Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15812 от 12.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 37419/2023
Вид
Определение № 15812
Подписан
12.04.2024
В сила
12.04.2024
Състав
ИВА АНАСТАСИОС АНАСТАСИАДИС

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15812 гр. София, 12.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20231110137419 по описа за 2023 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими, предвид което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да бъдат дадени указания на ищеца за отстраняване на допуснати нередовности в исковата молба.

Доколкото ответникът твърди погасяване на вземанията, съдът приема за безспорни всички факти, включени във фактическите им състави, предвид което и по арг. от противното на установеното в чл.153 ГПК доказателствените искания на ищеца за допускане на СТЕ, ССчЕ, както и искането с пр.осн. чл.192, ал.1 ГПК, следва да бъдат оставени без уважение.

Ищецът е направил искане по чл.219, ал.1 ГПК за привличане като помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК на страната на ищеца трето лицепомагач – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД с посочен в исковата молба адрес на управление.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба до съда с препис за насрещната страна да отстрани нередовности на исковата молба, като УТОЧНИ 1 крайната дата на периода на обезщетението за забава върху главницата за стойност на топлинна енергия, съобразявайки искането си, обективирано в заявлението по чл. 410 ГПК, съответно уважено с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане на САТЕ и ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба, както и искането с пр.осн. чл.192, ал.1 ГПК.

НАСРОЧВА о.с.з за 16.05.2024 г. – 09:30 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба и доказателствата към него, а на третото лице помагач и препис от исковата молба, отговора и доказателствата към тях.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и стойност на услуга за дялово разпределение и за мораторна лихва за забава в плащането на цената и в плащането на сума, начислена за услуга дялово разпределение.

Ищецът „Топлофикация София“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с постъпилото възражение от длъжника против издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните суми. В заявлението, на основание на което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл.410 ГПК сочи, че с ответника са страни по споразумение, с което последният е признал дължимостта на процесните суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 60,27 лв. – главница за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /19.05.2022 г./ до окончателното изпълнение, сумата 0,58 лв. – главница за стойност на услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2021 г. – 28.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /19.05.2022 г./ до окончателното изпълнение, сумата 7,91 лв. – 2 мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 16.07.2021 г., начислено върху главницата за стойност на топлинна енергия, и сумата 1,46 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 31.05.2019 г. – 03.05.2022 г., начислено върху главницата за стойност на услуга за дялово разпределение. С молба от 30.01.2014 г. ищецът признава, че в хода на исковото производство ответникът е погасил задълженията си изцяло, като моли съдът да съобрази плащането при постановяване на крайния си съдебен акт. Претендира разноски.

Ответникът твърди, че след завеждане на делото е погасил вземанията, предмет на исковете. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, предвид извършеното плащане. Поддържа, че не е бил поканен да плати последната вноска по сключеното споразуемние.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК всички факти, включени във фактическите състави на вземанията, са безспорни и не се нуждаят от доказване.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3