Решение № 261160 от 25.10.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И

Е

№261160 25.10.2021 година град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд III- ти граждански състав

На двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година В публично заседание в състав

Председател:

Ивелина Мавродиева при секретаря Елена Христова като разгледа докладваното от съдията Мавродиева гражданско дело № 1697 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А.Р.М., гражданин на Руската федерация, роден на *** г., съдебен адрес: ***, против А.Р.А. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, и „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ****, представлявано от ****, с която се претендира да бъде унищожен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от **.2017 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № ****и нотариална заверка на съдържанието с рег. № **** на нотариус ****, с район на действие Районен съд - ****, с който ищецът е продал на ответника А. притежаваните от него 90 дружествени дяла от капитала на „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ ООД срещу продажна цена от 90 лева, с оглед на сключването му чрез измама. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че е руски гражданин, който живее и работи в М., като рядко идва в България. С ответника А.А. били съдружници в няколко дружества – “ЦАМ БАЛКАН И.“ ООД, „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ ООД и „ЦАМ ХОУМ С.“ при квоти 90 към 10- дружествени дяла и в „ЦАМ ЕВРО Ф.“ ООД при квоти 23 дяла за ищеца, 2 дяла на А. и 20 дяла на съпругата му В.А.. В първото дружество ищецът И.ирал 288 000 лева, с които били построени два комплекса „****“ в с. Л. и „*****“ в гр. ****. Второто дружество било създадено като такова поддържащо сградите, третото следвало да изработи обзавеждане, а четвъртото да извършва счетоводна дейност. Поради изменения в руското данъчно законодателство, ищецът следвало да оптимизира дейността си, поради което след разговори със съдружниците си, те го убедили да им продаде дяловете си от, „ЦАМ ХОУМ С.“, „ЦАМ ЕВРО Ф.“ ООД и „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ ООД на номиналната им стойност, тъй като тези дружества нямали имущество, а ищецът нямал данни за реалното им Ф.ово състояние, както и за реалните облигационни отношения между дружествата. Така и при идванията си в България подписвал множество предоставени му книжа от съдружниците А., за които му било обяснено, че са в съответствие с действащото българско законодателство и проверени от адвокат А.

– приближен на ответника физическо лице. Едва след като били прекъснати връзките му с А. и отношенията им се влошили през 2018 г. установил, че всички документи, касаещи „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ ООД са антидатирани и неистински. В крайна сметка същите създали у него представа, че „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ не дължи и няма да получава средства от “ЦАМ БАЛКАН И.“ ООД, с оглед на предложеното му споразумение и извършването на ежегодно прихващане на насрещни вземания по него, поради което и той подписал договор за продажба на дяловете си от това дружество, като иска неговото унищожаване.

Предявеният иск е правно основание чл. 27, предл. 3-то във връзка с чл. 29 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.

В законоустановения срок са постъпили писмени отговори от ответниците. Моли се за прекратяване на делото, поради недопустимост на иска, като се излагат доводи за това, които обаче са по съществото на спора. По същество излагат, че искът е неоснователен, тъй като не е налице умишлено въвеждане в заблуждение, което да е станало причина за сключването на договора, като се излагат подробни доводи в тази връзка и се оспорват всички наведени от ищеца доводи в исковата молба. Анализират се подробно всички описани в исковата молба факти и обстоятелства, като се излага, че са неверни, както и представените доказателства, в това число и разменената ел. кореспонденция. Оспорват се и част от приложените към исковата молба писмени доказателства, като се излагат подробни съображения във връзка с оспорването. Сочи се също така, че всички извършени действия от дружества били в съответствие със закона и обичайната търговска практика в страната. Излага се и че искът е погасен по давност. Депозира на основание чл. 35 от ЗЗД възражение, че процесният договор е бил потвърден от ищеца, който още към момента на сключването му е бил наясно с наличието на задълженията на „ЦАМ БАЛКАН И.“ ООД към ответното дружество. Също търсят присъждане на разноските по делото.

