Решение № 43 от 07.08.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Радомир, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20261730200137 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №. г. началник Група към ОДМВР - П., сектор „ПП“ П. е наложил на Н. С. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул. „Р. Д.“ бл.., вх. ., ет. ., ап. . административно наказание глоба в размер на 1000 лева или 511,29 евро и три месеца лишаване от право да управлява МПС на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.178Ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, како и на основание Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

Недоволен от така постановеното наказателно постановление Г. е обжалвал същото, като по изложени във въззивната жалба съображения, и тези развити в хода на пледоариите от адвокат-пълномощика му оспорва фактическата обстановка в АУАН и НП като твърди, че не е извършил адм.нарушение, за което е санкциониран с атакуваното НП и моли за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно се прави искане за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН .Претендират се направени по делото разноски.

Наказващият орган редовно призован за с.з. не се явява, като е представено по делото становище за потвърждаване на НП.

Радомирският районен съд след като разгледа доказателствата по делото и съображенията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК намери за установено то правна страна следното:

1

Жалбата е подадена в срок, поради което същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Това е така по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Видно от АУАН и НП е установено от фактическа страна, че на 25.11.2024 г. в 10:50 часа, в община Радомир, по АМ „Струма“ с посока на движение от град Дупница към град София жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Р. М. С.“ с рег. номер ., собственост на фирма „21“ ООД, с ЕИК 206628268, като в района на километър 32 + 400 се движил в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство. Жалбоподателят Г. е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARNA0127, като уреда отчел 0 промила алкохол.

В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя.

Като е взел в предвид съставения АУАН, писмените доказателства и доказателствени средства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление №. г., с което е наложил на Г. административно наказание глоба в размер на 1000 лева или 511,29 евро на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.178Ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, како и на основание Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

Наложеното наказание е съобразено с разпоредбите на закона, действащ към момента на нарушението.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Във връзка със задължението на съда служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН, то съдът намира, че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, посочени са от АНО всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Налице е ясно описана фактическа обстановка. Посочени са и доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Група към ОДМВР П., сектор „ПП“ П., оправомощен със Заповед №8121з1632/02.12.2021г. Министъра на вътрешните работи.

По същество на спора, настоящият състав приема, така описаната в АУАН и НП 2 фактическа обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства, както и тези приложени в административно-наказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си и пресъздават една и съща фактическа обстановка, а именно: Акт за установяване на извършено административно нарушение серия GА №33432028/25.11.2024 г. и НП №. г. на началник Група към ОДМВР- П., сектор „ПП“ П., както и свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Н. М. и В. С.

Съдът възприема изцяло свидетелските показания на свидетелите, тъй като те са ясни точни и изчерпателни, и доказват по безспорен начин сочената в наказателното постановление фактическа обстановка. Свидетелят М. е категоричен, че при осъществяван със служебния автомобил, линеен контрол на пътното движение по автомагистралата е видял и възприел лично как жалбоподателят се е движел в аварийната лента..Фактическата обстановка описана в АУАН и НП се потвърждава и от св. С., който е свидетел по акта.

Показанията на свидетелите напълно кореспондират, с фактическата обстановка описана в АУАН, а освен това съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.В случая от страна на жалбоподателя в хода на съдебното дирене не бяха ангажирани гласни или писмени доказателствени средства разколебаващи или опровергаващи фактическата описана в АУАН и НП.

От страна на жалбоподателя Г. в хода на съдебното дирене бяха ангажирани гласни доказателствени средства, но същите не разколебават и не фактическата обстановка в АУАН и НП. Свидетелят В. К. твърди, че са тръгнали в колона един след друг с жалбоподателя, като К. е управлявал своя автомобил отпред и се е включил в движението на АМ Тракия преди задалата се колона от тирове, а жалбоподателят е изчакал преминаването им Същият свидетел обаче не е видял непосредствено проверката извършена от органите на полицията и обстоятелството дали Г. се е движел с автомобила в аварийната лента.Напротив свидетелят К. препредава казаното от самия жалбоподател след приключване на проверката.В с.з. жалбоподателят също дава обяснения и не оспорва факта , че се е движел в аварийната лента , но твърди, че това се е наложило с цел да избегне евентуално настъпване на ПТП предвид натоварения трафик на автомагистралата и появилата се колона от товарни автомобили.Същият обаче в подкрепа на защитната си теза не е ангажирал никакви доказателства установяващи ,че е имало непосредстевна опасност от настъпване на ПТП , което да е наложило движението му аварийната лента/лентата за принудително спиране/ с цел избягването му.Наличието на трафик на автомагистралата, включително и на товарни автомобили е предпоставка водача да изчака на съответния изход на магистралата с цел да се включи в движението , а не да шофира в аварийната лента в нарушение на правилата за движение , за да се включи в движението по магистралата, каквато е тезата на защитата и на жалбоподателя.Законодателят изрично е посочил в какви случаи е допустимо движението в тази лента.

При тези данни от правна страна съдът приема, че от обективна и субективна 3 страна е осъществен фактическия състав на вмененото нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, който към датата на извършеното нарушение /приложимия в случая закон/ забранява движението или спирането в лентата за принудително спиране на автомагистрала, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, какъвто не е бил конкретният случай, по изложените горе съображения. За пълнота трябва да се каже, че след датата на нарушението и издаването на НП са последвали изменения в закона, като считано от 07.09.2025 г. нормата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП сочи: "При движение по автомагистрала на водача е забранено: да спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство". Едновременно с това е допълнена нормата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, чиято актуална редакция е следната: "При движение по автомагистрала на водача е забранено: да се движи в платното за насрещно движение или в лентата за принудително спиране". С оглед направените законодателни изменения законодателят е целял движението в лентата за принудително спиране да е абсолютно забранено, като наличието на здравословен проблем у водача или пътниците или повреда по ППС не са извинителни обстоятелства. В такива случаи на водача е позволено да спре в лентата за принудително спиране, но не и да се движи по нея. Мотивите за измененията са свързани с изключително опасната ситуация която се създава при движение в т. нар. аварийна лента, с което се създава огромен риск за здравето и живота на участниците в движението. По тези именно съображения и с оглед на завишената степен на обществена опасност на деянието, процесният случай не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на § 1, т. 4 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното настоящият състав на решаващия съд намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено. С оглед ангажираните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства и писмените такива приложени в административно-наказателната преписка АНО е доказал по безспорен начин извършено от жалбоподателя адм.нарушение, за което е санкциониран с обжалваното НП . В случая е констатирано от контролните органи , че жалбоподателя се е движил в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията, а именно повреда на пътното превозно средство или здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

Предвид на гореизложеното обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По отношение на размера на наложеното адм. наказание за извършеното от Г. административно нарушение, то за нарушението по чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП АНО му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева или 511,29 евро и три месеца лишаване от право да управлява МПС, който е точно фиксиран размер и не подлежи на преценка по 27, ал.2 от ЗАНН.

Правилно и законосъобразно са отнети на жалбоподателя на основание чл.6, ал.1, т.6 4 от Наредба № Із-2539/2012 г. на МВР 10 контролни точки.

Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал. 1, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №. г. началник Група към ОДМВР - П., сектор „ПП“ П., с което е наложил на Н. С. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул. „Р. Д.“ бл.., вх. ., ет. ., ап. . административно наказание глоба в размер на 1000 лева или 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесети девет евроцента/и три месеца лишаване от право да управлява МПС на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.178Ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, како и на основание Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване по реда на Административно– процесуалния кодекс пред Пернишки административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5