Решение № 26 от 13.02.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Дулово, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20243410100426 по описа за 2024 година

Постъпила е молба за развод/поправена с допълнителна молба – л.23 – л.25/ с правно основание чл.49 от СК, подадена от Л. К. И. с ЕГН ********** против Д. И. И. с ЕГН ********** – за прекратяване на сключен граждански брак с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за вината. С иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени следните небрачни исков: иск с правно основание чл.

59, ал. 2 от СК във вр. с чл.127, ал.2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права след развода, за определяне на мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между детето и родителите, иск за издръжка на дете от родител с правно основание чл. 143, ал.

2 от СК и иск с правно основание чл. 53 от СК за фамилното име на ищцата след развода, и за ползване на семйното жилище .

Ищцата Л. К. И., твърди че с ответника Д. И. И. са сключили граждански брак на ****. От брака си имат родено едно дете Е.Ш. с ЕГН **********, което понастоящем не е навършило пълнолетие.

Твърди, че от от края на 2023г.са във фактическа раздяла, като ответникът напуснал семейното жилище без знанието и съгласието на ищцата и без негова знание.

Твърди още, че от момента на фактическата раздяла съпрузите не поддържат никакви отношения, като ответника не се интересува от детето и не търси контакт с него

Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен е от съдържание, не изпълнява своята социална функция и съществува само формално. Между съпрузите липсват обич, взаимно уважение и доверие, отчуждили се един от друг и не общували като семейство.

Моли съда да постанови решение, с което:

1

-Да прекрати сключеният между страните на 1****, граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен по без произнасяне по въпроса за вината.

- Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Е.Ш. с ЕГН **********, да бъде предоставено на майката Л. К. И.;

-Да се определи местоживеене на роденото от брака дете Е.Ш. с ЕГН **********, при неговата майка Л. К. И. в ****;

- На бащата Д. И. И. да бъде определен следния режим на лични отношения с детето Е.Ш. – всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа, като бащата ще взима и връща детето от и в дома на майката, както и един месец непрекъснато през летния сезон когато майката не е в платен годишен отпуск.

- Бащата Д. И. И. да бъде осъден да заплаща на детето Е.Ш. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л. К. И. ежемесечна издръжка в размер на 350.00 лева, считано от датата на подаване на молбата за развод до настъпване на обстоятелства изключващи плащането й.

-Да постанови след развода съпругата Л. К. И. да носи предбрачното си фамилно име .Х..

-Да бъде предоставено на ищцата след прекратяването на брака ползването на семейното жилище, находящо се в с****.

Посочва че с ответника нямат придобито по време на брака движимо и недвижимо имущество в режим на СИО.

Излага съображения за това как е протекъл живота на страните след сключването на гражданския брак чието прекратяване се иска, какви са били отношенията между съпрузите, относно фактическата раздяла.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за събиране на гласни доказателства относно фактическата раздяла между съпрузите и причините довели до нея. Не претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответник ът н е е депозирал писмен отговор на молбата за развод. Не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.

По делото е депозирано писмо от ДСП-Дулово, с което уведомяват съда, че ищцата и детето не са установени на адреса в с. ***, а по данни на брата на ищцата същата се е установила трайно да живее с детето в ****.

С молбата за развод се иска от съда прекратяване на сключеният между страните граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за брачната вина.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията и доводите на страните, като взе предвид настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

Не се спори по делото, а и видно от представените като доказателства удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за раждане, че страните са сключили граждански брак на ****, и че от брака имат родено едно дете Е.Ш. с ЕГН **********, което понастоящем не е навършило пълнолетие.

Не се спори по делото, че понастощем страните са във фактическа 2 раздяла, която датира повече от година.

По делото са допуснати гласни доказателства на ищцата, чрез разпит на двама свидетели при режим на водене в съдебно заседание.

Ищецата Л. И. – редовно призована, явява се лично в съдебно заседание, заявява че желае да се разведе, представлява се от процесуален представител, който заявява че поддържа молбата за развод и моли да бъдат уважени освен предявеният брачен иск и обективно съединените с него небрачни искове за родителски права, местоживеене и издръжка на детето, както и за фамилното име на доверителката й след развода.

Ответника Д. И. – редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Представлява се от назначеният му от съда особен представител, който не оспорва предявените искове.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите А.К.Х/брат на ищцата/ и А.С.С/братовчедка на ищцата/, които под страх от наказателна отговорност заявиха, че страните са се разделили тъй като имали неразбирателства помежду си, че не са се събирали да живеят заедно, че ищцата живее с детето Е.Ш. при майка си в с.*** и че ответника поддържа контакти с детето по телефона и на видео връзка.