След оставянето на исковата молба без движение ищецът е уточнил чрез кои конкретно действия е бил умишлено въведен в заблуждение, като е изброил надлежно същите в молбата си, входирана в съда на 18.12.2020 г. В заключение излага, че е ако е знаел, че „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ ЕООД е имало вземане към „ЦАМ БАЛКАН И.“ ООД в размер на 41 000 лева и 5 000 евро, никога не бил продал дяловете си от дружеството и то на номиналната им стойност.

По уточнителната молба ответниците излагат, че оспорват отново изложените в същата твърдения, за които сочат, че не отговарят на истината и на действителното положение, като излагат подробно доводите си за това и анализират вече представените по делото доказателства, на които обосновават изводите си. Твърдят, че част от сочените от ищеца факти не са се осъществили, като липсвали и цитираните в тази връзка документи, установяващи противното. В заключение са излага, че липсва каквото и да било умишлено въвеждане в заблуждение и искът за унищожаемост на договора е неоснователен.

Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответните страни по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор, че на **.2017 г. е сключен валиден договор за покупко-продажба на 90 дружествени дяла от „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ ООД между продавача А.Р.М. и купувача А.Р.А., като договорът е с нотариална заверка на подписите с рег. № **/**.2017 г. и нотариална заверка на съдържанието с рег. № ****/**.2017 г. на нотариус с рег. № ** в регистъра на Нотариалната камара – ****.

Спорът е досежно това дали е налице сочената от ищеца измама, която е станала причина за сключването на договора от негова страна.

По делото са представени множество писмени доказателства, като съдът следва да обсъди само тези, които намира, че имат някакво отношение към настоящия правен спор, съобразно твърдяното увреждащо действие респективно действия.

В тази връзка ищецът твърди, че на

29.07.2016 г. съпругата на ответника А.А., тогава действащ управител на дружествата „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“, „ЦАМ БАЛКАН И.“, „ЦАМ ХОУМ С.“ и „ЦАМ ЕВРО Ф.“ – В.А., счетоводител на дружествата и лице изготвило Ф.овите им отчети, изпратила на ищеца имейл, в който го уведомила, че е изготвила протоколите от общото събрание, касаещи сумите за връщане на заема, както и споразумение между него, „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ и ЦАМ БАЛКАН И.“ ООД. По делото е представено споразумение, с посочена дата 25.07.2016 г. /лист 35/ към договор за наем от 01.06.2012 г., неподписано от страните по него, съгласно което А.М., като заемодател по договор за заем от 15.12.2010 г. има вземане към „ЦАМ БАЛКАН И.“ ООД, като заемател, в размер на 180 000 лв. От друга страна последното дружество, като наемодател по договор за наем от 01.06.2012 г. има вземане към „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ ООД, като наемател, в размер на 10 % от годишната печалба на последния. Чл. 1 гласи, че „ЦАМ БАЛКАН И.“ нарежда на „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“, а последното се задължава да заплати на А.М. сумата от 41 000 лева в срок до **.2016 г. по посочена банкова сметка, ***ното задължение на „ЦАМ БАЛКАН И.“ към М. по горния договор за заем, по който ще остане дължим остатък от 139 000 лева. От друга страна така извършеното плащане в отношенията между дружествата по договора за наем ще представлява авансово плащане на наема. Т.е. ищецът счита, че така умишлено е бил въведен в заблуждение, че „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ не дължи плащане и няма да получава нищо от „ЦАМ БАЛКАН И.“.

Видно пък от извлечение от сметката на „ЦАМ

ПРОПЪРТИС М.“ в Райфайзенбанк, че на 28.07.2016 г. дружеството е превело на ищеца сумата от 41 000 лева с посочено основание погасяване на кредит, както и още 5 000 евро на 12.07.2017 г. /листи 42-45/, като са представени и съответните платежни нареждания.

