирал писмен отговор, в който се твърди, че е неоснователен искът относно установяването на вземането на ищеца за сумата от 383,67 лв., представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение. Позавава се на ТР № 1 / 2009 г. на ОСТК на ВКС, съгласно т.3 от което неустойката следва да се приеме за нищожна на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, когато единствената й цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

Неизпълнението на главното задължение по договора е съществено с оглед интереса на заемодателя, докато неизпълнението на задължението по чл.6 не може да се определи като такова. Смята, че ако за него е било важно и съществено в негова полза да бъде учредено поръчителство или друго обезпечение той би го поставил като условие за сключването на договора, както и следва да се има предвид, че се касае за заем за малък размер с краткосрочно връщане. Счита, че неизпълнението на задължението по чл.6 не влече някакви предполагаеми вреди с оглед характера му на спомагателно задължение. Твърди, че клаузата не съответства като цяло на своята обезпечителна функция, както и че създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя, тъй като за 6 месеца длъжника ще върне сумата в почти двоен размер. Смята, че изискването за предоставяне на обезпечение на задължение с предоставяне на поръчителство от физическо лице или банкова гаранция с толкова кратък (3 – дневен) срок, представлява поставяне на изисквания, създаващи значителни затруднения за изпълнението им, поради което противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката. Поради това смята, че вземането за неустойка, като основано на нищожна договорна разпоредба, е невалидно възникнало. В тази връзка и цесията на несъществуващо вземане е нищожна. В отговора се оспорва и дължимостта на сумата от 186,08 лв., представляващя неустойка за предсрочна изискуемост, както и че не е налице предсрочна изискуемост, тъй като тя е невъзможно да настъпи в хода на настоящото производство, защото към датата на връчване на исковата молба, договорът за кредит е падежирал изцяло и вземанията по него са изискуеми на краен падеж – 26.01.2017 г., тоест след като е настъпил крайният падеж на договора, няма как да настъпи предсрочната изискуемост на вземанията.

Твърди се, също че ответникът не дължи възнаградителна лихва с позоваване на нищожност на клаузата поради противоречие с добрите нрави, както и че уговореният ГЛП в размер на повече от 4 пъти е в разрез с добросъвестната практика. Предвид характера на предоставяната услуга, счита че процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗП, защото шрифтът на общите условия е по малък от 12, което води до недействителност на договора, съгл. чл.22 ЗПК. Прави възражение за прихващане за сумата от 100,09 лв., която сума се твърди че е в полза на ответника и за него съществува вземане по отношение на нея, моли с нея да се намали главницата като се прихване.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

Видно от представените по делото доказателства е, че на 20.07.2016 г. ответникът е кандидатствал за паричен заем чрез подаването на молба до „Сити кеш“ ООД с № 0097077. Искането му е било одобрено и на 21.07.2016 г. между „Сити кеш“ ООД и отв. Д. е бил сключен договор за паричен заем № 81058, който не е оспорен от последния. По силата на договора кредиторът е предоставил на ответника сумата от 600 лева, получаването в брой на която заемателят е удостоверил с подписването му (съгл. чл.4, ал.1). Съобразно уговореното в чл.3, ал.10 от договора ответникът е следвало да върне заемната сума на двадесет и седем равни седмични вноски в размер на 24,69 лева в срок до 26.01.2017 г.

Предвид направеното в исковата молба признание, ответникът е внесъл сумата от 120 лева, с която са били погасени 60,07 лева от главницата, 13,37 лева от договорната лихва и 45,93 лева от от неустойката за неизпълнение на договорно задължение.

В чл.7, ал.4 от договора е уредена предсрочната изискуемост на непогасеното задължение, при настъпване на която кредиторът има право да начисли неустойка, без да уведоми заемателя за това, в размер 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума. Според твърденията на ищеца в случая предсрочна изискуемост е настъпила на 08.09.2016 г., поради което заемодателят е начислил 186,08 лева, представляваща 20% от сумата 930,41 лева, формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора.

В чл.6 от договора е уговорено, че в 3 – дневен срок от подписването заемополучателят следва да предостави договорено обезпечение, което следва да отговаря на определени условия, като при неизпълнение на това задължение същият дължи на заемодателя неустойка по чл.8 в размер на 383,67 лева, разсрочена на платимите от ответника погасителни вноски. По този начин размерът на седмичната погасителна вноска възлиза на 38,90 лева.

В договора е уговорено, че при неплащане на погасителните вноски, заемателят дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие и е начислено такова в размер на 109,02 лева.

С договор за цесия от 31.10.2017 г. и Приложение 1 от 31.05.2017 г. „Сити кеш” ООД (в качеството си на цедент) е прехвърлило вземането си по договора за заем на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, което по силата на изрично пълномощно от цедента е следвало да бъде съобщено на ответника от цесионера.

Тъй като ответникът не е погасил изцяло задължението си, ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, като било образувано ч.гр.д. № 83426 / 2017 г. по описа на СРС, която била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Според заключението на съдебно счетоводната експертиза, което съдът възприема като компетентно изготвено и отговарящо в пълнота на поставените задачи, размерът на отпуснатия на ответника потребителски кредит е 600 лева, която сума той е получил в брой на 21.07.2016 г. Остатъкът от задължението на ответника по процесния договор за паричен заем към датата на сключването на договора за цесия е в размер на 1 154,57 лева. Към момента на прехвърляне на вземането размерът на лихвата за забава по договора за паричен заем е 84,03 лева, а сумирана с остатъка от договорната лихва до 08.09.2016 г. от 7,42 лева дава общия размер на лихвите към датата на цесията от 91,45 лева. В случай че вземането не е предсрочно изискуемо, остатъкът от договорната лихва е 53,37 лева, а остатъкът от лихвата за забава към датата на цесията е 38,08 лева и общия размер на лихвите към датата на цесията отново е 91,45 лева.

От заключението на съдебната компютърно – техническа експертиза се установява, че шрифтът, с който е изписан договорът за заем е безсерифен и големината му е 12 пункта, като в случая не е спазено стандартно междуредово разстояние. Налице е разлика при автоматичното машинно разпознаване на текста със софтуер и изследването на размера на шрифта символ по символ. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице допълва, че разпознаването на текста се прави с програма, но след това се анализира и характеризира по определени формули и става ясно, че текстът е с големина 12 пункта. Посочва, че автоматичното машинно разпознаване на текста с използвания софтуер го разпознава с големина 9,5, която се явява по – малка именно заради неспазеното междуредово разстояние. Когато има машинен шрифт той има големина на буквите и междуредово разстояние. Последното е разстоянието между отделните редове, т.е. между долната линия на горния ред и горната линия на долния ред. За да бъде текстът добре четим това разстояние би трябвало да е равно на или малко по – голямо (около един път и половина) от размера на шрифта. Съдът възприема като обективно и компетентно изготвено заключението на СКТЕ.