От становищата на страните, съдът направи извод, че фактически страните не живеят заедно, а отношенията им не се градят на взаимно уважение и разбирателство и общи грижи за семейството и отглеждането, възпитанието и издръжката на детето им така, както изискват чл. 14, чл.15 и чл. 17 от СК.

По делото се установи, че страните не поддържат никакви контакти и отношения помежду си. Това настъпило в брачната връзка на страните дълбоко разстройство е непреодолимо, защото нормалните брачни отношения между тях не могат да бъдат възстановени. Брачната връзка между страните е лишена от присъщото й съдържание на взаимност, съвместно живеене, разбирателство и общи грижи за семейството и детето, съществува само формално, поради което следва да бъде прекратена с развод. В този смисъл предявеният брачен иск с правно основание чл. 49 от СК е основателен и следва да бъде уважен.

Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения.

Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал.3 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла от 2023 година и не контактуват помежду си, говори за прекъсване на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Поведението на ответника също е станало причина за разстройството на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения.

На основание чл. 49, ал. 3 от СК съдът счита, че не следва да се 3 произнася относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като разстройството се дължи на обективни причини изложени по-горе, които не могат да се вменят във вина на съпрузите.

ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:

Такова искане е направила ищцата с молбата за развод, а ответника не е възразил срещу това нито с писмен отговор, нито в съдебно заседание.

При решаване на въпроса за упражняването на родителските права трябва да се изхожда преди всичко от интересите на децата/ в този смисъл е и Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д.№ 3/74г. на Пленума на Върховния съд/, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия;възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и помощ на трети лица. От значение е умението на родителя да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т.н., като полага лични усилия във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко едно от децата. Допълнителната разпоредба на §1, т.5 от ЗЗД/ДВ бр.14 от 2009г./ даде и законова дефиниция за понятието „най-добър интерес на детето” – преценка на: а/желанията и чувствата на детето; б/физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/възрастта, пола и други характеристики на детето; г/опасността или вредата, която е причинена на детето или има опасност да му бъде причинена; д/способността на родителите да се грижат за детето; е/последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, ж/други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Видно от изложеното в молбата за развод и от събраните по делото гласни доказателства, ищцата е родителя, който единствен е полагал грижи за роденото от брака дете Е.Ш. с ЕГН **********, и продължава да полага грижи за неговото отглеждане, възпитание и израстване.

По делото не е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Дулово тъй като ищцата и детето не пребивават на територията на Република България, а живеят в ****.

В този смисъл съдът намира, че с оглед физическото, психическото и нравственото развитие на роденото по време на брака дете и неговата възраст, от двамата родители в момента майката е по-пригодна да полага грижи за него.

Предвид изложеното и предвид всички събрани по делото доказателства, съдът счита, че изцяло в интерес на детето е то да не променя сегашната среда на живот и развитие, към която се е приспособило успешно, да не бъде откъсвано от своята майка от чийто грижи и напътствия има нужда с оглед възрастта в която се намира, тъй като в този етап на неговото развитие и съзряване, именно той е този, който има нужния родителски капацитет и качества успешно да развие възможностите му и да му осигури добра психична и физическа основа за по-нататъшното му развитие.

Всичко изложено дотук в своята съвкупност е от съществено значение при решаване на въпроса при кого от родителите да се определи местоживеенето на роденото от брака дете и на кого от тях да се предостави 4 упражняването на родителските права след развода. Следва местоживеенето на детето да се определи при ищеца по брачният иск, тъй като това ще бъде изцяло в интерес на детето.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РЕЖИМА НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ НА

БАЩАТА С РОДЕНОТО ОТ БРАКА ДЕТЕ:

Упражняването на родителските права спрямо детето в бъдеще става само от родителя, комуто детето е предоставено за възпитание и отглеждане.

Това обаче не лишава другия родител от родителските му права, а задълженията на двамата родители се запазват независимо от допуснатия развод. Заедно с това за двамата родители възникват и нови задължения, произтичащи от развода - да спазват коректно поведение един към друг, да не вършат нищо за отчуждение на детето спрямо другия родител и помежду им, да не накърняват своя и на другия родител авторитет, да обезпечават обстановка, която да съдейства за развитието на детето.