Предприемането на действия за събиране на вземания на „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ към „ЦАМ БАЛКАН И.“ се установява от образуваните съдебни дела за това. С решението по гр.д. № 8455/2018 г. по описа на Бургаския районен съд е прието за установено в отношенията между двете дружества, че „ЦАМ БАЛКАН И.“ дължи на “ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ сумата от 17 000 лева - главница, част от общо дължима главница от 41 000 лева по споразумение от 28.07.2016 г., сумата от 1 159.26 лева /хиляда сто петдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ обезщетение за забавено плащане за периода от 01.01.2018г. до 02.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2018г. до окончателното изплащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение № 3301/05.09.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 6464/2018 г., като решението е влязло в сила на 12.07.2021 г. Заповедното производство е образувано по заявление от 03.09.2018 г. Споразумението между двете дружества от 28.07.2016 г. /листи 300 и 301/, на които се основава решението, предвижда, че „ЦАМ БАЛКАН И.“ се задължава в срок до 31.12.2017 г. да върне на „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ сумата от 41 000 лева, която дружеството е превело на ищеца за погасяване на заема на първото дружество. Така и с влязлото в сила на 02.06.2021 г. решение по гр.д. № 8488/2019 г. по описа на Бургаския районен съд е прието за установено, че е дължима и сумата 5 000 евро по споразумение от 12.07.2017 година, сумата 560, 70 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2018 година до 25.07.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 26.07.2018 година до окончателното й плащане, за което е издадена Заповед № 3277 от 04.07.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 5561 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година. Заповедното производство е образувано по заявление от 26.07.2018 г. По делото е представено и самото споразумение от 12.07.2017 г. /листи 318 и 319/, като видно от същото „ЦАМ БАЛКАН И.“ е получило от М. паричен заем в размер на 180 000 лв. и съгласно него „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ връща сумата от 5 000 евро за погасяване на дадения заем, като след това ЦАМ БАЛКАН И.“ следва да върне сумата на „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ в срок до 31.12.2017 г.

Представени са извлечения от търговския регистър, видно от които „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ е вписвало годишните си Ф.ови отчети, както и протоколи от проведени общи събрания за приемането им през 2014 г., 2015 г., 2016 г.

От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира като изготвена от лице с нужните специални познания и като неоспорена от страните, се установява, че на 29.07.2016 г. в 14. 48 часа от електронната поща на В.А. - ****@gmail.com е изпратен към А.М. - ****@gmai.com имейл, озаглавен документи заем, с който се уведомява адресата, че са подготвени протоколите от общото събрание, свързани с връщането на заема; подготвянето на споразумение за връщането на заема между „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“, „ЦАМ БАЛКАН И.“ и ищеца; да ги погледне и ако има въпроси да бъдат обсъдени, като е посочено, че е добре тези документи да бъдат подписани и да бъдат налични при тях, в случай на проверка. Към писмото са прикачени 5 файла – 4 решения на общото събрание за временна парична вноска – връщане и още един прикачен файл, озаглавен споразумение - тристранно. При сравнение на съдържанието им експертът е установил, че то съответства с това на приложените по делото приложения към този имейл. Горните обстоятелства експертът е установил при проверката на пощата на А.. При тази на М. не е открил подобно писмо, като лицето си е разчиствало пощата и го е изтрило по негови данни. Вещото лице обаче при проверката на неговата поща е открил имейл, адресиран от него до А., изпратен в отговор на имейла от 29.07.2016 г. в 14.48 часа. Вещото лице обсъжда и изпратените имейли след датата на сключване на процесния договор, приложени към исковата молба, за които също се установява, че са били изпратени. В заключение излага, че приложените към исковата молба имейли са автентични и верни, и действително са изпратени и получени на електронните пощи на съответните лица. Вещото лице, по въпроси на процесуалния представител на ответното дружество, е уточнило в съдебно заседание, че не може да каже кое физическо лице е било автор и е изпращало писмата, като е констатирал от коя и до коя електронна поща са били изпращани същите.